Как България не стана руска губерния

Как България не стана руска губерния

© Анелия Николова



"Дневник" припомня текст на Николай Цеков от "Дойче веле", публикуван на 6 септември 2013 г.


"Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава", казва професор Пламен Цветков.


Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски.




Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.


Гневът на Александър Трети


Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите.


"Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове", пояснява професор Цветков.


Чардафон Великий. Биографическа скица в профил
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Твърдоглавието на българите вбесява руската дипломация, поради което тя прибягва до една подлост, която по особено красноречив начин разкрива замислите на императорското обкръжение. В специална декларация Русия обявява, че няма да предприеме каквито и да било действия срещу държава, която се почувства ощетена от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи дори в случай, че "потърпевшите" решат да прибягнат до военни действия. Пределно ясно е, че адресатът на поканата за "присвояване" на български земи е преди всичко Високата порта. "Но султан Абдул Хамид Втори решава да не тръгва срещу България. Султанът е добре осведомен за мераците на опасния си северен съсед и решава, че ощетена от Съединението е единствено руската страна", казва проф. Цветков.


Поуките от Съединението


"Датата 6-ти септември е най-удачна за национален празник на България, защото прославя един акт на себеутвърждаване и национална доблест, който е изцяло дело на българи. Освен тази дата, единствено Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има потенциала да обедини българската нация", категоричен е историкът Пламен Цветков.


Философът Калин Янакиев изтъква на свой ред, че Съединението е станало възможно благодарение на политици и бойци, за които България и нейната свобода са били върховна ценност. Янакиев припомня и нещо друго - че тази година (2013 бел. ред.) се навършва половин век от опита за едно друго българско "съединение", описано в телеграма на Политбюро на БКП до Москва от декември 1963 година. В нея горещо се прокламира готовността на социалистическа България да стане 16-та съветска република.


"Помненето и осмислянето на такива събития е единственият сигурен "лакмус" за това дали сме си извлекли поуки от нашата история", заключава професор Янакиев.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK