Какво затруднява учениците в училище

Независимо от добрите моменти, образователната ни система е някак примитивна, а на моменти и откровено груба

© Анелия Николова

Независимо от добрите моменти, образователната ни система е някак примитивна, а на моменти и откровено груба



На сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) четем изводите на националното изследване на "Галъп", проведено по поръчка на МОН: учебниците имат твърде сложен изказ, материалът не е съобразен с възрастта на децата, информацията е прекалено много, недостатъчно са примерите и обясненията, малко време е дадено за упражнения. Това са основните трудности, които срещат децата в училище. В интервюта с родители и деца от I до Х клас, социолозите питат за проблеми в учебните програми по отделните предмети и в конкретните учебници, събират и препоръки за улесняване на процеса на учене.


Отделно в презентацията прочетох, че ефективните интервюта са били 464/ 465. Времето е било април, тази година. Пита се за три образователни степени: първи до четвърти клас/ пети до седми клас/ осми до десети клас. Не знам защо не е дадена информация за вида училище, населено място, степен на владеене на български език, социална принадлежност. Или поне за някои от тези фактори, които са от значение. Изводите ми се виждат обективни. Само не ми е ясно защо социологическа агенция трябва да ни осведомява за неща, които говорим от години: родители, ученици, учители.


Притесненията (ми)




Ключова дума в изводите е трудност. Набляга се на това в почти всеки слайд на презентацията, качена на сайта на министерството. Няма спор, че е трудно и несъобразено: вината е на МОН от преди 5-6 години. Но в същото време ни подготвят за поредни нови учебници, поредно усвояване на средства и стари-нови авторски колективи по всички предмети, за да установим след пет години, че пак не стават - колективите и учебниците (само допускам, дано не е така).


Преди няколко години тогавашният министър на образованието Анелия Клисарова изнесе информация, че автор на учебник може да вземе хонорар до 136 000 лв. Отделно следват хилядите продажби, мисля, за 2-3 издателства предимно.


И още: учебникът се превръща в някаква самоцел, това се вижда с просто око в изследването. Защото от "Галъп" не ни заблуждават, а се съобразяват с предварително зададени параметри, от МОН са наясно с отговорите на деца и родители, ние - също. Това е омагьосан кръг на поръчки, не само учебникарски, сговори и "седенки" (по Даниел Вълчев) на стотина души в държавата ни.


***


Писма за оригами
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Обичам този нагледен и конкретен пример: тайната на пеещите каруци, които правел Сали Яшар от "Песента на колелетата", била в това, че отвътре, между колелото и "основанието на оста", той слагал челичен диск и тъй като колелото оставало малко хлабаво, тоя диск се удрял ту в него, ту в оста и издавал звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, носели мелодия. Искам да кажа, че в образованието ни, като в повечето дейности, е редно да има някаква основа; идея, която да ни сплотява, която да е малко "хлабава" (по Йовков), но и да придържа децата ни към основата и "колелото".


Става дума за мелодия, в която има едновременно добра организация, но и свобода! Вместо това, четем в изследването: "адаптация, систематизация, обективност"; "намаляване на обема на уроците"; "трудна математика"; "като проблемни изпъкват "Човекът и обществото" и "Човекът и природата" - особено в трети и четвърти клас" и пр.


Направихме така, че всичко да е трудно на децата ни; да искат само основното; да им е стегнато и формулирано; само нужното; само важното; без периферия, без контекст. Резултатът - без откривателство. Защото тъжният турчин от Добруджа, Сали Яшар, носи не само идея за своята прехрана, а и идея за света, който обитава.


В изследването си МОН задават предимно количествени показатели: повечето от нещата се свеждат до "много" и "малко". А хората адекватно отговарят според въпросите. Смисълът и съдържанието са набутани в някакъв "мех". А не са в рамка, която да задава идеята, за да се чуе "мелодията".


В последния слайд е сложена информацията, че учениците препоръчват по-интерактивни методи; и те, като нас големите, не стигат до думата, която задвижва инженерната мисъл на Сали Яшар: творчество. Но поне се приближават: трябва да им е интересно, това казват.


"написано като от учени за учени, т.е. от възрастни за възрастни"


На сайта на МОН в презентация са подбрани реплики на деца и родители от изследването. Учениците имат свежи отговори. Харесах това:

"Например, в учебника по "Технологии и предприемачество" за пети клас нашата госпожа ни го обяснява по съвсем различен начин, отколкото е в учебника, но означава същото, защото в учебника е написано като от учени за учени, т.е. от възрастни за възрастни. Ние децата, дори и да го четем, ще ни е по-сложно да го разберем, отколкото някой да ни го обясни по по-разбираем за нас начин."


Тук ученият е човек, който говори на себеподобни, очевидно възрастни. Не знам как ще приобщаваме младите хора към науката с такива трезви преценки.


Предпочетох аз да отговоря от името на родител, вместо да копирам отговор:

"Във втори клас дъщеря ми гледаше жеравите в небето и казваше: "Сякаш режа по пунктир, но нямам гигантска ножица." Това ми звучеше като съвършено хайку. В детската градина ме оприличаваше на духа на бащата на Хамлет, когато съм с черно яке, защото й пусках анимация на Шекспир, малки адаптирани филмчета. Все търсеше Бамби, след като майката на еленчето си е отишла; с пълно гърло викаше: "Не, о, миг, поспри, мамо, а о, почакай съвсем малко!.."


Невинни
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

С напредването на училището и горните класове нещата се променят... Независимо от добрите моменти, образователната ни система е някак примитивна, а на моменти и откровено груба, защото не щади различието. Да не говорим за административния натиск на чиновници без работа.


Духът на творчеството липсва. Затова ги няма и пеещите каруци на Сали Яшар.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK