Шистовата нереволюция на България

Защо България се отказа от шистовия газ още преди да е започнала с него и какво прави темата толкова поляризираща?

"Гласът на "Капитал" e седмичен подкаст, в който журналистите разказват интересна история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ и в който търсят мнения от експерти от света на политиката, икономиката или бизнеса за важните въпроси на нашето време.

През 2000 г. шистовият газ отговаря за едва 1% от добива на природен газ в САЩ. През 2010 г. този дял е вече 20%. А през 2035 г., според енергийното статистическо бюро в страната, той ще достигне 46%. Така, накратко, изглежда шистовата революция в САЩ, която превърна страната в енергийно самодостатъчна и я направи износител на глобалния пазар.

В България тази революция не се състоя - още през 2012 г., преди първите проучвания за шистов газ в страната, под натиска на протести, първото правителство на Бойко Борисов и тогавашният 41-ви парламент приемат пълен мораториум, който включва в себе си не само добив, но и проучвания.

Аргументите на протестиращите не са много по-различни от тези в други западни страни, включително и в САЩ - твърдения, че фракингът замърсява водата и околната среда и че дори прави водата запалима. Последното твърдение идва от филма Gasland, който обаче сам е повод за критики.

Години след тези протести, в западни медии излизат разследвания, че някои от тези движения са били финансирани от Русия - страна, за която шистовата революция е заплаха.

Но какво всъщност е шистовият газ? Тазседмичният епизод на "Гласът на Капитал" с водещ Йоан Запрянов и гост Евгени Ахмадзай обяснява и какво е шистовият газ, и как се извлича, и какво прави цялата тема толкова поляризираща - далеч не само в България.