Протестите, дори по време на избори, са част от демокрацията

На площада имаше плакати срещу "Газпром" и се чуваха викове "Тук не е Москва" и "Оставка", адресирани към президента Радев.

© Велко Ангелов

На площада имаше плакати срещу "Газпром" и се чуваха викове "Тук не е Москва" и "Оставка", адресирани към президента Радев.



Избори 2022

Освен с четири избора за парламент в рамките само на година и половина, България може да обогати практиката в ЕС и с рядко срещаната предизборна кампания в условията на ескалиращи протести.
От бурната 2020 г. насам, преминала под мотото "Мутри вън!", и на фона на постоянния саботаж на опитите за промяна от страна на старото статукво и новите му агенти "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане", будното гражданско общество, основно в София, е в постоянна готовност. За това свидетелстват няколкото многолюдни проукраински протеста през пролетта, вкл. с искане България да помогне с оръжия на жертвата срещу агресора Русия, и спонтанната подкрепа за "правителство на промяната". Тя беше демонстрирана след свалянето на Никола Минчев ("Продължаваме промяната") от председателския пост в парламента, гласуването на недоверие на кабинета "Петков" и дори в средата на знойното лято.


Миналата седмица, след по-малко от два месеца затишие, се състоя първият протест срещу служебно правителство в България. При това броени дни след като то заработи. В горещата петъчна вечер в началото на август, когато традиционно София е почти изпразнена, пред президентството се бяха събрали поне хиляда недоволни граждани, които отправиха ясно послание срещу властта. Те протестираха срещу ескалиращите заявки от страна на служебното правителство да обвърже България отново по един или друг начин с рекетьорската фирма "Газпром". Хората негодуваха и срещу дразнещите сигнали за възможно замотаване на газовата диверсификация, започната от кабинета "Петков". На площада имаше плакати срещу "Газпром" и се чуваха викове "Тук не е Москва" и "Оставка", адресирани към президента Радев.


Тъй като дори в случай на нужда да бъде притиснато до стената, служебното правителство няма как да подаде оставка, искането на такава от президента като патрон на кабинета и основен критик на предходното правителство нищо чудно да се превърне в основен лозунг на анонсираните и занапред протести. Такава сюжетна линия може да мобилизира немалко на брой "спящи" избиратели на "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Първата партия така и не се сближи с Радев, а за втората вече всички мостове към него са окончателно разрушени.




В същото време "анти-Газпром" протестите само ще спечелят, ако паралелно с тях се разяснява публично, че въпреки предприетите от предходния кабинет мерки, в условията на война, злоупотреба с "Газпром" като оръжие от страна на Путин и високи цени още преди войната, нямам как цените на синьото гориво да не растат и в България. На този фон отвързването от "Газпром" и най-вече от преките доставки на руски газ е най-сигурният път към енергийна диверсификация и стабилизиране на пазара в интерес на потребителите и бизнеса.


За първи път след 1989 г. една "външна" тема, свързана с икономика и геополитика, какъвто е проблемът за газовата и енергийната независимост на България, ще бъде една от двете водещи в предизборната кампания (другата е сблъсъкът по линията "антикорупция" - "старо статукво"). Голяма е вероятността тя да протече в условията на антиправителствени протести - комбинация, която ще бъде част от по-голям процес на окончателно отхвърляне на старата матрица на прехода. При нея, с изключение само на няколко по-къси периода имахме демокрация, но дефектна, правова държава, но само на книга, разделение на властите, но с парламент, функционирал и като гумен печат на един премиер, безконтролен главен прокурор, правителства, работещи не в името на общото благо, а за нахранване на партийната клиентела, членство в ЕС и НАТО, но в комплект с обслужване на руските интереси.


Краят на август - началото на септември са идеален период за оживяване на жанра "софийски летни протести". Тогава повечето политически мотивирани млади хора ще са се върнали от морето, а по-голяма част от българските студенти, учещи в чужбина, все още няма да са си заминали. Времето ще е хубаво и идеално за добре познатите шествия до и из центъра на София и други големи градове. С приятелски компании, деца, тротинетки и кучета дори. Макар и заклеймяван от пазителите на строгия социалистически и консервативен морал, този протестен лайфстайл има голямо значение. Той гарантира по-голяма масовост на мероприятията, създава настроение и отправя по-силни послания към обществото. Към този граждански арсенал трябва да се причисли и очакваното избуяване на спонтанното творчество в социалните медии, включително находчивото мемезиране на противниците и провокаторите на протестите. Повече от ясно е кой ще бъде победител на виртуалния терен.


Ако се реализира този сценарий, след началото на учебната година е логично да се очаква намаляване на интензивността на протестите. Затова пък в знакови дни те могат да бъдат много масови. Нищо чудно при добро ускорение, дори основните политически играчи да призоват за въздържание в деня за размисъл, на 1 октомври да се проведе най-многолюдната демонстрация срещу "Газпром" и ЗА продължаване на промяната. Протест в деня за размисъл няма да е прецедент за Европа. Справка - масовите демонстрации в испанските градове с настояване правителството да каже истината за големите (ислямистки) атентати в Мадрид през 2004 г. в деня преди вота за парламент. Манипулирането на наличната информация и опитът атентатите да се припишат на ЕТА костваха загубата на считаните за сигурен победител управляващи консерватори за сметка на опозиционните социалисти. При това онези протести бяха организирани чрез разпращане на есемеси, информация по малки независими радиостанции и призиви в алтернативни сайтове. Без фейсбук и туитър!


Разбира се, дори служебното правителство да продължи да бута България към "Газпром" като уж последна спасителна опция, възможно е до изборите да станем свидетели само на няколко анемични акции. Мислими са и социални протести вследствие на по-високите цени на газа през наближаващия отоплителен сезон. Но подобни развития са по-малко вероятни. От една страна България не е толкова много зависима от газа като други европейски страни. Дори и при рязък скок на цената на парното, ситуацията няма да е като онази в началото на 2013 г., когато сметките за тока пометоха първото правителство на Борисов. Много по-вероятни са демонстрации през късното лятно в стила на протестите от 2020 г., защото, макар и да се спъва отвреме-навреме, идеята за трайна промяна на чрез отвоюване на държавата от завладелите я политико-олигархични интереси не слиза от дневния ред на обществото. А и днешните протестиращи гледат повече в бъдещето, отколкото в миналото.


Журналистиката
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Структурата, лицето и посланията на протестите през последните две години са по-различни дори от най-сходните им, онези от 2013 г., които не позволиха на Пеевски да остане начело на ДАНС (e, eдин от закъснелите им ефекти беше връщането на ГЕРБ на власт, но това е друга тема). Да, паролата #ГАZ withme на първия анти-"Газпром" протест е намигване към фамозния хаштаг #ДАНСwithme отпреди 9 години. Но за разлика от тогава сегашните протести не са идеологизирани. Преди две години на терен се открояваха българските студенти от чужбина, завърнали се за по-дълго в България заради ковид пандемията, както и много млади хора и семейства. Те нямат същински спомени нито от времето на соца, нито дори от прехода, приключил с влизането на България в ЕС през 2007 г. Затова разделящата преди антикомунистическа нишка се влачеше маргинално по улиците и площадите.


Най-активна в протестите с искане за оставка на Борисов и Гешев беше прослойката на живеещите основно в София, но и в някои от по-големите провинциални градове радикализирани либерали. Хора предимно с малък самостоятелен бизнес, който не зависи от държавата, със свободни професии, от академичните среди. Сега с голяма степен на вероятност предстои да видим в какво състояние е наследството на скорошния спонтанен граждански гняв, който би трябвало да бъде неизменна част от политическия процес занапред.


Както писа преди две години проф. Ивайло Дичев в "Офнюз", живеем в епохата на перманентна демокрация. Нейни форми са протестите, подписките, референдумите, дейността на НПО, гражданската журналистика и др. Това състояние е спасителен изход за добрата стара демокрация, макар че има и слабости, една от които е, че гражданският натиск се опитва да налага "вето" върху действията на властите, без да предлага решения на проблемите. И все пак плюсовете са много повече от минусите. "Ние, гражданите днес отказваме да чакаме властта да благоволи да свърши едно или друго. Изчезнала е дистанцията между управляващи и управлявани, защото те там горе са излъчени от нас и следва да правят което ние искаме Вече никой не може да стои със скръстени ръце от избори до избори както повеляват старите процедурни правила: гражданите настояват да контролират властта непрекъснато".


На всичкото отгоре в българския случай служебните правителства не са резултат от народно волеизлияние, т.е. не се избират от парламент, а се назначават от държавния глава. Следователно най-нормалното нещо е перманентният им контрол от гражданите да бъде интегрална част от оздравяването на многострадалната ни демокрация.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK