ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Русия малтретира и убива затворници. Професионално е българският съд да се осведоми

Абдуллах Бююк все още е в турски затвор без присъда. Алексей Алчин го очаква същото в Русия, ако междувременно не бъде убит

© Фейсбук/Алексей Алчин

Абдуллах Бююк все още е в турски затвор без присъда. Алексей Алчин го очаква същото в Русия, ако междувременно не бъде убит



Преди няколко дни Окръжният съд във Варна постави на сериозно изпитание обществената търпимост, постановявайки решение, с което постоянно пребиваващият в България руски гражданин Алексей Алчин трябва да бъде екстрадиран в Руската федерация, тъй като задочно му е повдигнато обвинение за извършване на данъчно престъпление.


Съдебни решения по висящи дела принципно не бива да се коментират публично - от една страна, коментиращият никога не знае какво точно се съдържа в материалите по делото, а от друга - публичният коментар може да въздейства на съда при взeмането на решение. Няма никаква забрана обаче да се коментира принципната уредба на екстрадицията, както и известните ни факти за постоянно пребиваващия руски гражданин, а и за правосъдието в Русия.


Така обществото ще бъде по-добре информирано с правилата на екстрадицията и ще може независимо и самостоятелно да си изгради мнение относно възможностите на българските правоохранителни органи да реагират в създалата се ситуация.


Какво знаем за Алексей Алчин




Пребивава в България от 5 години. 46-годишен, известен с пацифистките си възгледи. Два дни след началото на войната в Украйна участва в антивоенен протест, където публично изгаря руския си паспорт. В достъпното в интернет видео от събитието Алчин заявява, че като руснак се чувства виновен и изпитва срам. Публично обвинява руския президент Владимир Путин за започналата война, но и за продължаващата с години държавна пропаганда, която пречи на руските граждани да разсъждават обективно. Известно е, че организира доставки на хуманитарна помощ за украинската армия, а в България оказва помощ на украински бежанци.


Според решението на Окръжния съд във Варна, което е достъпно в цялост на интернет страницата на съда, два месеца след участието му в антивоенния протест и публичните обвинения срещу Владимир Путин Генералната прокуратура на Руската федерация подава искане за екстрадирането му за извършени през 2015 г. данъчни престъпления. Твърди се, че Алексей Алчин избегнал заплащането на данъци в особено големи размери.


Искането е придружено с декларация на заместник генералния прокурор на Русия Пьотр Городов, с която се гарантира, че искането за предаване на Алчин няма за цел преследването му по политически мотиви, във връзка с политически възгледи, расова принадлежност, вероизповедание или националност. Твърди се, че няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни и унижаващи достойнството видове третиране, както и че сътрудниците на посолството на България по всяко време ще могат да го посещават и да проверяват спазването на гаранциите.


Как и кога се допуска екстрадиция


Съгласно международния стандарт за екстрадиция, от който уредбата в България не прави изключение, има една положителна предпоставка за допускане на екстрадиция и няколко отрицателни условия, които могат да бъдат основание за нейния отказ.


Положителната предпоставка, за която стана дума, е наличието на двойна наказуемост. Това означава деянието, за което се иска предаване на едно лице, да съставлява престъпление и по българския Наказателен кодекс, и по закона на молещата държава и за него да се предвижда наказание "лишаване от свобода" за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. Тази предпоставка е формална и доколкото варненският съд не трябва да изследва дали са налице доказателства - не се налага особено задълбочаване. Данъчни престъпления съществуват и в България, и в Русия; наказанията и в двете държави са по-високи от една година лишаване от свобода; давността не е изтекла и не е настъпила амнистия.


Отрицателните предпоставки (случаите, в които съдът може да откаже екстрадиция) обаче са от изключително значение и повърхностните мотиви на Варненския окръжен съд са до голяма степен подигравка със сериозността на ситуацията.


За да прецени, че не е налице опасност Алексей Алчин да бъде преследван заради политическите си убеждения, съдът се е задоволил да сподели откритието си, че данъчното престъпление не е политическо престъпление. С уговорката, че остава неясно какво според Варненския окръжен съд е политическо престъпление, тъй като руският Наказателен кодекс изобщо не предвижда подобна квалификация, съдът напълно е пренебрегнал обстоятелството, че всяко наказателно обвинение може да бъде политически мотивирано - всъщност най-известните политически затворници в Русия като Алексей Навални, а преди това и Михаил Ходорковски са осъдени именно за икономически престъпления. Изключително редки са случаите, когато руската държава си позволява да повдигне на противниците на Путин обвинения в други закононарушения.


Такъв например е случаят със сибирския шаман Александър Габишев, който вървя пеша 8000 км до Москва, за да изгони демона от Путин с екзорсизъм, и набързо се сдоби с обвинение в тероризъм. Повдигането на обвинение за престъпление, което дори бегло да създаде впечатление за политическо, би било довело до отхвърлянето на искането за екстрадиция на формално основание - нещо, което руската прокуратура не би си позволила.


Може ли да се вярва на руските гаранции, или делото "Шамаев и др. срещу Грузия и Русия"


Според решението за допускане на екстрадиция на Варненския окръжен съд не е налице никаква опасност Алексей Алчин да бъде подлаган на мъчения или унизително и нечовешко третиране, защото заместник генералният прокурор на Русия е декларирал писмено, че това няма да се случи. Обещан е и достъп на представители на българското посолство по всяко време, за да проверят дали гаранциите се спазват.


Подобно безгрижно отношение към фактите и историята от страна на българския съд представлява обида за правото и налага да се припомни едно малко известно решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), което за съжаление не е преведено на български език - "Шамаев и др. срещу Грузия и Русия".


В началото на 2002 г. Руската федерация иска от Грузия екстрадицията на 13 души за редица престъпления, които се квалифицират най-общо като тероризъм. В хода на производството по екстрадиция Русия по абсолютно същия начин е декларирала писмено чрез генералната си прокуратура, че на заподозрените няма да бъде наложено смъртно наказание и че няма да бъдат подложени на мъчения или на жестоки, безчовечни и унижаващи достойнството видове третиране. Към този момент задържаните вече са сезирали и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), включително и с искане фактическото им предаване на Русия да бъде спряно до приключване на делото пред ЕСПЧ. За целта на това производство пък Генералната прокуратура на Русия декларира писмено, че представители на съда в Страсбург ще имат във всеки момент необезпокояван достъп до всички задържани, в случай че бъдат предадени на Русия.


Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Малко по-късно грузинският съд излиза с решение, по силата на което петима от 13-те задържани трябва да бъдат екстрадирани в руската държава, и решението е изпълнено буквално часове след това. В следващите две години служители на съда по правата на човека многократно се опитват да се срещнат с петимата задържани в Русия, които междувременно са станали и подсъдими. Години наред въпреки подадената декларация руската държава отказва достъп до тях.


Първата информация за тяхното състояние се появява в края на 2004 г. Установява се, че в условията на задържане във федерацията всички са тежко малтретирани, причинени са им множество фрактури, а един от тях е починал, тъй като руските сили за сигурност са счупили гръбначния му стълб при побой.


Не е неочаквано, че представителите на Окръжния съд във Варна не познават практиката на Европейския съд в пълнота. При наличието на искане, натоварено с толкова съмнения обаче, е въпрос на елементарно професионално себеуважение да направи някаква проверка как руската държава е изпълнявала подобни декларативни уверения в миналото, за да прецени дали може да им вярва.


Фактът на малтретиране и дори убийства на затворници в Русия са общодостъпни и установени от съд. Липсата на коментар от страна на българския съд и на мотиви защо счита, че в случая на Алексей Алчин подобно нещо няма да се случи, както и позоваването на декларацията на Руската федерация като доказателство, е изключително безотговорно.


Ще помогне ли убежището от президента


В последните дни с отворено писмо, публикувано в сайта "Маргиналия", журналисти, преподаватели и правозащитници настояха президентът Румен Радев да използва конституционното си правомощие и да даде политическо убежище на Алексей Алчин. За съжаление обаче, дори и това да се случи, то няма да има последствия върху екстрадиционното дело на руския гражданин.


Съгласно Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест наличието на убежище от президента се преценява към момента на подаване на искането за екстрадиция и ако е получено впоследствие, то не е пречка за предаването на исканото лице.


Вероятно вече президентът е информиран за това от юридическите си съветници и не би било изненадващо да го предостави на Алексей Алчин с пълното съзнание, че това не би попречило на неговото предаване на държавата, към която определено изпитва симпатия. Така проблемът ще се прехвърли от полето на юридическата некомпетентност в това на политическото лицемерие.


Едно по-старо дело


Преди точно седем години турската държава поиска от Република България екстрадицията на Абдуллах Бююк, политически опонент на Реджеп Ердоган и привърженик на Фетуллах Гюлен. Тогава българският съд защити правата на турския гражданин и на всички инстанции отказа неговата екстрадиция. Мотивите му бяха наличие на опасност от политически мотивирано преследване и опасност от нечовешко или унизително третиране.


Това в крайна сметка не спаси Бююк, тъй като след редица нарушения на тогавашните вицепрезидент (Маргарита Попова); вътрешен министър (Румяна Бъчварова); премиер (Бойко Борисов) в пълно незачитане на съдебното решение и правата на турския гражданин той беше предаден на турските власти. Според тогава разпространеното становище на МВР решението за експулсиране той може да обжалва и от турския затвор.


Двата случая обаче са сходни дотолкова, доколкото спазването на правата на екстрадираните или експулсираните в държави със съмнително отношение към човешките права не може да бъде гарантирано. Днес, седем години по-късно, Абдуллах Бююк все още се намира в турски затвор без присъда. Ако Алексей Алчин бъде предаден на Русия и междувременно не бъде убит - може да очаква същото.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK