Преди изборите за Висш съдебен съвет: Да се въведе последващ контрол върху работата на членовете на ВСС

Представяме анкетата с кандидатите за ВСС Миглена Тянкова и Любомир Нинов

© Николай Дойчинов

Представяме анкетата с кандидатите за ВСС Миглена Тянкова и Любомир Нинов



Политическата криза не променя сроковете в конституцията и закона за избор на следващия Висш съдебен съвет (ВСС). На 25 юни, събота, 2200 съдии от цялата страна трябва да изберат своите шестима представители сред 15-те кандидати за Съдийската колегия на ВСС. Гласуването е с бюлетини в Съдебната палата в София и електронно - по избор. През юли предстои прокурорите да излъчат техните избраници за прокурорската колегия на съвета. Следователите вече избраха своя представител за прокурорската колегия - Петко Петков от Националната следствена служба.
Мандатът на сегашния ВСС изтича на 3 октомври, но още не е започнала процедурата в парламента за избор на 11-членната парламентарна квота за двете колегии. Новото мнозинство в Народното събрание провали в сряда - 22 юни, заседанието на комисията по правни въпроси, която трябваше да разглежда правилата за избор на 11-членната парламентарна квота за двете колегии на ВСС. Заради политическата криза е трудно да се прогнозира и дали и докога ще има действащ парламент, който да изпълни задължението си.


Поради огромното значение на управляващия съдебната система орган ВСС за качеството и доверието в правосъдието "Дневник" зададе въпроси на кандидатите за членове на съдийската колегия и до петък ще публикува отговорите им. Днес поместваме анкетата ни с кандидата за член на ВСС Миглена Тянкова, председател на Окръжния съд - Хасково, и Любомир Нинов, съдия в Окръжен съд - Варна. Акцентите са на "Дневник".
Отговорите на кандидатите Йордан Дамаскинов, Атанас Атанасов, Антоанета Аргирова, Дора Михайлова, Красимир Лесенски, Иван Калибацев и Явор Колев четете тук, тук. тук и тук. Анализ на концепциите им четете тук и тук.


Въпроси ще бъдат зададени и на прокурорите, кандидати за членове на прокурорската колегия.


Миглена Тянкова, председател на Окръжен съд - Хасково: Говорителят на ВСС да има по-активна роля или да се разпределят темите


Миглена Тянкова

Миглена Тянкова


Кои са най-сериозните проблеми на съдийското съсловие, които установихте в предизборната си кампания?
- Проблемите в съдебната система са видими за всички работещи в нея, но най-сериозните са свързани с кадровата необезпеченост на общите съдилища от районно ниво до ВКС и свързаните с нея атестационни и конкурсни процедури за повишаване в длъжност; както и произтичащите от тях продължителни командирования на съдии; неравномерната натовареност на съдиите; проблеми,
свързани с функционалностите на Единната информационна система на съдилищата и ЕПЕП; предизвикателствата и неизвестностите пред окръжните и апелативните съдилища, свързани със закриването на специализираните съдилища и прокуратури, както и голямата разлика в получаваните възнаграждения по нива, които касаят най-вече районните съдии.




Какво означава за вас независимост на съдията и съда и какво трябва да направи ВСС, за да я гарантира?


- На Висшия съдебен съвет е отредена конституционно значима роля, ангажираща го с отговорността да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт, да я представлява, да взема кадрови и
административни решения, като определя състава и организацията на работа на съдилищата, респ. прокуратурата и следствените органи, обезпечава финансово и технически дейността им, но без да се намесва в нейното осъществяване. Натоварен с цялата отговорност да гарантира независима съдебна власт, като я управлява компетентно и адекватно. Мерките в тази насока съм ги посочила и в концепцията си, а именно:


1. Необходимо е да се установи като гарант за нейната независимост и в тази насока трябва да бъдат положени усилия още от конституиране на новия състав;


2. Правомощията на ВСС и в частност на Съдийската колегия са ясно разписани в Закона за съдебната власт, но все още въпреки приетата комуникационна стратегия и правила липсва успешното им провеждане.
Намирам за недопустим всякакъв натиск извън съдебната система или вътрешен такъв, поради което ВСС трябва да изгради ясен механизъм за незабавна реакция за защита на институционалната и индивидуална независимост - на съда и всеки отделен съдия, често подлагани на неоправдани критики. При подобни ситуации е необходимо да се получава незабавен отговор, защото ненавременният такъв губи своя смисъл и води до демотивация на съдиите, вместо да усещат подкрепа и защита от кадровия орган.


3. Държавническият подход от своя страна изисква от членовете на ВСС да реагират като най-висш административен орган на съдебната власт, винаги, когато определени действия или изразени
некоректни становища застрашават, подкопават или създават опасност за авторитета на съда. Считам, че в отговор на нападки на съдия или дейността на съдебната система, в частност - на съдилищата, декларациите са твърде недостатъчен и неактуален начин на комуникация. Необходим е нов подход, постоянно присъствие от страна на ВСС в публичното пространство с ясни послания към обществото, дори в случаите, когато отговорът е неудобен за съдебната власт;


4. За съжаление през последните години оценката към съдебната система продължава да бъде критично ниска. Необходимо е обществото да разбира какво реално върши съдът, при това на достъпен и разбираем език. Продължавам да твърдя, че във времето се извървя много път и са постигнати реални положителни резултати в системата, но не е намерен правилният подход и начин, за да се обяснят разбираемо на обществото. Убедена съм, че необходимостта от насочване на усилията от страна на колективния орган ВСС към повишаване на общественото доверие не е отпаднала. Отговорността за успех в тази насока е както лична, така и солидарна - на всички нас. Ето защо считам, че е необходима генерална промяна при комуникацията на ВСС с медиите. В тази връзка, освен че следва да се засили активната роля на говорителя на ВСС или да
се разпределят темите, по които следва да се говори постоянно, между различни членове на ВСС, в частност - на СК, ВСС следва да разполага с добре подготвен експертен екип. Щетите обаче от досегашното мълчание на ВСС са видими не само за магистратската общност и се търпят както от
съдиите, така и от органите на съдебна власт.


Любомир Нинов, съдия в Районен съд - Варна: Да се намали парламентарната квота на ВСС


Любомир Нинов

Любомир Нинов

Кои са най-сериозните проблеми на съдийското съсловие, които установихте в предизборната си кампания?


- Изключително бавно протичащите конкурси за кариерно израстване, значителните разлики във възнагражденията на съдиите от различните нива в системата и неравномерната натовареност се очертават като общи проблеми за всички магистрати в страната. При разговорите с колегите се наблюдава обезверяване по отношение на бързите, обективни и справедливи решения на посочените по-горе проблеми.


Считам, че конкурсите за кариерно израстване предизвикват интерес сред магистратите, защото се осигурява възможност за заемане на позиции с чувствително по-малка натовареност, по-голямо възнаграждение и по-голяма защита от дисциплинарни наказания. Докато оценяването на работата на съдиите от конкурсните комисии протича сравнително бързо, то атестирането като част от конкурса води до значително забавяне на цялата процедура.


Проблемът със значителните разлики във възнагражденията се постави в последните месеци, той обаче е резултат от множество решения, вземани през годините. Чувствителната разлика в трудовото заплащане на съдиите създава усещане за неудовлетвореност и несправедливост. Магистратите от районните и окръжните съдилища са тези, които носят тежестта първи да систематизират поставените пред съда казуси. Този процес често протича при пряко общуване със страни, нямащи правни познания и неползващи правна помощ.


По отношение на натовареността проблемът стои в две плоскости - намаляване на натовареността на съдиите и изравняване на натовареността в различните съдилища от едно ниво. Намаляването на натовареността е пряко обвързано със законови промени, докато изравняването може да се постигне и без тях. Досегашните опити на ВСС да преструктурира най-многобройните съдилища - районните, обичайно срещат както съпротивата на засегнатите магистрати, така и съпротивата на съответната местна власт. Практиката е показала, че при наличие на съпротива ВСС отстъпва от идеите си, преди да премине към реализацията им.


Какво означава за вас независимост на съдията и съда и какво трябва да направи ВСС, за да я гарантира?


- Изключително сложен въпрос. Независимостта е това състояние, при което спрямо съдията не се упражнява натиск, към него не се отправят заплахи, не му се предлагат стимули, не е подложен на влияние от представители на публичната власт или частни интереси, вътрешни или външни за съдебната система.
Съдийската независимост има два основни елемента - законова рамка и
вътрешно убеждение за необходимост да си независим. Законовата рамка очертава
задължението на магистрата да е независим чрез поставянето на определени
ограничения, включващи забрана за участие в партии, извършване на политическа
дейност, забрана за извършване на търговска дейност и др.


Вътрешното убеждение за необходимостта да си независим от своя страна не е регламентирано, но то представлява начин на мислене, който се формира от обществената и професионалната
среда на съдията и подлежи на постоянно отстояване. То дава на съдията свобода да
разсъждава и излага становища по повдигнатите пред него професионални въпроси,
свързани с разглежданите дела, управлението на отделния съд и на съдебната система
като цяло. Това убеждение обхваща и притежаването на увереност, че каквото и
мнение да изложи магистратът, то това няма да доведе до негативни последици за него.
Формално погледнато, нашето законодателство гарантира, че българските магистрати
ще са независими, но това е закрепено в ограничаващи ги правни норми, без да са
предвидени съществени механизми за защита от опити за влияние.


За да се постигне реална независимост на магистратите, ВСС следва да намери
способи, с които да демонстрира и гарантира собствената си независимост,
тъй като
той и Инспекторатът към него са най-мощните органи в системата, можещи трайно и
съществено да повлияят върху кариерата на един магистрат. Не намира логическо
обяснение практиката парламентарната квота във ВСС и ИВСС да се попълва с
магистрати, предложени от политически партии, това поставя под въпрос
декларираната от тези съдии безпартийност. Добре известният случай на разменения
СМС "Не го приехме" между член на ВСС и лице от изпълнителната власт по време на
заседание на съвета през 2016 г. и липсата на последствия силно компрометира идеята
за независимост на този орган и насочва вниманието към отсъствието на механизъм за
осъществяване на последващ контрол за независимост на неговите членове.


В заключение, необходимо е да се намали парламентарната квота във ВСС и да
се създаде механизъм за последващ контрол върху независимостта на членовете му.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK