Фактите за изгонването на 70-те руски дипломати от България

По силата на Виенската конвенция българското правителство може по всяко време да поиска намаляването на числеността на руското представителство в страната.

© Надежда Чипева, Капитал

По силата на Виенската конвенция българското правителство може по всяко време да поиска намаляването на числеността на руското представителство в страната.



Избори 2022

Анализът е препубликуван от Factcheck.bg - платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България.


На 28 юни правителството в оставка на Кирил Петков обяви, че е взето решение 70 дипломати и служители на посолството на Руската федерация у нас да напуснат страната. Председателката на БСП Корнелия Нинова публикува позиция в профила си във Фейсбук, в която определи решението като "безпрецедентен акт в българската дипломация". Президентът Румен Радев използва същото определение. И двамата изразяват съмнение в мотивите на правителството и доказателствата зад тях. Factcheck.bg събра фактите, с които разполагаме, и ги постави в контекст.


Безпрецедентен акт?




Това е първият случай у нас, при който толкова голям брой дипломатически служители са обявени за персона нон грата едновременно. Той идва на фона на редица подобни действия на други държави след началото на руската агресия в Украйна на 24 февруари 2022 г.


Преди България да изпрати у дома 70 дипломати и служители от посолството на Русия, най-голям брой изгонени руски дипломати регистрира Полша - 45. Берлин върна обратно в Москва 40 дипломати, Словакия - 38, а Франция - 35. Повечето от държавите обясниха решението си с предполагаемите военни престъпления, извършени от руските въоръжени сили в Украйна. Единствено властите в Полша изтъкнаха като мотив и подозрение за извършван шпионаж.


Русия от своя страна също не остава длъжна на европейските държави, които отпращат стотици дипломати обратно в Москва. Общо 85 дипломатически представители на Испания, Италия и Франция са обявени за персона нон грата в Русия през май месец тази година. Съответно 15 и 12 дипломати от Нидерландия и Белгия са експулсирани от Москва през април, а други 40 от Германия са върнати обратно в Берлин. 18 души от делегацията на Европейския съюз в Москва също са обявени за персона нон грата.


Преди началото на войната в Украйна, най-голям брой руски дипломати са изгонвани от Чехия. Това се случи през месец април 2021 година, когато от Прага бяха изпратени обратно в Москва 62 дипломатически служители на Руската Федерация. Повод за действията на властите в Чехия беше ответна реакция от Москва, след като от Прага решиха да изгонят 18 руски дипломати седмица по-рано. От Кремъл обявиха 20 чешки дипломати за персона нон грата, което според властите в Прага би направило невъзможно функционирането на посолството в Москва. Обтягането на дипломатическите отношения между двете държави започна с обвинение от Прага, че агенти на руското военно разузнаване ГРУ са участвали в нападение срещу склад за оръжия в Чехия, в резултат на което двама души загинаха.


Топ шпиони
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Работа с агенти на терен
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Топ шпиони
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Противно на разпространяващите се в някои български медии твърдения, Чехия не е гонила 70 руски дипломати, както България в края на юни, нито го е направила в следствие на българското решение.


В статията, публикувана в БЛИЦ, се говори за изгонени на 1 юли 70 руски дипломати от Чехия, но информацията в нея се отнася до случая през 2021 г.


През есента на същата година осем души от руското представителство в НАТО са обявени за персона нон грата, след обвинения, че работят като разузнавателни агенти. Цялото представителство на Москва в НАТО е намалено наполовина - на 10 души.


Предишната голяма вълна на експулсирани руски дипломати е през 2018 г., а поводът е опитът за отравяне с невропаралитичното вещество "Новичок" на бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщера му Юлия. Двамата бяха отровени в дома си в Солсбъри, Англия. Тогава отношенията между Великобритания и Руската Федерация се влошават значително. От Лондон са изгонени 23 руски дипломати. В знак на солидарност с Обединеното кралство САЩ гони 60 руски дипломати от Вашингтон, експулсирания следват и в голяма част от европейските държави (Франция, Германия и Полша гонят по четирима руски представители, Чехия и Литва по трима; Дания, Нидерландия, Италия и Испания съответно по двама). България се въздържа от подобни действия през 2018 г.


Истинският прецедент


Най-голямото експулсиране на служители на друга държава от европейско правителство се случва през септември 1971 г., когато британското правителство обявява 105 души от представителството на Съветския съюз в страната за персона нон грата. Операция "FOOT", както я наричат в Лондон, е задействана по настояване на британските разузнавателни служби MI5.


Притеснението на британското разузнаване е, че голяма част от служителите на съветското представителство в страната извършват шпионаж в полза на Москва. Причина за подозренията на властите в Лондон става и постепенното увеличаване на броя на служителите на съветската дипломатическа мисия във Великобритания. През 1950 г. в Обединеното кралство има 138 съветски представители, а до 1960 г. те вече са 249.


С какви факти разполагаме относно решението на България


Публично достъпни документи по случая липсват. Това е обяснимо, тъй като става въпрос за класифицирана информация. Според премиера Кирил Петков решението е взето на заседание на Съвета по сигурността на 9 юни, на базата на три доклада от Държавна агенция "Национална сигурност" за дейността на въпросните руски граждани. Тези доклади не са публични. Няма как да се провери нито колко от руските дипломати са посочени в докладите като такива, за които има данни, че може да са шпиони, нито каквато и да било конкретика, свързана с дейността им.


Президентът Румен Радев твърди, че "в президентската институция не е постъпвал доклад от ДАНС за отзоваване на дипломати и сътрудници от руското посолство", а на въпросното заседание темата "е обсъдена само по принцип, без да е гласувано и прието решение". Според президента има писмо от Министерския съвет в отговор на въпрос от Президентството, което потвърждава, че решение не е взето, но това писмо също не е публично.


Съветът по сигурността е със статут на консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Една от функциите му е да "подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси" (според чл.9, ал.3 на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност).


На 28 юни руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова е била извикана в Министерството на външните работи, където е била уведомена за решението и е получила списък с 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация у нас, които трябва да напуснат страната. Във връчената на посланика вербална нота решетието се аргументира с две основания: първото е реципрочност, основана на чл. 11 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, а второто - дейност, несъвместима с Виенската конвенция и определена като заплаха за националната сигурност.


С това публично достъпната официална информация по темата се изчерпва.


Шпионаж в действие


Въпреки неяснотата в момента, има публично известни и доказани случаи на руски граждани, които извършват разузнавателна дейност на територията на България. Само преди няколко месеца започва разследване срещу руски гражданин с дипломатически статут, заподозрян в шпионаж. През март 2021 г. е разкрита организирана група, извършвала разузнавателна дейност в полза на Русия на територията на България. Ръководител на групата е бивш началник на военното разузнаване, завършил школа на ГРУ, съобщават тогава от прокуратурата.


През 2019 г. в шпионаж е уличен руски гражданин, акредитиран в България като първи секретар в руското посолство. Същата година, в резултат на обвинението в шпионаж в полза на чужда държава срещу лидера на движение "Русофили" у нас Николай Малинов, ДАНС издава забрана за срок от 10 години за влизане в България на руския генерал Леонид Решенитков и бизнесмена Константин Малофеев. Те са имали дългогодишен контакт с Малинов, давали са му задачи и финансови средства, съобщава председателят на ДАНС Димитър Георгиев в Народното събрание.


В доклада си за 2019 г. ДАНС отчита изброените случаи "като по-съществени резултати при противодействието на чужди специални служби". В допълнение, службите са дали отрицателно становище за издаването на виза за руски дипломат с мотива, че назначаването му би създало "потенциални заплахи за националната сигурност на България".


Дипломатическата страна на въпроса


Дипломатическите отношения между държавите се уреждат от Виенската конвенция, подписана през 1961 г. и ратифицирана от 193 държави. На нея се позовава българската страна във вербалната нота, връчена на руската посланичка.


Единият аргумент - обявяването на руски служители за нежелани заради дейност, определена от българските власти като несъвместима с Виенската конвенция и като заплаха за националната сигурност - се основава на член 9 от конвенцията:


"Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е Persona поп grata или че кой да е друг член от персонала на представителството е неприемлив."


Другият аргумент - т.нар. реципрочност - се основава на чл. 11, според който всяка държава има право да ограничава числеността на чуждите представителства по своя преценка:


"При липса на конкретно споразумение за числеността на персонала на представителството приемащата държава може да поиска числеността на персонала на представителството да се поддържа в рамки, които тя смята за разумни и нормални, с оглед на обстоятелствата и условията, съществуващи в приемащата държава, и на нуждите на въпросното представителство."


Последното подписано двустранно споразумение между България и Руската Федерация е от 4 август 1992 г. В него не е упоменат размера на дипломатическите мисии на двете държави. Обичайно меморандумите, които определят дипломатическите отношения между две държави, са засекретени. Това означава, че по силата на Виенската конвенция българското правителство може по всяко време да поиска намаляването на числеността на руското представителство в страната.


В настоящия случай искането е числеността на руското представителство у нас да се поддържа "в граници, ненадвишаващи числеността на българските представителства в Руската федерация": в рамките на до 23 дипломатически и 25 административно-технически служители.


Решението колко голяма да бъде дипломатическата мисия на дадена държава на територията на България (и на всяка друга държава) е суверенно. Най-често то се основава на равнището на двустранните отношения, търговските връзки, географската и културната близост между двете страни, като същевременно зависи от актуалния политически контекст.


Например, през 2017 г., Руската федерация едностранно обявява, че броят на американските дипломати и технически персонал в страната трябва да бъде намален с цели 755 души - до 450, колкото е броят на руските представители в САЩ. Мярката е предприета в отговор на решението на Съединените щати да наложат санкции на Москва и да изгонят руски дипломати, заради намесата на Русия в изборите през 2016 г.


Къде са най-големите дипломатически мисии на Русия?


По данни от 2021 г. (преди масовите експулсирания на руски дипломати и служители от редица европейски държави във връзка с войната в Украйна) най-голямото руско представителство в Европа е в Чехия, където Руската Федерация поддържа 135 дипломати. На второ място е Унгария, където има 105 руски представители (60 от тях са служители на Международната инвестиционна банка от Русия, които имат дипломатически статут). В Полша руските дипломати са 57, а на четвърто място попада България, където има 55 руски дипломати. В Сърбия те са 53, а в Румъния - 34. Тези изчисления включват само дипломатите, не и служителите в съответните посолства, които също се ползват с дипломатически статут според Виенската конвенция.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK