Погнатият Путин: "Вся власть" – на военните!

Проблемът е, че предварително не можем да знаем кое е по-лошото: бомбаджията Путин ли да удържи властта, или бомбаджиите военни да я вземат.

© Велко Ангелов

Проблемът е, че предварително не можем да знаем кое е по-лошото: бомбаджията Путин ли да удържи властта, или бомбаджиите военни да я вземат.



Положението на военните в едно военно положение е едно: над всички.


Путин днес се реши на смъртен скок: за да свали от себе си отговорността, даде на военните властта.


• Ама то не е така бе! Военното положение нали е само в заграбените украински земи; в прилежащите им руски такива то е полувоенно положение, в по-отдалечена Русия е четвъртвоенно положение, а в Москва е почти-съвсем-невоенно положение??!




То така, - т.е. не така! - но склонният към аналитично гледане ще забележи, че във всички тези прогресиращи нюанси има една константа: ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ. А пък склонните и към разбиране на Русия ще заключат, че тази натрапваща се константа изобщо не е само формална, защото е изпълнена и преизпълнена с руско съдържание. И то е: в Русия формални нюанси няма. Да си ги... ползват Западните юристи-формалисти!
Това току-що го доказа "частичната мобилизация".


Веднага заваляха свидетелства от пострадали от тази частичност: те спадали към частта, която не подлжи на мобилизация, само че какво от това, пак си ги мобилизирали на общо (пардон, частично) основание! Сега почнаха да ги връщат (някои многодетни бащи, например) - пак частично... Очевидно всеки военнен комисариат има негласно спуснат план за бройките, и е по-важно да го изпълни и преизпълни, отколкато да спази тази прословута "частичност" - какво, като я обяви и продиктува самият диктатор!


Известна е максимата на руския чиновник, откак в Русия има чиновници: "По-добре полони се прекалено, отколкото недостатнъчно." В случая никой ру-чиновник не обръща внимание на думите на Началството (то нали никога не казва точно какво иска, зер врагът може да чуе и да попречи) - чиновникът чете височайшата воля в погледа му. И прочита еднозначно: "Русия го докара до там, че й трябва военно положение." И разнообразното чиновничество започва да изпълнява тази негласна, но действителна, заповед - всяко според вида си:


• Военните разбират, че им е дадена нова власт - и не просто повече власт, а властта, цялата. За военния властта е средство за война и победа. Военното положение им развързва ръцете да мобилизират всички налични ресурси, сиреч да сведат цялата държава до тил на фронта. При това за военните това не е ново: учили са ги, че така било през Великата отечествена (т.е. Междусъюзническата война Германия-Русия 1941-1945, започнала, когато съюзниците Хитлер и Сталин успешно си поделиха Полша, но всеки искаше още). Има само едно условие: те, военните, да имат цялата власт! И са я имали през Междусъюзническата: Сталин, да речем, се самопроизведе генералисимус, за да подчертае, че СССР вече не е полицейска, а военна диктатура.


Опасностите от това не са за Украйна, защото когато военните заграбят властта и над не-военните на Русия, фронтоваците им им няма да се научат да воюват по-добре. (А колко могат на този етап се видя: последното е победоносната евакуация на Херсонско и неизвестно още колко заграбени територии, както и подготовката за още по-победоносна евакуация на вече на руските области, граничещи с Украйна.)


Опасностите са за нас - не като България, а като човечество. Защото в гоненето на победата, военният естествено иска да има на оперативно разположение всички ресурси. И един професионален военен по начало би имал по-малко скрупули да хвърли ядрена бомба дори и от ченгенцето Путин.


• Цивилните разбират, че няма как да не се подчинят на военните - следвайки казаната негласна заповед. А гласно е казано тъкмо обратното: че местните граждански власти щели да получат "допълнителни пълномощия", пък най-овластеният гражданин, руският министър-председател (Путин е извън класацията), щял да оглави нарочен "координационен съвет". Съзнателно цитирах сега тези Путиположения до средата, за да се подсмихна към онези от нас, които и ще ги прочетат до средата - а други и ще ги цитират само дда там. Защото краят разкрива реалния смисъл: местните управи се упълномощавли допълнително, само че с цел осигуряване "безопасността на гражданите и на инфраструктурата". Хайде само да си представим един разговор между цивилен и военен чиновник на тази тема - той ще се сведе до следните реплики:


ЦИВИЛНИЯТ: Ще направим така, нали, защото имам допълнителни пълномощия...


ВОЕННИЯТ: Не, ще направим онака, защото сме във война, и никакви твои допълнителни не важат пред моята пълна власт, пък ако не вярваш, цивилна гарго, ще ти го докаже моя екзекуционен взвод!


Няма да се наложи да се говори така на гражданина Мишустин (премиерът), защото той самосъхранително ще си знае мястото и ще си мълчи, когато подписва, че руските граждани нямат право да напускат страната, защото трябва да останат в ръцета на военните. (Това е минипрогноза.)


Сталин успя чрез своите ченгета да узаптиса своите военни, Хитлер насмалко да го свърши бомбата на героя Клаус фон Щауфенберг (непочитан като герой в СССР, НРБ, РФ и РБ) - но и Хитлер господстваше над военните чрез ченгетата. Ще успее ли ченгето Путин хем да даде властта на военните, хем да не я дава?


Скоро ще научим. Проблемът е, че предварително не можем да знаем кое е по-лошото: бомбаджията Путин ли да удържи властта, или бомбаджиите военни да я вземат. А баш-проблемът е очевиден: все са руски бомбаджии.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK