След 45 минути в заседнал асансьор разбрах: още една система има нужда от реформа

Колко и какви телефонни обаждания са необходими, за да излезеш от заседнал асансьор в София – бившият екоминистър разказва от личен опит.

© Георги Кожухаров

Колко и какви телефонни обаждания са необходими, за да излезеш от заседнал асансьор в София – бившият екоминистър разказва от личен опит.



Избори 2022

Коментарът е от профила на автора във фейсбук.


Как пък точно в асансьора ме завари тази авария...


За 45 минути висене в тъмния асансьор поне разбрах, че още една система в България има нужда от реформа.




През аварийното копче първо се свързах с дежурния техник, който обаче бил нощна смяна и не трябвало да вдига, та ми затвори и обеща да не вдига при второто натискане. При повторния опит той не вдигна, но не вдигна и никой друг. Така беше и при третото прозвъняване.


На четвъртия път се свързах. Обещаха да дойдат бързо. Но явно 25 минути не влиза в графата "бързо", нищо че асансьорият сервиз е базиран в съседния квартал.


Обадих се още веднъж. Вдигна ми друг човек и ми се скара, задето съм му търсел отговорност, при положение че не съм говорил точно с него предишния път. Той не обеща да дойдат бързо, но поне за втори път казах в кой точно асансьор съм заседнал.


Обадих се на Комисията за защита на потребителите, за да разбера има ли някакъв предвиден в закона срок, в който са длъжни да ме извадят от асансьора. Съчувстваха ми, но не бяха срещали такъв казус. Поне ми казаха кой е контролиращият орган към тези сервизи - Държавната агенция за технически и метрологичен надзор. Дадоха ми и телефонен номер. Оказа се номерът на зам.-директора, на когото благодаря за съдействието. Той е споделил с директора на съответното звено, който пък се е обадил на директора на фирмата за асансьорен сервиз, с която явно нашият вход има договор.


Този път обаждането в асансьора беше входящо, през системата за аварийна помощ. Казаха ми, че скоро ще са при мен. Попитах ги какво е "скоро". Казаха ми 5 минути. След точно 5 минути електрозахранването най-сетне беше възстановено.


Излязох от асансьора и изчаках техниците пред блока. След малко пристигнаха и те. Поговорихме си за комуникацията в такива ситуации. Добре че нямам клаустрофобия. И че изпуснах само една среща, която не беше супер важна, и лесно я пренасочих за утре.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK