© пресцентъра прокуратура
Прокуратурата няма право да действа превантивно, още по-малко главният прокурор.
В началото на 2020 г. новоизбраният главен прокурор Иван Гешев поведе борба с битовата престъпност в съответствие със заявеното от него самия по време на избора му, когато изтъкна борбата с битовата престъпност за свой приоритет.
Изборът на приоритет сам по себе си беше озадачаващ, тъй като систематично в последните години делът на престъпленията, които се определят като "конвенционални" е не само нисък, но е и с постоянно намаляваща тенденция. Този намаляващ тренд не може да се оправдае с ниската регистрация на този вид престъпления от полицията, тъй като този фактор винаги е налице и можем да допуснем, че е непроменлив.
Изненадващо е и бурното начало на тази борба, което беше обявено като съвместно усилие на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата, а думите на Иван Гешев са, че ще се противодейства на "битовата престъпност във всичките й форми - кражби, грабежи и всякакви престъпления спрямо възрастните хора по селата", както и че "ще профилактира обвиняеми с много дела" или че ще предприема "активни действия по извеждането им от средата", за да е спокойно населението. Следват множество прессъобщения от прокуратура и МВР, в които главен герой е главният прокурор, съпроводен от полицейски служители, снимани на мащабни операции из страната, а първата известна операция е проведена в населения предимно с роми кв. "Христо Ботев" в столицата. Няколко дни по-късно, на операция в Самоков, главният прокурор подчерта, че противодействието на битовата престъпност е приоритет на държавата, макар да не уточни в какво качество прокурор определя приоритетите на държавата.
Така обявеният приоритет повдига няколко съществени и други по-малки въпроси.
Какво означава битова престъпност, кои видове престъпления се включват в това понятие и как изведнъж се появява в изявления на официални длъжностни лица? Докъде стигат правомощията на прокуратурата по противодействие на престъпността и как се разпределят дейностите в това направление между нея като орган на съдебната власт и МВР като орган на изпълнителната власт? Какво цели новият главен прокурор чрез своеобразния пиар, който сам си организира веднага след встъпването му в длъжност? Това ли е най-големият проблем на държавата в действителност?
Провокирани от тези въпроси, в края на февруари 2020 г. попитах прокуратурата и МВР:
1. Брой на проведените съвместни операции между прокуратура и полиция, насочени срещу "битовата престъпност" от началото на 2020 г.
2. Какви посегателства, съгласно Наказателния кодекс, са разследвани във вече проведените съвместни операции между прокуратура и полиция, насочени срещу битовата престъпност?
3. Какви посегателства съгласно Наказателния кодекс се включват в понятието "битова престъпност"?
4. Какво се разбира съгласно употребявания израз в съобщения на Прокуратурата на Република България "криминалнопроявени лица"?
5. Съгласно какви критерии прокуратурата и полицията избират населените места или частите от населени места, в които да проведат съвместни операции, насочени срещу битовата престъпност?
Отговори от прокуратурата и от МВР дойдоха едва през април 2021 г. след откази на двете ведомства за предоставяне на търсената информация, след оспорването им пред Софийския апелативен съд, който намери, че не може да се произнесе по въпроса, и след произнасяне на ВАС.
Според МВР през цялата 2020 г. са проведени 1249 съвместни операции "по линия на битовата престъпност". Под понятието битова престъпност МВР разбира кражби, грабежи, измами, посегателства срещу моторни превозни средства, престъпления, свързани с наркотици и други престъпления, които са специфични за конкретни населени места. Относно подбора на населените места за съвместни операции МВР съобщава, че се съобразява криминогенната обстановка, вида и мястото на извършените престъпления - без уточнения каква трябва да е обстановката, за да заслужи специална операция.
За разлика от МВР прокуратурата твърди, че не събира информация за броя съвместни операции и не притежава тези данни. Битова престъпност отказва да тълкува, тъй като е "понятие от Наказателния кодекс", а разясняването на правни понятия не е в компетентността на прокуратурата. Този отговор по реда на Закона за достъп до обществена информация е подписан от Красимира Филипова, заместничка на главния прокурор, и настоящ член на Висшия съдебен съвет. В Наказателния кодекс обаче няма такова понятие - там липсва дефиниция както на битова, така и на престъпност, а в наказателното право е невъзможно приложението по аналогия. Видно и от доклада за дейността на прокуратурата през следващата 2021 г., ПРБ вече събира данни колко операции е провела съвместно с МВР, а остава немислимо ПРБ да не знае какво е свършила през 2020 г.
В доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2020 г., се съобщава следното:
"Противодействие срещу конвенционалната или така наречена "битова" престъпност (кражби, грабежи и др.). Още в началото на годината със заповед на главния прокурор е създадена организация, съвместно с Министерството на вътрешните работи, по противодействие на този род престъпни действия. В тази връзка системно на територията на различни населени места в страната се провеждат специализирани полицейски операции, насочени към неутрализиране на лица, уличени в извършването на подобни престъпления. В резултат на активните действия на ПРБ и МВР се забелязва значителен спад (около една трета) на регистрираните престъпления;"
Подобна декларация е поместена и в доклада за дейността през 2021 г.:
"Продължава ефективното противодействие срещу конвенционалната или така наречена "битова" престъпност (кражби, грабежи и др.) по линия на създадената от 2020 г. със заповед на главния прокурор организация, съвместно с Министерството на вътрешните работи, по повод този вид престъпления - системно в страната се провеждат специализирани полицейски операции, насочени към неутрализиране на лица, уличени в извършването на подобни престъпления."
През май 2022 г. отново се обърнах към прокуратурата с искане за предоставяне на въпросната заповед на главния прокурор, както и за броя на съвместните операции срещу т. нар. битова престъпност през 2021 г. Друг заместник на главния прокурор, Николай Любенов, отговори, че са проведени 1792 операции и предостави Заповед № РД-04-22/21.01.2020 г., чиято насоченост е към взаимодействие между ПРБ и МВР спрямо разследването на две или повече досъдебни производства с един и същ обвиняем. Изрично е потвърдено от представител на прокуратурата, че това е именно заповедта за противодействие на конвенционалната престъпност, въпреки че и в двата доклада на ПРБ остава впечатлението, че се има предвид друга, нарочна заповед. Явно ПРБ отъждествява понятието битова престъпност с броя на престъпни посегателства, извършвани от едно и също лице.
В тази заповед се чете създаване на контрол по изпълнението на Инструкция от 2010 г. за поддържането на електронен регистър на лица с неприключени наказателни производства, както и други аналитични дейности, които да се извършват периодично. Видно от точките в Заповедта всички предвидени дейности се очаква да се извършват от конкретни прокуратури и работещите в тях прокурори, в обичайния случай "на бюро", доколкото се изисква анализ на състоянието и динамиката на досъдебни производства, контрол за срочността на приключването им, вземане на дела на специален надзор, докладване на отдел "Административен" във Върховна касационна прокуратура и подаване на данни към КПКОНПИ. Всички предвидени дейности са насочени единствено към прокурори.
Както и да се анализира тази заповед от нея не може да се извлече на какво се основава провеждането на съвместни операции между МВР и ПРБ, кой взима решението кога и къде ще се проведат, кой прокурор ще участва в тях и в какво качество се явява на тях главният прокурор заедно с медии, пред които дава изявления. Въпреки нормативната липса на основание за провеждането на съвместни операции през 2020 г. ПРБ отчита "значителен спад" на битовата престъпност, а през 2021 г. тези операции продължават и видно от данните, са се увеличили с близо 44% - от 1249 за 2020 г. до 1792 през 2021 г.
Битовата престъпност в България намалява устойчиво в периода 2010 - 2019 г., като 2019 г. е годината с най-нисък дял битова престъпност от 1991 г. насам, а престъпността е най-висока в столицата и в големите градове, докато усещането за несигурност е по-високо в селата. На този фон Иван Гешев, като единствен кандидат за поста главен прокурор, обявява тази борба за най-важна в държавата.
Необходимо е да припомним, че единственият случай, по който Гешев е работил, докато е бил прокурор в Софийска градска прокуратура, остава печалното дело за фалита на Корпоративна търговска банка - престъпление, което не може да се определи като битово. Затова заявката и после активната дейност по линия на битовата престъпност пораждат въпроси, които остават без отговор.
Медийните изяви на главния прокурор, свързани с борбата с битовата престъпност, са обилни, при отсъствието на каквито и да било критични въпроси от журналистите - нито какво е породило нуждата от този своеобразен пиар и не си ли вършат работата разследващите органи, когато не са следвани от медиите и главния прокурор в цялата страна? Необходимо ли е главен прокурор да присъства в села, където има данни за дребни престъпления и където престъпността е значително по-ниска, отколкото в големите градове? Необходима ли е нарочна заповед на главния прокурор, за да започне прокуратурата да противодейства на даден вид престъпления?
Специалните съвместни операции на МВР и ПРБ за борба с битовата престъпност налагат някои изводи. Тези операции често се провеждат в населени места с преобладаващо ромско население; докато се провеждат, се извършват и много на брой дейности по претърсване и изземване (в една своя операция, в село Малорад през януари 2020 г. двете ведомства отчитат проверка на 170 автомобила, след като полиция и жандармерия окупират селото. Образувано е едно досъдебно производство за съхранение на тютюн без бандерол; в друга операция ПРБ отчита: При проверка в имот в с. Драгижево, обитаван от осъждан мъж от Павликени са открити 34 саксии със засети семки канабис, лампа и плоскости, използвани за отглеждане на този вид растения. В хладилник в жилището са намерени 70 грама канабис. Срещу лицето е започнато бързо производство; При ръководена от Окръжната прокуратура в Стара Загора специализирана полицейска акция в две села - Хан Аспарухово и Братя Кунчеви, са проверени 77 души и 24 къщи. Конфискувани са 7,2 куб. метра дърва за огрев (б.р. в цифрово изражение на близо две каруци) без контролна горска марка и документ, доказващ законния произход на дървесината, 140 къса цигари и 4,6 л. алкохол, без акцизен бандерол. Образувани са 9 проверки за извършени престъпления), по проверки на МПС в едно населено място или в негови части, което неизменно води до чувството на страх и тормоз сред гражданите - противно на евтиния пиар на главния прокурор, който се снима как успокоява самотни възрастни хора в селата, а негови подчинени им разнасят торбички с подаръци; тъй като в Наказателния кодекс липсва раздел "битова престъпност" специализираните операции могат и са насочени срещу всякакви престъпления; водейки борба при липсваща нужда и с несъществуващ враг могат да се отчетат всякакви успехи, защото няма кой да провери дали органите на държавна власт превишават правомощията си.
Респектиране или профилактиране на криминално проявени лица като цел на провежданите операции се публикува от журналисти спокойно, докато това не е и не може да бъде законна цел - това е така, тъй като "респектиране" представлява най-обикновено сплашване, докато понятието "криминално проявено лице" също е неясно, защото ако това са лица с повдигнати обвинения то има наказателни производства, които трябва да се приключат по законно определения ред.
Друг извод, който се налага е, че главният прокурор отчита големи успехи в борбата срещу битовата престъпност, докато на власт е последното правителство на Бойко Борисов, а от декември 2021 г. започва видимото търкане с МВР и главният прокурор вече не е така доволен от сътрудничеството им. Сам Гешев заявява, че "по отношение на статистиката в МВР има различни фактори и методи за нагласяване, така че данните да изглеждат добре", докато данните поне от 2010 г. насам показват устойчиво намаляване на тези видове престъпления. Това налага и следващия извод - поведението на Гешев е повече на политически играч, отколкото на главен администратор на прокуратурата.
В някои от своите изявления главният прокурор заявява, че е най-важно да противодейства на престъпността превантивно, да я предотврати. Идеята да живеем в общество без престъпност е чудесна утопия, но прокуратурата няма право да действа превантивно, още по-малко главният прокурор. Прокуратурата може да разследва вече извършени престъпления, да повдига обвинения и да поддържа обвинението пред съда, а главният прокурор осъществява методическо ръководство върху прокурорите и осъществява общ надзор за законност. Предотвратяването на престъпления не е в прерогативите на прокуратурата и допускането, че тя може да върши това, би довело до концентрирането на цялата държавна власт в ръцете на главния прокурор. Това положение, на боравенето с изключителна по обем държавна власт на един човек, е проблем от най-голяма важност в българския правов ред.
От инсталирането на Гешев на поста главен прокурор през 2019 г. започнаха и усилията за изпълнението на решението Колеви срещу България, което, обобщено, изисква да се намалят правомощията на главния прокурор. Тези усилия остават без успех към момента, с обикновено безплодни опити по заобикаляне на тази цел и предлагането на други законодателни изменения само за заблуда на европейските партньори. Последният публикуван законопроект на сайта на Министерството на правосъдието, макар да е най-доброто до момента, не е по-различен и не може да постигне тази цел.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
