Трябва да погледнем истината в очите

Изходът е Борисов да бъде поставен в ситуация, в която шикалкавенето е невъзможно.

© Юлия Лазарова

Изходът е Борисов да бъде поставен в ситуация, в която шикалкавенето е невъзможно.



Ако тези избори са уникални с нещо, това съвсем не е ниската избирателна активност, а фактът, че за пръв път в новата българска история на никой не му се иска да поеме отговорността за управлението на страната. Изправени сме пред ситуация, в която победителите всъщност са губещи: предстоящата зима с всички налични и потенциални кризи просто ще заличи техния електорален актив - при следващите те ще бъдат губещите - и вероятно ще загубят с много. Днес е политически изгодно да бъдеш в опозиция, тъй като тежестта на бъдещото управление задава широк хоризонт за атаки срещу управляващите, а сроковете за тяхното оцеляване са твърде къси - никой не се надява едно бъдещо правителство да управлява повече от няколко месеца - или най-много до местните избори през 2023 г.


В същото време всички разбират (всички без изключение - независимо от това, че не го признават) че трябва да има правителство и работещ парламент и че това е императив, пред който партийните сметки просто не би трябвало да важат. Загубите, които ще калкулира България при нови предсрочни избори, са твърде тежки, за да бъдат преглътнати от избирателите. Ако не бъде съставено правителство, страната ни губи шансовете за приемане на еврото от 2024 г., приемането на бюджета става повече от проблематично, както и изборът на нов Висш съдебен съвет (ВСС), няма кой да гласува законите, необходими за следващия транш от европейските помощи за възстановяване.


Колкото и парадоксално да е обаче, това са дреболии в сравнение с една далеч по-съдбовна загуба: България остава без легитимно и пълноценно управление в условията на война, която всеки момент може да прескочи границите на двустранния конфликт и да ескалира в ядрена и световна. И в някакъв смисъл тя вече ги е прескочила - когато влак, натоварен с ядрени заряди, пътува към границите на Украйна, просто няма как да се снишаваме или да си опитваме да седим на два стола - става дума наистина за световен конфликт - между цивилизования свят и империята на злото. В тази ситуация самата идея да бъде оставена властта в ръцете на проруския президент и назначеното от него правителство, копнеещо по "Газпром" и шикалкавещо с позициите си за Украйна, е вече политическо престъпление.




Точно за това говори проф. Деян Кюранов в интервюто си пред "Дневник". Познавам го от "Екогласност", от времето преди падането на Тодор Живков. Не винаги съм бил съгласен с него, но не мога да отрека едно - той умее да се държи мъжки и да казва истината в очите на другите, колкото и неприятна да е тя и колкото и да му струва това. Впрочем сигурен съм, че и това интервю ще срещне ред възражения, особено следната препоръка към тези, които не са спечелили изборите - сиреч демократичната общност в България: "Всички да си глътнат спомените и част от достойнството и в името на световния мир, не на българския добре разбран национален интерес, а на добре разбрания интерес на земята, да седнат с Борисов, да се обединят около тази позиция на България - за Украйна и против Путин, и да мислят оттам нататък как да подредят всичко следващо."


Казвам това, защото днес е лесно да злорадстваш и да приемаш отредената от избирателите роля на опозиция, като посочваш единствения вариант за съставяне на правителство - ГЕРБ плюс ДПС плюс "Български възход" (БВ) и няколко златни пръста от "Възраждане". Само че стои открит въпросът какво би се случило с България при такова управление, което впрочем е нещо като римейк на правителството на Орешарски? И тъй като такава комбинация е откровено невъзможна, с още по-голяма сила стои въпросът какви биха били последствията от продължаващ мандат за служебното правителство и неговия прокремълски повелител? И не е ли вече време да разберем, че не става дума само за родните проблеми и карамоли, а в най-пряк смисъл за съдбата на планетата, която зависи и от нас - от нашия кураж и нашите решения?


Подлите времена
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Мога да предвидя възраженията - те са повтаряни стотици пъти досега. Как прочее можем да се доверим на острия политически завой на Бойко Борисов и на идеята за антипутиновски кабинет, след като тъкмо той построи "Турски поток" и с това в някаква степен развърза ръцете на Путин за агресията срещу Украйна? Не, не можем да се доверим - и не трябва да се доверяваме. Само че Деян Кюранов с пълно право подчертава, че този път завоят е толкова остър и реализиран в такава ситуация, че връщане назад е невъзможно - никой не би го приел, а най-вече никой не би го простил. Но изходът не е просто да се доверим на Борисов. Изходът е той да бъде поставен в ситуация, в която шикалкавенето е невъзможно, а всякакви криввания от обещаното се наказват с незабавно сваляне на правителството, за което апелира в момента.


Има един единствен вариант за това - програмно правителство, но не програмно в смисъла, в който са съставяни подобни правителства досега. Става дума за правителство, чиито политически действия са предварително разчертани в съответните срокове - и не се допускат никакви изключения от предварително съгласуваната програма. Дебело подчертавам - разчертаване на политическите действия, а не приоритети. Казва се: правителството трябва да изпълни това, това и това, а непредвидените ситуации се обсъждат във формата на подкрепящите го политически сили. Ако то престъпи така очертаните граници на своите правомощия, доверието в него се оттегля.


Всичко друго - включително това дали министрите в него могат да бъдат политически или експертни фигури, е второстепенен въпрос - важното е действията да бъдат наистина съобразени със сегашната ситуация в света, а не само с родната такава. И преди всичко - със заемане на ясна и недвусмислена позиция по отношение на войната - на страната на цивилизования свят, а не на евразийското варварство. И да - оръжие на Украйна трябва да се даде, и да - всички санкции срещу агресора трябва да бъдат подкрепени. Както и трябва да има по-дългосрочни цели, някои от които едва ли ще се постигнат в мандата на такова правителство, но със съвсем конкретни стъпки за тяхното постигане: съдебна реформа, смяна на главния прокурор, работеща антикорупционна агенция, заличаване на статута на служебното правителство в българската конституция.


Всичко друго - включително партийните интереси, пред лицето на това, което се случва днес, е само прах под вятъра. Трябва да погледнем истината в очите - такава, каквато е, защото ако не го направим, никой няма да ни го прости - нито потомците, нито историята.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK