Проруска пропаганда и реч на омразата се настаняват в българските обществени медии

Редакционната политика на обществените медии и професионализмът на работещите в тях е тема, която трябва все по-често да се дискутира.

© Юлия Лазарова

Редакционната политика на обществените медии и професионализмът на работещите в тях е тема, която трябва все по-често да се дискутира.



Поне два казуса в последната "Панорама" разкриха за пореден път колко неадекватни са предизборните правила за политическата журналистика, но същевременно поставиха въпроса за отговорността на журналистите при кризисни ситуации в студиото.


В предаването за малко не се стигна до бой между председателя на "Глас народен" Светослав Витков, който призова опонента си Димитър Митев от "Българска социалдемокрация - Евролевица" да излязат да се разберат навън. Витков беше афектиран от това, че Митев го нарече "чалга певец". Водещият Бойко Василев реагира адекватно и предотврати сбиването между двамата кандидат-депутати.


По-интересна беше реакцията на генералния директор на БНТ с изтекъл мандат Емил Кошлуков, циментиран парадоксално на поста си от само от един глас в компрометирания петчленен СЕМ. Кошлуков коментира иронично в профила си във фейсбук, че "работим с материали на клиента". И уточнява, че според чл. 189-ти, ал. 3 на Изборния кодекс БНТ (и БНР) е длъжна да предоставя еднакво време на всички партии. В предаването се показват участници, които са избрани от централите.




На прага на изборите БНТ и БНР сключват споразумение с участниците в тях, което се одобрява от ЦИК и се праща в Сметната палата. Всички тези правила превръщат предизборните хроники и предизборните "дебати" в режисирана публичност с предварително написани сценарии, които биват нарушавани много рядко.


Но обществените медии не са съвсем обезоръжени. В споразумението на БНТ с политическите сили например е записано, че се "забранява излъчването на материали с антидържавен, нехуманен характер или на материали, насаждащи етническа, верска нетолерантност или омраза, както и кадри, съдържащи насилие." Освен това, "БНТ ще отразява проявите на кандидатите за народни представители като прилага редакционна независимост и отговорност" при спазване на правилата на ЦИК и Етичния кодекс на българските медии.


Едно е обаче да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш, както казва един от героите на Николай Хайтов от разказа "Мъжки времена". Истината е, че публицистичните формати (и не само те) на обществените медии по време на предизборни кампании обикновено са скучни и противоречат на идеята за политическа битка за сърцата и умовете на хората. Не е известно срещу това, с цел промяна на Изборния кодекс, да са протестирали ясно нито критикът на "материала на клиента", нито БНТ и БНР. По изборно време трябва да бъде реабилитиран журналистическият подбор и коментар на теми и участници според новинарската им стойност и общественото им значение. Строгото регламентирането може да остане най-вече за рекламните клипове.


Пропаганда
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Журналистиката
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Но да се върнем на споменатото издание на "Панорама". В него, освен че за малко не се стигна до бой между кандидати за депутати, се разпространяваха безпрепятствено дезинформация и екзотични небивалици. "Най-ярък от всички се показа лидерът на "Народна партия Истината и само истината" ­- Венцислав Ангелов (Чикагото) - колоритен медиен герой през годините. Ето, стана дума.


Неговият приоритет е борбата срещу глобалния сатанизъм. Партията му е "божествена", защото е в пълен синхрон с волята Божия. Врагът, който изсмуква живота на простите хора, са евреите и масоните" - така Иван Стамболов възпроизвежда в сайта "Ах, тези медии!" телевизионното участие на политическия маргинал. "Следващият президент на Русия (и ментор на Чикагото) е някой си Юри Белорибец (на руски - Юрий Белорыбец - не особено крупен мошеник по данни на "Комерсантъ" , за когото Бойко Василев пропусна да попита кой е). Именно чрез Белорыбец Чикагото е преговарял лично с "Газпром", постигайки изключително изгодни цени за газа, но при условие че България ще сключи десетгодишен договор. А сключването на такъв договор се спира със зъби и нокти от страна на Брюксел."


Въпросният медиен герой обяви необезпокоявано в предизборен дебат по БНР, че ковид пандемията е "измамна", а ваксините срещу вируса са "убийци". В същото предаване, търсещо "спешните решения и нерешените кризи", Боян Расате, водач на Български национален съюз - НД, говори направо в регистъра на речта на омразата. Според него едно от основните предизвикателства пред народните събрание в началото на прехода е било приемането на Закон за защита на държавата, насочен срещу политическото и икономическо влияние на бившите комунисти. След това трябвало "да се повдигнат едни наказателни производства срещу тях и всеки, за когото бъде установено, че виновен, съпричастен за разрушаването на българската икономика и на българския народ, трябваше да бъде изправен до стената и разстрелян." Слисаната водеща реагира само с опониращата реплика "силни думи", след което Расате се развихри още повече: "Не, слаби са. Ако искате силни думи - трябваше да бъдат и измъчвани, за да кажат къде изнесоха парите".


По-коварна от речта на омразата в медиите обаче е дезинформацията, защото не е ясно етикетирана и си служи с езикови манипулации. Зад тях нерядко прозират политически и идеологически пристрастия. Когнитивната изследователка Елизабет Велинг обръща внимание на проблема за политическия фрейминг (от frames - в случая мисловни рамки, понятийни структури за представяне на обекти и стереотипни ситуации) и подчертава, че тези "рамки" са винаги селективни. Те подчертават определени факти и реалности, а други замитат под масата. Тъй като имат "идеологически селективен характер" и интерпретират "обществени и политически дадености от позицията на определен светоглед", по-някога по-скоро забулват реалността, вместо да я осветляват".


Да вземем например информациите на кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров. Той често използва налаганият от Кремъл термин "специална военна операция" вместо забранената от властите дума "война" за ставащото в Украйна. Вярно, пред словосъчетанието употребява отграничаващото "така наречена". През септември на сайта на националното радио могат да бъдат прочетени няколко такива кореспонденции.


Абсурдът на този завоалиращ езиков подход, който релативира руската агресия срещу една суверенна страна лъсва, когато кореспондентът на националното радио интервюира Андрей Колесников, бивш високопоставен изследовател в Московския център "Карнеги", затворен от руските власти наред представителствата на редица чуждестранни НПО и правозащитни организации. Българският журналист го пита за "така наречената специална военна операция", руският експерт категорично говори за "война", която голяма част от равнодушните хора подкрепят "не яростно, а механично". Григоров дори допуска, че общинските съветници от Москва и Санкт Петербург, поискали свалянето от власт на Владимир Путин, може и да не изразяват собствени позиции: "Тези хора личната си позиция ли изразяват или някой стои зад тях?". За да получи ясен отговор, че "никой не стои зад тях и много от тях вече не са общински съветници".


От друга негова кореспонденция пък научаваме, че "говорителят на Кремъл Дмитрий Песков опроверга твърденията на Киев за извършени от руските войски военни престъпления в град Изюм, Харковска област. Според Песков Украйна се опитва да повтори в Изюм, по думите му, "успеха си с провокацията в Буча". Очевидно е, че руската интерпретация на трагичните събития доминира в текста.


Напълно е възможно предпазливата позиция на кореспондента на БНР в Москва да е с оглед на драконовските мерки, които бяха въведени в Русия заради новото медийно законодателство. То криминализира "фалшивите новини" - ако наречеш "специалната военна операция в Украйна" война, можеш да получиш затвор до 15 години. Вследствие на това редица западни медии закриха бюрата си или изтеглиха кореспондентите си от Русия. Но, както се вижда, информациите на БНР от Москва са стерилни и в други отношения.


При друг един журналист от националното радио специфичният mеdia bias при отразяване на руската агресия срещу Украйна личи при подбора на събеседници по темата. Не е изненада "наклонът" в септемврийския "плейлист" на водещия Петър Волгин, който не крие симпатиите си към Путин. В едно от предаванията му каненият често от него като геополитически анализатор Боян Чуков обявява безапелационно, че "няма пробив на украинската армия". Защото "всичко това е очаквано, защото украинският пробив е стигнал дотам, докъдето руснаците предварително са се оттеглили, тоест няма някакви страхотни и сериозни боеве".


Друг Путинферщеер (нем. - разбирач на Путин ) - ген. Атанас Самандов, твърди, че според него армията на Украйна е с по-голяма численост, но руската армия ще разчита на нови технологии и по-голямо въоръжение и техника. От дописките на сайта на БНР не става ясно дали водещият е контрирал или задал уточняващи въпроси относно неверните твърдения на гостите му. Обявената от Путин частична мобилизация опровергава категорично първото, а новите военни технологии на руснаците са мираж на фона на чувствително нарасналите им загуби след засилените доставки на западни оръжия за украинската армия. По-големият проблем е, че в името на криворазбраното право на "другата гледна точка" в националния ефир звучат зле завоалирани пропутински опорки.


Макар че представените в анализа тревожни случаи са от различно естество, редакционната политика на обществените медии и професионализмът на работещите в тях е тема, която трябва все по-често да се дискутира. Включително с участието на самите журналисти и политиците, които създават медийните закони. България има нужда от силни БНТ и БНР. Те трябва да бъдат контрапункт на масираното разпространение на фалшиви новини в публичното пространство и трибуна за букета от мнения в обществото. Само че този плурализъм не трябва да се превръща в смокиново листо за разпространение на пропаганда и реч на омразата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK