"Граничи с национализация". Ще загуби ли България от таван на приходите от ток

Европейската комисия предлага мерки, с които цената на тока да бъде свалена. Това ще има пагубен ефект за българската енергетика.

© Цветелина Белутова, Капитал

Европейската комисия предлага мерки, с които цената на тока да бъде свалена. Това ще има пагубен ефект за българската енергетика.



Избори 2022

Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


Как да бъдат свалени високите цени на тока и газа? С този въпрос в момента се занимават всички правителства в Европа. За да помогне на европейските граждани, в сряда Европейската комисия (ЕК) представи свои предложения за енергийни мерки.


Според ЕК страните членки трябва да се намесят допълнително на енергийния пазар и да пренасочат част от печалбите на компаниите, произвеждащи ток. По този начин ще бъдат събрани над 140 млрд. евро, които да помогнат на хората да се справят с инфлацията, каза председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен.




Експерти в България обаче казват, че предложенията ще постигнат точно обратното - трайно високи цени и крах на европейската енергетика. А конкретно за България вредата от такива мерки ще бъде огромна.


"Предложението е безумно. То граничи с идеи за национализация на енергетиката", смята икономистът Никола Янков.


"България трябва да се противопостави на такива необуздани крайности", допълва и енергийният експерт Юлиан Попов.


Но какви точно са предложенията на ЕК? Ще спечели или ще загуби България, ако те бъдат приложени? Събрахме отговорите на всички най-важни въпроси в следващите редове.


Какво предлага Европейската комисия


Цените на газа и електричество значително се повишиха, откакто Русия нахлу в Украйна и впоследствие първо намали, а после и изцяло спря доставките по газопровода "Северен поток 1". Според главния икономист на Европейската централна банка тези високи цени остават "основната движеща сила на инфлацията" в еврозоната.


Именно с цел да облекчи последствията от инфлацията, в сряда ЕК представи свое предложение за "спешна намеса" на европейските енергийни пазари. Мерките все още са на ниво "предложение" и страните членки имат време да изразят мнението си и да поискат промени до 30 септември, когато ще се проведе среща на енергийните министри от съюза.


Но какво точно предвиждат мерките?


Основното предложение, което засяга България, е за временна горна граница на приходите на производителите на ток, които работят на подпределни цени и отчитат големи печалби. Става въпрос за фотоволтаици, вятърни централи, ВЕЦ-ове, атомни централи и ТЕЦ-ове на лигнитни въглища.


Те имат по-ниски разходи, но продават тока си на същата цена като централите, работещи на газ. Tакова е правилото на пазара - ценовото равнище се определя от по-скъпите производители, а откакто цената на газа се повиши значително, това са именно електроцентралите на газ. В същото време разходите на останалите производители остават ниски и затова те отчитат извънредни печалби.


Сега ЕК предлага "таванът" на приходите за тях да бъде 180 евро за мегаватчас, което е значително по-малко от цената, на която те продават тока си в момента. Идеята на ЕК е разликата между тази цена и горната граница да се събира от държавните власти и да се пренасочва обратно към потребителите.


Предвижда се обаче и вариант за споделяне на тези извънредни приходи между държавите членки. Идеята е страни износителки на ток като България да си поделят част от събраните приходи с държави вносителки.


"Един почти религиозен, идеологически въпрос"


"Погрешно е да правиш рекордни извънредни печалби от войната на гърба на нашите потребители", обоснова идеите председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.


По-рано през август генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също изрази подобни виждания. Той определи като "неморални" огромните приходи, които енергийните фирми получават в момента благодарение на кризата, и призова държавите да ги обложат допълнително, така че парите да отидат в подкрепа на населението.


Веднага след обявяването на мерките в сряда някои големи неправителствени организации като Оксфам, чиято кауза е борбата с бедността, приветстваха идеите като "стъпка в правилната посока".


Други обаче изразика коренно различно мнение. Експерти както в Западна Европа, така и в България коментираха, че подобни мерки не са нищо повече от популизъм и грешна икономическа логика, която ще доведе до сериозни негативни последствия.


Според икономиста и съосновател на "Експат Капитал" Никола Янков предложението за таван на приходите от ток е "безумно" и специално в България такива мерки биха били сравними с "национализация". А аргументът, че подобна намеса е оправдана с извънредната ситуация заради руската война срещу Украйна, далеч не е достатъчен.


"Когато изземвате повече от половината приходи - защото последните седмици цената на борсата беше повече от 400 евро на мегаватчас, а таванът е 180, тоест под 50% от цената - когато изземвате над половината приходи на някой частен производител, вие на практика го национализирате", казва Янков в интервю за Свободна Европа.


По думите му почти 100% от българската енергетика попада под квалификацията на т.нар. производители с ниска себестойност според ЕК, което включва атомни централи, ТЕЦ-ове на лигнитни въглища като "Марица Изток" и всички централи на възобновяеми източници.


"Реално в България от нищо друго не се прави ток, освен от изброените видове централи. Тоест 100% от българската енергетика ще бъде засегната от тавана на цените", казва Янков и добавя, че това наподобява "логиката на социалистическия блок от 60-те, 70-те години на миналия век".


Дебатът за енергийните мерки всъщност е илюстрация за "един почти религиозен, идеологически въпрос - трябва ли и до каква степен трябва да се потиска пазара", обобщава енергийният експерт Юлиан Попов.


Ще паднат или ще се увеличат цените на тока?


Има обаче и още. Според противниците на идеята тя не само че няма да постигне намаляване на цените, а ще доведе дори до тяхното увеличение. Според Никола Янков такава държавна намеса на пазара ще изгони инвеститорите от сектора и те ще спрат да влагат пари в нови мощности. По този начин постепенно капацитетът на старите активи ще спадне и производството на ток в Европа ще намалее.


"Вместо да вървим към такъв сценарий, в който производството на ток да се увеличава, за да компенсира фосилните горива и да се изпълнят зелените цели, ние ще вървим към обратния сценарий - намаляване на производството и дефицит", посочва Янков.


А всеки дефицит води до трайно по-високи цени, допълва той.


Каква трябва да е позицията на България


В неделя пред бТВ служебният министър на енергетиката Росен Христов каза, че все още не може да коментира предложенията на ЕК, но че "по-скоро няма" да подкрепи идеята за споделяне на приходите от ток с други държави. Същевременно експертите, с които Свободна Европа разговаря, са категорични, че позицията на българското правителство трябва да е против мерките в този им вид.


"България трябва да се противопостави на такива необуздани крайности по отношение на ограничение на цените и да защитава пазарните механизми, защото те работят добре, да защитава правото на националните правителства да си решават въпросите сами", посочва Попов.


Янков също смята, че идеите на ЕК не съвпадат с българския интерес. Той подчертава един конкретен детайл в европейското предложение, а именно идеята страни като България, които произвеждат и изнасят значителни количества ток, да споделят част от иззетите приходи с други страни, които нямат таково производство и съответно няма да имат и такива постъпления.


"Това е меко казано нечестно", казва Янков. По думите му така се субсидират централите на газ, които в момента имат проблем заради недостига му и високата му цена.


"Прехвърляме проблемите от болната глава на здравата", обобщава той.


Каква е алтернативата


Юлиан Попов обръща внимание и на още нещо - в България, както и в други европейски страни вече действа схема за компенсации на потребителите чрез изземване на част от печалбата на централите. В българския случай компенсациите идват само от свръхпечалбите на държавни енергийни фирми, не от частните. Вместо България да подкрепя нови допълнителни намеси на пазара, трябва анализ как работи тази схема в страната, смята Попов.


Българските експерти предлагат и други мерки вместо представените от ЕК. Според Янков решението е в това да се стимулират централите, които по думите му сега ЕК "опитва да накаже с този таван на приходите".


"Защото това всъщност са централите, които осигуряват енергийна независимост на Европа", казва той.


Според Попов такова стимулиране може да се случи чрез различни данъчни облекчения, с които те да бъдат насърчени да влагат приходите си в нови мощности от възобновяеми източници.


И двамата експерти обаче не смятат, че в този им вид предложенията на ЕК ще бъдат одобрени. Няколко държави, сред които Полша, Испания и Португалия вече изразиха несъгласие с идеите.


"Наистина не вярвам, че ще се случи, защото просто е безумно", казва Янков.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK