За да не вземем пак желаното за реално

Този път дрънкането на ядрено оръжие не е просто блъф - то е стратегия, която може да бъде реализирана.

© Юлия Лазарова

Този път дрънкането на ядрено оръжие не е просто блъф - то е стратегия, която може да бъде реализирана.



Един от големите въпроси, пред които ни изправя войната в Украйна, е как изобщо е възможно цивилизованият свят да се доверява толкова дълго на фигура като Путин, да разчита на неговото доброжелателство и съпричастност към световните проблеми, да търгува с него, да допуска пораждането на енергийни зависимости и дори да се надява на неговата интеграция в европейската ценностна система. Ако днес смайването пред агресията на руската сатрапия е толкова остро, то това се дължи и на дългото неразбиране, че зад него се крие един откровен диктатор, който е изцяло безразличен към нравствените норми и правилата в цивилизования свят - и който


по своя нрав и завоевателни амбиции не е по-различен от Хитлер.


Не че доказателства за този нрав и амбиции липсваха. Напротив - бяха твърде очевидни. Например втората чеченска война от 1999 г., в която руските войски изравниха Грозни със земята, чрез която начело на Чечня беше инсталиран типичния азиатски сатрап Рамзар Кадиров, и за оправдание на която ФСБ организира взривяването на жилищни блокове заедно с обитателите им, за а ги представи като чеченски атентати. Или войната в Грузия от 2008 г., където беше изпробван модела с "независимите" републики Абхазия и Южна Осетия - прототипите на днешните Луганска и Донецка репулики. Или анексирането на Крим след тъй наречения референдум през 2014 г. - след като територията беше превзета от анонимни "зелени човечета", изпратени от Русия. Или войната, която беше подклаждана от сепаратистите оттогава досега (да, тя изобщо не е преставала!). Или войната в Сирия и унищожаването на Алепо - в помощ на Башар Асад, родствен по нрав диктатор. Или убийствата на Анна Политковская и Борис Немцов, или отравянията на Литвиненко, Скрипал и Навални,




или терорът над инакомислещите и скалъпените процеси срещу всеки, който се опълчва срещу престъпната власт на Путин.


През цялото това време европейските и световни лидери любезничеха с него, почитаха го като един от световните лидери, строяха "Северен поток 2" (и "Турски поток") и негодуваха срещу всеки, който се осмеляваше да каже горчивата истина за неговата власт. И сега най-сетне е редно да се запитаме слепи ли сме били, та не сме разбрали с кого си имаме работа; малоумни ли сме били, та сме допуснали стария континент да попадне под толкова силни зависимости от една деспотична и непредвидима власт, която и днес п заслужава старото си име: империя на злото.


Отговорът на тези въпроси е достатъчно сложен, но в него е заложена една постоянна доминанта: западните лидери са приемали желаното за реално - и в името на това приемане са си затваряли очите и са правили своите големи компромиси, за които днес плащат твърде скъпо. На тях много им се е искало Путин да бъде един от тях, те да могат да се снабдяват с евтин газ и петрол - и да бичат печалби, инвестирайки в руската сатрапия. Дори и да са виждали в негово лице типичния руски силовак, те са вярвали, че на международната сцена той ще остане в рамките на приличието.


Е, не стана. Трябваше да търпят все по-големи предизвикателства, да правят все по-големи компромиси, за да удържат тази илюзия - и трябваше да разширяват до много опасни граници собствените си понятия за търпимост. В същото време,


виждайки тази отстъпчивост, Путин се убеждаваше все повече и повече, че западът е слаб, че той е склонен да отстъпва и да се примирява -


и затова прекачваше нови граници, за да види какви са възможните параметри на западната отстъпчивост. Докато накрая прекрачи една граница, от която вече няма връщане назад - освен под знамената на победата, а тя все повече му се изплъзва.


Пиша всичко това, защото днес цивилизования свят е изправен пред нова ситуация - и пред нов избор, по-тежък от всички досегашни. Въвеждането на "частична" мобилизация в Русия, перверзните референдуми в завоюваните територии и поредната заплаха за ядрен апокалипсис изискват адекватен прочит и съответната реакция - като ако отново приемем желаното за реално и покажем слабост, шансовете да бъде натиснато ядреното копче се увеличават многократно.


В анализите за сегашната ситуация се очертават два основни акцента: че мобилизацията означава ескалация на конфликта - и че тя е знак за провала на провежданата досега "военна операция". Тези акценти обаче са недостатъчни, за да разкрият по-дълбоките мотиви за онова, което се случва, и реалните планове на Путин за въпросната ескалация. Тя наистина предстои, но съвсем не се изчерпва с хвърлянето на незнайно колко стотин хиляди в месомелачката на войната - без подготовка и въоръжени с ръждиви калашници, артисали от Афганистан. Мобилизацията и референдумите са свързани събития - и именно тази връзка трябва да имаме предвид при своя избор.


Всички цивилизовани страни декларираха, че няма да признаят псевдо-референдумите в завладените територии. Путин обаче изобщо не се интересува от това -


за него формално проведените референдуми и незабавното приемане на новите (вече четири) републики в Руската федерация има друга стойност. След реализацията на този план продължаващото украинско настъпление ще означава военни действия на руска територия - а при такива военната доктрина на Русия предполага нейната териториална цялост да бъде защитавана с всички средства - включително химическо и ядрено оръжие.


Един тактически ядрен удар върху украинската столица едва ли би решил войната, но със сигурност би променил съотношението на силите и гледната точка на Запада към Русия. Това е червената линия, която Путин се кани да прекрачи - за да види дали и този път всички ще преглътнат поредния варварски акт в името на своето добруване - и запазването на мира на всяка цена. Ако види това, за него няма да има прегради, нито задръжки.


Вече чувствам как мнозина казват - е, чак пък толкова! Той блъфира, той няма да посмее. Само че и преди началото на руската инвазия се смяташе, че няма да посмее, че става дума за блъф. Само че посмя, а мантрата "ние няма да се намесваме, за да не предизвикаме ядрен конфликт" му развърза ръцете.


Щом не смеем да се намесим заради това, логично е той само да използва ядрено оръжие -


Русия на Путин
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


не срещу страна от НАТО, но срещу Украйна - и с ограничен обсег на действие. И ще го направи, защото освен всичко няма друг изход - от тази война може да излезе или като победител, или с краката напред, по добрите Кремълски традиции. Всъщност такава е и съдбата на всички диктатори - те ескалират конфликтите, за да оцеляват - поне докато тази ескалация прилича на победен ход.


Би трябвало да сме наясно с това, което предстои, за да можем адекватно да реагираме. Този път дрънкането на ядрено оръжие не е просто блъф - то е стратегия, която може да бъде реализирана. Пушечното месо на мобилизираните също ще влезе в работа - но по-късно, след като светът изпадне в шок от ядрения прецедент - и от това, че Третата световна война може да се окаже непосредствено предстояща реалност. Тогава стотиците хиляди буряти и евенки ще бъдат пратени да доунищожават Украйна - или каквото е останало от нея.


Това е, което не можем да допуснем.


Най-сетне трябва да се разбере че с Путин не може да се преговаря - и че силата е единственият език, от който той разбира.


Трябва да му бъде отнета инициативата в ядрените заплахи, трябва да бъде натикан в ъгъла, трябва да се види под прицела на армиите от целия цивилизован свят. Трябва да му бъде казано достатъчно ясно и категорично, че всеки опит да използва атомно оръжие където и да било по света, ще има своя незабавен и асиметричен отговор - и трябва да стане безпощадно ясно, че за такъв отговор има съвсем реална готовност.


Трябва да се знае, че в сегашния си вид и при настоящото равнище на зомбираност Русия отново е империя на злото - и колкото по-бързо се разпадне, толкова по-добре. А също и че защитата на руски интереси на нечия национална територия и от нейни граждани е акт, равносилен на национално предателство - като това с пълна сила се отнася за България.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK