БНТ лежи на стари лаври

Все още е с най-високо доверие, но българите не искат да я издържат.

© Цветелина Белутова, Капитал

Все още е с най-високо доверие, но българите не искат да я издържат.



Какви са "Обществените нагласи към медиите и журналистиката" показва едноименно проучване, извършено от агенция "Джи Кънсалтинг" под ръководството на социолога Живко Георгиев. Изследването е направено в рамките на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Той се реализира от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания". Проучването е представително за населението на България във възрастовата категория 18+ г., с двустепенна гнездова извадка; обем: 1002 респондента; метод: пряко (face-to-face) полустандартизирано интервю; период: 19-31.V.2022 г.; максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1%.


Телевизията остава водещата медия в България, БНТ - на кръстопът


През последните дни една от водещите теми в публичното пространство е провалът на обновения състав на Съвета за електронни медии, който не успя да избере нов генерален директор на БНТ. Причините за този развой на събитията не са обект на анализа, но тук е мястото да се отбележи, че макар и загубила много от позициите си през последните три десетилетия, обществената телевизия остава важен актьор в процеса на публична комуникация. Неслучайно битката за неин генерален директор има много силни политически измерения.


Подобно на други проучвания, и в настоящото обществената телевизия (БНТ), въпреки че изостава два-три пъти по пазарен дял от двата си частни конкурента (bTV и Нова ТВ), продължава да бъде медията с най-високо доверие в България (26%; взето е първото от до три възможни посочвания по въпроса). За разлика от предходни изследвания обаче, частните телевизии й "дишат във врата" (24,5% доверие). На трето и четвърто място се нареждат новинарските онлайн медии и социалните мрежи (12%, респ. 9%), а общественото радио (БНР) e eдва на пета позиция (7%). С най-ниско доверие се ползват частните радиостанции (под 2%) и вестниците и списанията (малко над 1%). Близо една пета от анкетираните нямат мнение по въпроса.




Въпреки високото доверие в БНТ, гражданите не желаят да издържат обществените медии под формата на лицензионни такси или чрез модерния напоследък в страни от Западна Европа данък тип "радио и телевизия". Това са инструменти, които позволяват обществените медии да не бъдат финансирани от общия кюп на държавния бюджет и им осигуряват по-висока степен на автономията срещу натиск от управляващите.


Повече от половината от анкетираните (54,5%) не желаят да плащат месечно определена сума за БНТ и БНР, за да се гарантира финансовата им независимост. Над 40% отговарят с "категорично не" дали са готови да го правят, а 13% - с "по-скоро не, почти не ги гледам/слушам". Една пета се нуждаят от повече информация, за да вземат отношение, 13% не могат да преценят, а една десета отговарят с по-скоро "да". Очевидно българите демонстрират противоречиво отношение към обществените медии, и по специално към БНТ. Към нея мнозина имат по-скоро декларативно високо доверие, вместо реално да я подкрепят (и да гледат по-масово програмите й).


В противовес с тенденциите в по-развити медийни демокрации, в България медията телевизия продължава да има отчетлива хегемония над социалните мрежи и онлайн медиите. Затова свидетелстват не само огромния дял от рекламния пазар, който държат най-големите телевизионни играчи, но и много високото ниво на консумация на телевизионно съдържание. "Днес" (в последните 10-15 години, база - всички респонденти) телевизията е основен източник на информация за 83% от анкетираните. Все пак, социалните мрежи и онлайн медиите заемат почетните второ и трето - с 37%, респ. 33%. При тях очевидно се проявява и ефектът на скачените съдове, защото хората ползват социалните мрежи и като източник на новини от различни медии. Чувствително по-назад остават радиото - основен източник на информация за една пета от анкетираните, и печатните издания (14% плюс 3% дял на онлайн изданията на вестниците).


Съпоставката на данните за актуалната медийна консумация с личния опит от изминалите десетилетия на участниците в проучването на възраст 40+ г., съотв. 50+ г. показва, че от трите класически медии - телевизия, радио и преса, първата е загубила най-малко от информационната си тежест в годините на прехода. В периода 2000-2010 г., както и през 90-те години, тя е бил основен източник на информация за девет от всеки 10 души. В началото на новия век социалните мрежи и онлайн медиите са били твърде маргинални като източник на информация (за 3%, респ. 5% от анкетираните). Два пъти и половина е намалял делът на радиото като основен източник на информация - от 52% през 90-е години на 20% в наши дни. Абсолютният губещ е пресата. В зората на демокрацията тя е била основен източник на информация за 62% от респондентите, които сега са 50 и повече годишни, "днес" е такъв за едва 14% от всички анкетирани.


БНТ лежи на стари лаври


Сходна е и актуалната картина при проучване на честотата на търсене на новини, анализи и коментари при медийните потребители, които го правят всеки или почти всеки ден. На върха са телевизиите, предлагащи новинарски и публицистични предавания (45%), а вестниците и списанията - в дъното на класацията (6%) . Социалните мрежи (фейсбук, туитър и др.) и онлайн изданията, специализирани в определена проблематика, отново са втори и трети, но разликата помежду им е цели 20 процентни пункта.


Резултатите от проучването навеждат на мисълта, че има разминаване между дневния ред на обществото и дневния ред на медиите, който възпроизвежда основно политически теми и проблеми. Докато медии от всякакъв калибър пълнят колони, страници и ефир приоритетно с новини за политика, скандали и различните компоненти на политическия театър, хората се интересуват "силно" (4+5 от петстепенна скала) от "новини за проблемите в социалната сфера" (62%), "местни новини" (57%), "икономически новини от България" (55%). Макар и със сходна стойност (52%), интересът към политическите новини от страната е едва на четвърто място. Следват международните политически и икономически новини (47%, респ. 39%).


Възможно обяснение на феномена "Една съседка каза"


В условията на пандемия от коронавирус, локдаун и различни ограничения, налагани от властите, при сблъсъците в публичното пространство между привържениците на ваксините срещу коронавируса и антиваксърите, правеше впечатление, българите са силно уязвими за фалшиви новини, дезинформация и теории на конспирацията. Това състояние на нещата кореспондира с рекордно ниските нива на ваксинация и широко разпространеното неспазване на протевоепидемичните мерки у нас.


Безспорно голяма роля за подобни нагласи и поведение играят както силното присъствие на активни малцинства в социалните мрежи, така и голямото значение на неформалното общуване във всекидневния живот на българите. В топ три на основните източници на информация (този въпрос касае не само медиите), макар и на доста голяма дистанция след телевизията (83%), са социалните мрежи (37%) и забележете - "приятели, роднини, колеги" (35%). Междуличностната комуникация винаги усилва, променя ефекта от или заглушава медийната комуникация. Следват онлайн медиите с 33% и радиото с 20%.


Към днешна дата вече не е новина, че много хора са се натъкнали на фалшиви новини. Една пета от анкетираните казват, че срещат всеки ден в медиите и социалните мрежи фалшиви новини, 15% - 2-3 седмично. Близо една трета имат такъв опит няколко пъти месечно или по-рядко. Цели 36% обаче заявяват, че или не са срещали фалшиви новини, или не могат да преценят колко често е ставало това. Високият дял на представителите на тази аморфна група дава повод за размисъл за степента на медийна грамотност на българите и за това дали част от медийните консуматори са безразлични към феномена "фейк нюз".


Образът на медиите - скандалджии, зависими, корумпирани, но и социално чувствителни


С помощта на тристепенна скала (по-скоро съгласен, по-скоро несъгласен и не мога да преценя) респондентите са имали възможност да вземат отношение към 12 възможни отговора за това какви са ролите на българските медии. Най-висока е степента на относителното съгласие с твърдението, че медиите информират предимно за скандали, за да имат по-голяма аудитория" (74%), "подклаждат страховете на българите с акценти върху убийства, войни, природни катаклизми" (70%), но и "информират добре хората в качеството им на потребители" (59%). Твърдението, че "играят ролята на ПР отдели на силните на деня" е на пето място (53%), а в дъното на своеобразната класация - че "обслужват мафията" (29%) и "рушат националната идентичност" (27%).


БНТ лежи на стари лаври


Най-вероятно хората знаят твърде малко или почти нищо за Етичния кодекс на българските медии. Но това не им пречи да коментират основни положения от него на база личен опит от медийното потребление. Картината, която се получава, е противоречива.


От една страна почти половината от анкетираните са на мнение, че медиите са изцяло или по-скоро социално отговорни. Същевременно една трета считат, че медиите по-скоро не са или изобщо не са такива. 40% оспорват категорично или по-колебливо, че медиите "не са корумпирани". Една трета от анкетираните все пак са съгласни, че медиите ни "не са корумпирани", но категорично го твърдят само 4%. Най-силно се оспорва твърдението, че българските медии са "независими / свободни от външен натиск", разбиран като политически, икономически, корпоративен, от ъндърграунда и др. То се отхвърля от около 60% от участниците в проучването. Подкрепят го малко над ¼ от анкетираните, като само 3% считат, че медиите са "изцяло" "свободни и независими".


И все пак, негативните представи за медиите преобладават над позитивните. Затова не учудва, че две трети от респондентите се обявяват "по-скоро за" или дори категорично за "по-строги ограничения за големите медийни групи по отношение на дела им от медийни пазар", разглеждан като дял от аудитория, от рекламния пазар и т.н. Малко над една четвърт са "против".


БНТ лежи на стари лаври


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK