Личната трагедия се използва за изграждане на имидж от прокуратурата

Наказанието за непредпазливото причиняване на смърт при ПТП по квалифицирания състав беше увеличено за последно през 2015 г., като максимумът му вече достига 20 години лишаване от свобода.

© Велко Ангелов

Наказанието за непредпазливото причиняване на смърт при ПТП по квалифицирания състав беше увеличено за последно през 2015 г., като максимумът му вече достига 20 години лишаване от свобода.



Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".


Трагедията за семейството на всеки загинал вследствие на престъпление е огромна. Използването на личната трагедия на семействата в опит за изграждане на позитивен обществен имидж през заявки за куха наказателна политика, изразяваща се в постоянен ламтеж към увеличаване и увеличаване на наказанията без криминологичен анализ на тенденциите, структурата и приничините за съответния вид престъпност може да се нарече по много различни начини, всеки от тях обаче излизащ извън добрия тон. Така че ще си го спестя.


Това по повод официалната позиция на говорителката на главния прокурор, от която разбираме, че, едва ли не, ако законодателят се бил вслушал в експертните предложения на главния да увеличи наказанията за престъпленията против транспорта, днешната трагедия на бул. "Черни връх" в София нямало да се случи. Отделно, въпросните "експертни предложения" съдържаха призив да се отнемали МПС-тата при умишлени престъпления против транспорта "независимо от собствеността им", т.е. и от трети лица, нямащи нищо общо с извършеното престъпление, не само от виновните водачи. Което неминуемо би ни вкарало в допълнителни проблеми и с Европейския съд за правата на човека, и със Съдът на ЕС.




Но това е друга тема. Иначе наказанията за престъпленията против транспорта се увеличават непрекъснато, при това без никакъв анализ налага ли се, защо, до какво е довело предното увеличаване и пр. И предвид постоянните призиви за поредно увеличаване, излиза, че тази стратегия не дава резултати.
Най-честите престъпления против транспорта са умишлени от категорията на т.нар. формални (не предизвикват конкретни вреди) - управляване на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества (343б от НК) и управляване "без книжка" (343в от НК). Вече при причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП) с конкретни вреди, макар и по отношение на последните деецът да е действал непредпазливо, пияното състояние и употребата на наркотични вещества се превръщат в квалифициращо обстоятелство, което увеличава драстично размера на предвиденото наказание.


Например наказанието за непредпазливото причиняване на смърт при ПТП по квалифицирания състав беше увеличено за последно през 2015 г., като максимумът му вече достига 20 години лишаване от свобода. Същият е максимумът и за "обикновеното", т.е. неквалифицирано, умишлено убийство.


2015-та, когато е увеличено наказанието, се явява шестата поредна година, т.е. от 2010-та, през която жертвите на ПТП в България са под 800 души годишно.


Последната година преди 2010 г., през която жертвите на ПТП в България са били под 800 души годишно, е 1965.


Т.е. наказанието за причиняване на смърт на пътя се увеличава въпреки ясната тенденция към намаляване на случаите на смърт на пътя. Особена логика в това няма.


За умишлените престъпления (без вреди) след алкохол, наркотици (343б) и без книжка (343в), наказанията бяха увеличени пак през 2015 г. Увеличаването беше съществено от практическа гледна точка, защото премахна възможността за престъпление по 343б със споразумение да се налага наказание пробация. Това респективно доведе до ръст на изтърпяващите наказание лишаване от свобода за такова престъпление в затворите.


Дали точно това увеличаване е повлияло на тенденцията към намаляване на този вид престъпления е най-малкото много спорно, да го кажем направо, изключително малко вероятно. Особено на фона на общата тенденция към намаляване на престъпността.


Но ако в периода между 2008 г. и 2010 г. включително средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б е 11151, а на тези по чл. 343в - 3789, то за периода между 2017г. и 2019г. включително средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б вече е 7742, а на тези по чл. 343в - 2401. За 2020 г. (с локдауните) са съответно 6487 и 1320. За 2021 г. - 7656 и 1106.


Т.е. и тук е налице неопровергана от никакви данни (например отведнъж драстично увеличаване на скритата престъпност) тенденция към намаляване на извършените престъпления, която няма как да оправдае наказателна политика към поредно увеличаване на санкциите.


Постоянно да се предлага най-лесното - повече и повече наказателна репресия, за решаване на толкова сложен проблем като каква да бъде адекватната реакция на държавата срещу определен вид престъпност, няма как да бъде особено добър атестат за предлагащия.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK