Татяна Жилова, кандидат за ВСС: Да спрем предизвестените конкурси за ръководители

Татяна Жилова, кандидат за ВСС: Да спрем предизвестените конкурси за ръководители


Утре, 25 юни, 2200 съдии от цялата страна трябва да изберат своите шестима представители сред 15-те кандидати за Съдийската колегия на ВСС. Гласуването е с бюлетини в Съдебната палата в София и електронно - по избор. През юли предстои и прокурорите да излъчат техните избраници за прокурорската колегия на съвета. Следователите вече избраха своя представител за прокурорската колегия - Петко Петков от Националната следствена служба.


Мандатът на сегашния ВСС изтича на 3 октомври, но още не е започнала процедурата в парламента за избор на 11-членната парламентарна квота за двете колегии. Заради политическата криза е трудно да се прогнозира и дали и докога ще има действащ парламент, който да изпълни задължението си.


Поради огромното значение на управляващия съдебната система орган ВСС за качеството и доверието в правосъдието "Дневник" зададе въпроси на кандидатите за членове на съдийската колегия и през тази седмица публикува отговорите. Днес поместваме анкетата ни с кандидата за член на ВСС Татяна Жилова, съдия в Административен съд - София-град, председател на Съюза на съдиите в България. Заглавието и акцентите са на "Дневник".
Отговорите на кандидатите Йордан Дамаскинов и Атанас Атанасов, Антоанета Аргирова, Дора Михайлова и Красимир Лесенски, Иван Калибацев и Явор Колев, Миглена Тянкова и Любомир Нинов, Мария Терзийска и Даниела Александрова, Васил Петков и Владимир Вълков четете тук, тук, тук, тук тук, тук и тук. Анализ на концепциите им четете тук и тук.
Въпроси ще бъдат зададени и на прокурорите, кандидати за членове на прокурорската колегия.




Как взехте решението да се кандидатирате за член на на ВСС, какви задачи си поставяте?


- Приех да бъда номинирана за изборен член на Висшия съдебен съвет с ясното съзнание за трудната и отговорна работа, която предстои. Не взех лесно това решение, тъй като обичам съдийската професия, и съдебната зала ще ми липсва. Работата в съда ме среща ежедневно с колеги съдии -
отлични професионалисти и почтени хора, чийто съвестен и всеотдаен труд остава неоценен и неразбран. Именно поради това приемам предизвикателството да бъда член на Висшия съдебен съвет.


Дължим на обществото качествено правосъдие, а то не може да се постигне без преодоляване на проблемите вътре в системата - първоначален подбор на съдиите, кариерното им израстване, отстояване на независимостта им както срещу външни посегателства, така и срещу влияния вътре в системата. Определям като най-голям проблем на съдийската общност нейната търпимост към порочните явления в системата. Бих работила за защита на субективната независимост на съдията вътре в системата, за да се преодолява тази търпимост, да бъдем честни със себе си и с колегите си, да
се назовават нещата с истинските им имена - за да поправим грешките, трябва първо да си ги признаем и едва тогава ще можем да тръгнем напред и да убедим обществеността в нашата компетентност и справедливост.


Бих работила за укрепване на вътрешната структура на съдебната система и кадровата дейност на ВСС чрез провеждане на прозрачни и справедливи конкурси, а също и за укрепване на институционалния облик на ВСС чрез налагане на една проактивна роля в отношенията му с изпълнителната и законодателната власт и с гражданското общество.


Какво означава за вас независимостта на съдията и на съда и как
трябва да работи ВСС, за да я гарантира?


- В концепцията си съм извела независимостта на съдията и на съда като първи приоритет на управлението на съдебната власт, защото считам, че независимостта не е привилегия, а гаранция за върховенството на правото.
Независимостта може да се разглежда от различни гледни точки - от гледна точка на влияещия фактор и от гледна точка на съдията. Според фактора на влияние независимостта е външна - спрямо влияния от другите две власти (изпълнителна и законодателна), политически партии, отделни личности, и вътрешна - спрямо органите на управление на съдебната власт (административни ръководители, ВСС, ИВСС) и колеги.
Докато външните посегателства върху независимостта на съдиите са по-явни за обществото, вътрешните остават скрити и неразбрани, а те също подкопават устоите на съдебната власт, дори в по-голяма степен.


Ако бъда избрана за член на ВСС, бих работила за защита на вътрешната независимост
на всеки отделен съдия,
недопускайки преследване и тормоз заради изказано мнение и/или действия срещу порочните практики в системата.


Припомням, че на 19.10.2021 г. Европейският съд по правата на човека обяви решението си по делото "Мирослава Тодорова срещу България", в което се приема единодушно, че са налице нарушения на чл. 10 и на чл. 18, във връзка с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и че използването на привидно законни средства от ВСС и Инспектората към ВСС е довело до упражняване на репресия срещу съдията за изказаните от нея критични мнения. Надявам се това време да е отминало и ще положа всичките си усилия такива случаи да не се повтарят отново.


Бъдещият състав на ВСС трябва да не допуска дисциплинарно преследване на съдиите, изразили позицията си във връзка с управлението на съдебната система. Намирам за недопустимо използването на привидно законни средства от органите за администриране и инспектиране на
съдебната власт с цел да се ограничи правото на свободно изразяване на мнение на съдиите по съществени въпроси, част от обществената дискусия за съдебната независимост.


От гледна точка на отделния съдия независимостта е обективна и субективна. Обективната независимост е свързана с неговия статут - несменяемост, обективно атестиране, честно и справедливо кариерно израстване, достойно възнаграждение. По отношение на всички тези
фактори, обуславящи обективната независимост - освен по отношение на статута на несменяемост, който е конституционно установен - се наблюдава дълбока криза на компетентното и почтено управление - не само от този състав на ВСС, но и от предходните. Тази перманентна криза демотивира съдиите и накърнява тяхната субективна независимост до такава степен, че много от тях вече сами не се възприемат като независими.


Както казах по-горе, намирам накърнената субективна независимост, която води до апатия
и примирение с пороците на системата, за най-голямата вреда, нанесена на съдийската общност. Тя може да бъде поправена - макар и трудно - с много добра воля, честност и постоянство при спазването на правилата - качества, които смятам, че притежавам и от които не бих отстъпила като член на ВСС.


Как смятате да мотивирате да се кандидатират за ръководители в съдебната система магистрати с авторитет сред колегите си, с доказана компетентност и почтеност?


Това е най-трудният въпрос и на него не може да бъде отговорено категорично и безусловно. Познавам съдии, които са изключително компетентни и почтени, но не желаят да заемат ръководни позиции, защото се опасяват от външен или вътрешен натиск. Не мога да ги виня. Преодоляването на съдийската пасивност изисква време. Трябва да бъде преодоляна практиката на предизвестените резултати от конкурсите за назначаване на административни ръководители и да се гарантира, че то се основава на техните професионални и нравствени качества, а не на задължаващото благоразположение на членовете на ВСС.


Ако бъдещият ВСС успее да осигури принципност и последователност на решенията си, той ще
създаде необходимите условия за качествено правораздаване, неподвластно на политически и икономически интереси, а оттам и съдиите с доказана компетентност и почтеност ще поемат по лесно отговорността да бъдат административни ръководители.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK