Цената на суеверната надежда "Дано ме подмине"

© Юлия Лазарова

Българските власт-имащи споделят, в голямото си мнозинство, една чисто руска черта на характера - налична, впрочем, и сред не-власт-имащите. Става дума за суеверната надежда, че някаква задаваща се турбуленция точно теб няма да те засегна: "Авось пройдет мимо". Това "авось" на български е непреводимо. Най-близо - но много по-слабо като нагласа - би било нещо като "Дано ме подмине".

Тия дни видяхме няколко български случки на упование върху това руско "авось": поредният изблик на ирационална любов към "Газпром"; и поредният отказ на овластени хора да свържат очебийна причина с катастрофално следствие.

Да почнем с "Газпром". В деня, в който "Газпром" очаквано спря газа и към Германия (след като бе сторил същото с дузина европейски държави, вкл. България) от екрана на БНТ чухме следното: "Газпром" никога не е спирал и няма да спре газа за Балканите" Извод: "Газпром" е надежден партньор".

Това, разбира се, беше смешна лъжа - първото спиране на газ за всички, вкл. за Балканите, беше през 2009 година, когато лично Путин, в пряк ТВ-репортаж, врътна кранчето. Последното спиране за България беше преди пет месеца. Но горецитираното изказване не е просто лъжа.

Това е "авось": "Авось не ни спрат газа поради вековната и братска дружба между народите на Балканите и на великия руски славянски народ"

Фактическият свят се оказва подменен от митология, бликаща от надеждата, че точно нас фактическият свят няма да ни удари така, както удря всички останали.

Другата тема са, разбира се, наводненията. И тук от години цялата ситуация се определя от едно огромно "авось", което ни осигурява регулярност и ритмичност на потопите. Това "авось" звучи така: "Знаем от уроците по география в училище, че изсичането на горите води до засушаване и до периодични наводнения. Авось - в нашия български случай - това няма да се случи".

Преди десетина години, през месец май забелязах, че някакви хора и машини провеждат гола сеч на склона на Стара планина, който е над село Миндя. Яхнах колата, отидох до Велико Търново да си говоря с шефовете на горските.

- Сечете на голо и ще докарате в селото наводнение, като тия дни във Виетнам, почвам аз. Там, във Виетнам, бяха изсекли някаква планина и си получиха потоп в гарнитура със свлачище.

Отсреща:

- Ние тук да не сме ти виетнамци? Тук действаме научно...

Пак "авось": виетнамците ще ги отнесе пороят, но нас - не. Ние си имаме магията "авось".

Никакъв "авось" нямаше. Два месеца по-късно дойде никога невиждан порой - именно по изсечения склон - който отнесе два моста на по сто години и сериозно повреди други два, по-млади и по- железобетонни.

Оттогава и до сега у нас непрестанно се случват катастрофални наводнения, вкл. тия дни в Карловско. Никой никога - освен, разбира се, "зелените" - не направи връзката "сеч-наводнение". Всеки път чуваме едно и също вайкане, че магията "авось" не е сработила.

Може би най-фрапантния случай, който аз поне знам, е казусът в Тетевен. Този град ползва вода от извори, разположени високо сред гората. В продължение на едно десетилетие предприемчиви момчета с дебели вратове изсичаха гората. Всички до един жители на Тетевен знаеха, че с изчезването на гората ще пресъхнат и изворите - че няма да има вода. Но ако човек ги попиташе, чуваше еквивалента на "авось пройдет мимо" - дано точно нас ни подмине. Накрая гората беше унищожена, момчетата с вратовете си тръгнаха, а Тетевен е на жесток воден режим. Неминуемо някой ден ще си получат и наводнение.

Климатичната криза е вече тук. Върлува из целия свят. Няма да направи изключение за България - няма някакво специално българско изключение по силата на "авось".

Има, разбира се, мерки, които могат да бъдат предприети, за да оправят положението. Човечеството вече ги е измислило. Но за да видим тези мерки у нас, задължително е нашите управници отпървом да направят нещо, което човечеството е сторило преди около 3 000 години: да заместят суеверието "авось" с разбиране на причинно-следствените връзки в битието.

Не мога да не завърша с любим постулат от Мартин Хайдегер: който не разбира действителността е осъден да изпитва перманентен "ужас от всеприиждащото битие". Няма как от този ужас да се скриеш в суеверието "авось". Единственият начин да справиш е да се довериш на разума.