© Посолство на Израел
Яир Лапид, премиер на Израел, подписва споразумението с Ливан.
Историческото споразумение за морската граница между Израел и Ливан ясно показва, че когато съседни държави са склонни да преговарят по прагматичен и мирен начин, могат да бъдат намерени взаимноизгодни решения. Така за пореден път се оказва погрешна една от най-упоритите заблуди по отношение на конфликта в Близкия изток, според която Израел и неговите съседи участват в игра, от която печели само единият от участниците.
Договорката, постигната с посредничеството на САЩ, доведе до международно признато споразумение, което официално слага край на дългогодишния спор за морските граници в Източното Средиземноморие. Тази спогодба демаркира морската граница между Израел и Ливан от петкилометровата зона до края на т. нар. изключителната икономическа зона.
Морското споразумение функционира и като първото де факто признаване на Израел от страна на Ливан, който води дългогодишна политика на враждебност спрямо южната си съседка. Това взаимно признаване между двете вражески държави е още един знак за променящия се Близък изток. Множеството одобрителни реакции на споразумението от арабските страни в региона, които се присъединиха към многобройни други правителства от цял свят, приветствайки тази стъпка, са израз именно на тази нова ситуация.
Споразумението урежда три допълнителни ключови въпроса. Страните се споразумяват, че трябва да се запази актуалното статукво по отношение на първите пет километра в морето от бреговете на Израел. На второ място, с него се установява делът на израелската страна от приходите от сондажната платформа Saida в ливанската част на трансграничното находище на природен газ. И накрая, споразумението определя, че за решаване на всякакви спорове относно нови трансгранични находища, които могат да бъдат открити в бъдеще, ще се разчита на съдействието на Съединените щати.
Това споразумение е благоприятно и за ливанската икономика. Трансграничните газови находища, дори тези, които се разработват съвместно от приятелски държави, обикновено са трудни за управление, а в този случай, очевидно, без споразумение не би било възможно изграждането на сондажна платформа и нито една от двете страните не би могла да използва потенциала на газовите залежи.
Със споразумението - и ако се окаже, че находището е жизнеспособно от търговска гледна точка - Saida ще осигури глътка въздух на икономически, политически и социално нестабилния Ливан след няколко години. Залежите също така биха били постоянен и надежден източник на енергия, която е много необходима на населението на страната, страдащо ежедневно от продължителни прекъсвания на електрозахранването.
Израел подкрепя тази инициатива, като се надява на север да граничи със стабилен и проспериращ Ливан, а споразумението дава сигурност на страната, че "Хизбула" няма да може да се възползва от икономическите ползи на газовите залежи, тъй като това веднага ще предизвика американски санкции.
Един от основните интереси на Израел в тази спогодба е стратегическата стабилност в региона. Петкилометровата зона запазва актуалното положение в това деликатно морско пространство, като по този начин позволява на израелската страна да продължи да защитава крайбрежните общности от набези и други нападения на терористични сили, особено на "Хизбула".
Освен това, неутрализирайки централната точка на напрежение и давайки възможност на крехкият към този момент Ливан да развие потенциално огромен източник на доходи и енергийна сигурност, споразумението допринася за регионалната стабилност и предлага на арабската държава стимул да запази спокойствието в региона. Освен това, то укрепва икономическата и енергийната независимост на Ливан, като по този начин се стеснява възможността за иранска намеса.
Не се прави компромис и с икономическите интереси на Израел. Споразумението гарантира, че ако развитието на газовия залеж Saida се окаже жизнеспособно, страната ще получи своя справедлив дял от печалбата.
© Посолство на Израел
Израел отдавна иска да постигне спогодба за морската граница с Бейрут и като отговорен международен фактор работи усилено - наред с решителното сътрудничество на САЩ, както и с подкрепата на правителството на Франция - за постигането на тази цел, дори въпреки провокациите от терористичната организация "Хизбула".
Споразумението между двете съседки за определяне на морската граница беше подготвяно в продължение на десет години. Голямото желание на Израел за мирно решаване на тези въпроси и огромните усилия, положени от страна на САЩ, щяха да бъдат напразни, ако Ливан не беше решил да смекчи своите неприемливи искания. Неотдавнашната промяна от ливанска страна върви ръка за ръка с по-общата, регионална тенденция за постигане на стабилност и просперитет.
Тази забележителна спогодба не само разрешава конкретни спорове, тя е отличен пример за иновативен модел, при който могат да бъдат постигнати споразумения между държави по света, които нямат дипломатически отношения. Също така показва, че при разумни и реалистични позиции на съседите си, Израел ще отговори положително, в полза и на двете страни и на техните народи.
Коментарът е предоставен есклузивно на "Дневник", заглавието е на редакцията.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
