Разпад на държавността – сезон 4, епизод 48

Следва още в първите дни на това Народно събрание да се състави специализирана комисия по избора на органи, която да е на паритетен принцип.

© Велко Ангелов

Следва още в първите дни на това Народно събрание да се състави специализирана комисия по избора на органи, която да е на паритетен принцип.



Следващата сряда ще се проведе първото заседание на 48-ото Народно събрание, след 4 поредни предизборни кампании. Политическата ситуация в България заприличва на скучен сериал - с всеки следващ сезон главните герои стават все по-изхабени, няма развръзка и действието тече просто, за да запълва времето между рекламните блокове.


Най-вероятно и този състав на парламента няма да успее да състави стабилно правителство, и предсрочните избори отново чукат на вратата. Радев вече дава сигнали, че ще разтегне максимално конституционните разпоредби по отношение на сроковете и ще даде много повече време на този парламент, за разлика от предходния - който бързаше да разпусне след свалянето на кабинета "Петков". Това е и в негов личен интерес - едно евентуално служебно правителство трябва да има осигурена бюджетна рамка.


Политици и анализатори вече рисуват важните задачи пред 48-ото Народно събрание, което неминуемо ще трябва да работи на светкавични обороти - приемането на бюджет, приемането на закони във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, утвърждаване на геополитическата принадлежност на България. Но малцина си дават сметка, че това е последният шанс на парламента да направи крачки в посока възстановяване на държавността и да изпълни ангажимента си към конструиране на регулаторните и контролни органи, които е длъжен да избере.




Според правилника на 47-ото Народно събрание, в началото на всяка сесия председателят на парламента прочита органите с изтекъл мандат и дотам. Запознава депутатите с несвършената им работа, от което не следва нищо. Политическата криза и тоталната неспособност на депутатите да организират работата си доведе до това Конституционният съд (с непопълнен състав, тъй като парламентът не е избрал двама съдии) да излезе с решение, че изборът на КЕВР е незаконен, а и да бетонира на местата им главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет извън мандат. На практика това решение обезсмисля мандатността като основен демократичен принцип и може по аналогия да се използва и за други органи. Такива с изтекъл мандат не липсват - сред тях са половината състав на Висшия съдебен съвет, Българска народна банка, ИВСС, КЕВР - след правния батак, който сътвори стария парламент, КПКОНПИ и др. Скандално е, че съставът на Комисията за защита на личните данни ще изкара почти втори мандат без да е минала никаква процедура по избор.


Проблемът с липсата на действия от депутатите за избор на органи ускорява разпада на държавността. Първо, обезсмисля се мандатността като рамка срещу узурпиране на власт и като законово гарантирана защита за независимост на институциите. Второ, оставя във висящо положение хората, които заемат позициите, защото те са в условия на изпреварващо послушание - положение, в което тези висши публични ръководители биха били по-благоприятно разположени към тези на власт, защото могат всеки момент да бъдат сменени. Трето, буксува реформата в тези структури, защото ръководителите им нямат стремеж да променят правилата, които работят в полза запазване на статуквото, тоест техните собствени места. Четвърто, повишава се корупционният риск, поради твърде дълго заемане на позиция и оттам продължителност на отношенията с тези, подложени на регулация (при някои структури правителството също попада в този обхват). Пето, и може би най-важно, дестабилизира се системата на взаимен контрол и баланс в институционалната ни инфраструктура, което води до спиране или забавяне на процеси, като например по регулация или кариерно развитие в съдебната власт, което съвкупно води до ниско качество на управлението, а това касае всички.


Има ли какво да се направи в тази задънена ситуация? От години от БИПИ предлагаме на парламента да въведе високи стандарти при работата си в процеса на избор на органи. В интерес на истината, Народното събрание започна въобще да прави процедури именно благодарение на застъпничеството на граждански организации. Горчивата истина е, че ако няма автентична нагласа тези избори да се проведат по прозрачен и конкурентен начин, то всички правила могат да бъдат заобиколени - ГЕРБ са майстори в това и са ни го демонстрирали през годините.


За да започнем да излизаме от тази криза, депутатите първо трябва да си дадат сметка за важността от това да започнат процедурите по избор. Вярно е, че политическото време винаги е в дефицит, но не трябва да се допуска в дневния ред на парламента задълженията му за конструиране на органи да влиза в сблъсък с други решения, например за реакция на социално-икономическата криза. Няма как да очакваме добро управление в социалната сфера, когато мандатът на председателя на НОИ е изтекъл или пък на бърз и справедлив съдебен процес, когато половината Висш съдебен съвет не е избран.


Следва още в първите дни на това Народно събрание, което по всичко изглежда няма да има много време за работа, да се състави специализирана комисия по избора на органи, която да е на паритетен принцип. Тази комисия следва да подготви самите процедурни правила, да ги планира през времето и да заседава съвместно с ресорни комисии при изслушването на кандидатите. Процедурите следва да са максимално прозрачни, отворени и конкурентни - наистина да се търсят най-подходящите хора, които да заемат висшите позиции. Изискването за концепция за управление на органа от кандидатите трябва да присъства неминуемо.


Но отново трябва да се каже - няма ли автентична нагласа и разбиране в политическата ни класа, че тези процедури не трябва да служат за поставяне на "наши" хора на определени позиции, рискът всичко да се окаже бездарна игра в тъп сериал е реален.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK