Уроците от 2008-ма: 14 години от военната агресия на Русия в Грузия

Никой не трябва да се съмнява, че агресията, проявена през 2008, 2014 и 2022 г. е част от стратегията на Русия за преначертаване на границите в Европа.

© Велко Ангелов

Никой не трябва да се съмнява, че агресията, проявена през 2008, 2014 и 2022 г. е част от стратегията на Русия за преначертаване на границите в Европа.



Избори 2022

Коментарът е препубликуван от euractiv.bg.


В неделя (7 август) се навършиха 14 години, откакто Русия започна пълномащабна военна агресия срещу Грузия. Това беte тест за една демократична страна, която е направила своя европейски и евроатлантически избор, но и изпитание към Запада за неговата способност да защитава устоите на основания на правила международен ред.


Осмислянето на тази война е още по-важно сега, когато светът е свидетел на непредизвиканата и непрекъсната агресия на Русия срещу Украйна. Моделът на военно нахлуване в независими държави беше зададен през 2008 г., когато Русия започна масирана атака срещу Грузия по суша, море, въздух и киберпространството.




Мащабът на тази война е забележително голям за малката източноевропейска държава. Десетки градове в цяла Грузия бяха бомбардирани, а над 50 грузински села около Цхинвали бяха напълно разрушени. Русия пое контрол върху пет долини в Грузия и продължи незаконната окупация на регионите Абхазия и Южна Осетия/Цхинвали.


Човешките жертви от руската инвазия бяха не по-малко опустошителни. Отнети бяха стотици животи - предимно на цивилни, което доведе до нова вълна от насилствено разселване на етнически грузинци. Общия брой на вътрешно разселените и бежанците, прогонени от домовете си от началото на 90-те години на миналия век поради етническо прочистване, достигна половин милион души.


Дългоочакваната присъда за нахлуването през 2008 г. излезе едва миналата година, когато съдът в Страсбург (ЕСПЧ) установи отговорността на Русия за тежки нарушения на човешките права по време на войната и в периода на по-нататъшна окупация на грузинските територии. Нарушенията на международното право включват убийства, изтезания, изнасилвания, нечовешко отношение, произволни арести, етническо прочистване, грабежи и опожаряване на къщи на грузинци.


Освен това ЕСПЧ призна Русия за държава, която ефективно контролира окупираните региони на Грузия. Така беше потвърдено, че Москва продължава да нарушава Споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС.


След тази война Русия засили незаконното си военно присъствие в регионите Абхазия и Южна Осетия/Цхинвали и засили стъпките към тяхното де факто анексиране, разпростирайки своя власт в региона на Черно море.


Окупационните сили продължават редовните военни учения, заедно с отвличанията и незаконното задържане на грузински граждани. Издигането на малки "Берлински стени" под формата на бодлива тел или високи огради насред дворовете и градините на местните се превърна в ежедневен кошмар за цяла Грузия. Уязвимостта е особено осезаема в селата в съседство с окупационната линия. Тези хора продължават да живеят в домовете си, въпреки големия риск за своя живот.


На фона на ежедневните провокации на окупационната линия, някои случаи можеха да доведат и открити военни действия, включително при изтезанията и убийствата на Д. Башарули, Г. Отхозория и А. Татунашвили, чиито убийства бяха етнически мотивирани.


Руските сили за сигурност превземат допълнителни хектари от грузинската територия, като безшумно придвижват напред окупационната линия. Ескалацията на нов по-значителен въоръжен конфликт беше предотвратена само благодарение на добре установената архитектура за мир, подпомагана от ЕС. Това стана възможно заради преговорните форматите на Женевските международни дискусии и механизмите за предотвратяване и реагиране на инциденти, както и присъствието на от Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия.


От своя страна Грузия твърдо следва устойчива политика за мирно разрешаване на конфликти.


През годините правителството на Грузия не пести усилия за напредък на своята политика за мир в две основни посоки - деокупация на регионите Абхазия и Южна Осетия/Цхинвали, и насърчаване на ангажираността и изграждането на доверие между общности, разделени от окупационната линия.


Ако преди 14 години някои скептици можеха да видят някакви "аргументи", за да "разберат Русия" за нейното нахлуване в Грузия през 2008 г., днес никой не се съмнява, че "ученията" от 2008, 2014 и 2022 г. са част от същата стратегия на Русия за преначертаване границите в Европа.


Целта е установяване на нови т. нар. зони на влияние, подкопаващи независимостта и европейските стремежи на суверенните държави. И целта тук е колективният Запад сам по себе си.


Русия на Путин
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Тази опасно приключение накара целия свят да разбере какъв е залогът и каква може да е цената, ако свободният свят и нации като Грузия, Молдова и Украйна бъдат победени в борбата си за свобода и европейски избор. В крайна сметка става дума за Европа, международната сигурност и бъдещето на всички нас.


И това ни принуждава да направим своя избор


Или искаме да запазим основания на правила ред - където принципите работят и мирът надделява - или рискуваме да загубим и да се събудим в свят, в който "правото е на страната на силата", където ядрените оръжия определят правилата и голяма военна сила ще решава съдбата на малките независими държави. Мисля, че изборът е ясен и несъмнен.


Грузия е силна там, където трябва, и въпреки пагубните предизвикателства за сигурността се присъединява към цивилизования свят за предприемането на международни мерки за спиране на тази война. Гордея се, че Тбилиси е поддръжник или съавтор на всички резолюции или решения, приети в Ню Йорк, Женева, Виена, Страсбург, Хага или Брюксел в подкрепа на Украйна и осъждане на инвазията на Русия.


От гледна точка на човек, който от 20 години работи по теми, свързани с ЕС, ще кажа, че в тези трудни времена Европейският съюз демонстрира безпрецедентно чувство за единство и способност за бързо вземане на стратегически решения.


Последните смели стъпки на ЕС изпратиха важен сигнал към света, че международната общност няма да приеме практиката на използване на сила за политическо господство над свободния свят. Решението на Европейския съвет от 23 юни да предостави европейската перспектива и на трите асоциирани партньора - Грузия, Молдова и Украйна - вероятно послужи като най-решителната стратегическа позиция на ЕС през последното десетилетие, показвайки, че Брюксел наистина се е превърнал в глобален геополитически играч.


Връщането на Грузия обратно към европейското семейство беше стремеж на правителството на Първата демократична република Грузия през 1918-1921 г. (по-късно окупирана от Съветския съюз) и беше мечта на много поколения от грузинския народ. Това силно желание и единство в европейския избор на повече от 80% от грузинците направи страната способна да върви напред безмилостно и да предприема конкретни стъпки към демократичен преход и европейска и евроатлантическа интеграция. Всичко това на фона на 20% окупирана територия и 10% от население, което е принудително разселено.


От години Грузия е на водещи позиции в рамките на Източното партньорство, като успешно прилага своите демократични реформи в областта на доброто управление, върховенството на закона, антикорупцията, плурализма и свободата на медиите, човешките права, приобщаването на половете и защитата на малцинствата, силните си институции и гражданското общество.


Този общ положителен опит положи основата за историческото решение на ЕС, признавайки перспективата на Грузия за членство в ЕС и изразявайки готовност да предостави статут на кандидат, след като страната се заеме с приоритетите, определени от Европейската комисия.


Въпреки трудностите правителството на Грузия е силно ангажирано с прилагането на препоръките на ЕК. Работата вече е започнала и Грузия ще направи всичко възможно, за да напредне във всички области, като допълнително консолидира своята демокрация, укрепва върховенството на закона и приобщаването.


Говорейки за поуките от 2008 г., както и от 2014 г. и 2022 г., трябва да кажа, че стратегическата визия на ЕС за триото - Грузия, Молдова и Украйна, е пътят към "свободна, единна и мирна Европа" в бъдеще.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK