© Цветелина Белутова, Капитал
Сега ни казват, че съдбата на държавата зависи от туй на хартия или машинно ще гласуваме.
Преди космологията да ви разкажа как броим гласовете в нашето село.
Тринайсетте часа изборен ден са дълги. 60-70 имена по списък, накрая ще са петдесетина бюлетини. Работата реално е като за трима, но сме седем в секцията - всяка партия в парламента има право да предложи по един член на секционна избирателна комисия (СИК) и така сме си - минипарламент.
Докато търся из мрежата полулегални данни от екзит-половете, дочувам скучаещите колеги да си говорят за готвене и зимнина, гастарбайтерство, курорти в Гърция, градинарство - по последната тема на моменти участвам.
В 20.00 ч обаче всички сме около масата, на която изсипваме бюлетините. Сортираме ги по партии. Недействителна - вижте! Не подкрепям никого... После ги превъртаме поне още веднъж - да сме сигурни, че в купчинката на партия "еди-коя-си" са само хартийките за нея и т.н. Сравняваме си сметките - толкова гласове за тия, толкова за ония, недействителни, унищожени, общо в "урната" и според подписите - както си е по закон.
Какви "графитчета под нокътчета" бе, хора - прави работим и се гледаме в ръцете.
Разказвам го, защото тези дни се почувствах доста неудобно в студиото на една телевизия в компанията на експерт, който говореше за "преправяне на протокола на коляно, в някоя градинка".
Аз от метафори разбирам. Разбирам и от внушения.
Почти произволно по реда на внушенията, за индийската нишка да кажа.
Като консултант на "Европската униа" в Босна и Херцеговина правим с колегите от местните неправителствени наблюдатели семинари с изборни служители и чувам често "бугарски воз", "бугарски воз". Изразът "български влак" се използва и в други балкански страни по загадъчни за мен причини и е еквивалентът на "индийската нишка". Все някаква верижна последователност - в случая идеята е за предаване на маркирани и празни бюлетини от местния тартор на купения вот на гласоподавател, после пак на тартора и т.н. Прилично говорех местните езици, представих се като българин (зяпнаха) , командирован от Униата (ЕС), и ги попитах видели ли са българския влак в техните си избирателни участъци, или просто така се шири приказката. Градска легенда било, други трикове се ползвали в секциите. Знаех си го, ама попитах от патриотизъм.
Чат-пат преподреждам архива на лаптопа си - уж по-лесно да намирам нужното. И виждам, че от писаното от мен през годините за българските избори - съвместно с колеги, от неправителствените ентусиасти - основната част от труда ми е била на теми как по-добре да стане машинното гласуване. Това беше "дисклеймър" преди да мина към следващите митове как изборите се крадат в хартиените секции.
Заснет вот. След 2014-а, когато спрях да пътувам като "международен" консултант по разни мъчни места по света, не съм пропуснал български избори като наблюдател на НПО или - стана дума - член на селска избирателна комисия. Един силно съмнителен случай съм видял с очите си (девойката тръгна към перделъка и се върна за телефона от чантето си) и за още един добре освидетелстван случай от медиите се сещам. Туй то. Така не се печелят мандати.
Отпреди не знам колко години сериозните изследователи ни казват, че купеният вот се контролира на ниво секция (селце, махала). Не партийният купувач, а тарторът (местният посредник) казва - толкоз гласа от махалата и вересиите ви в бакалията/заложната къща са изчистени. Какви снимки с телефон, какви индийски нишки?
Знам, че вече губя читатели, та ще избързам с "поуката". Методът на гласуване не би трябвало да е политически въпрос. Защо стана такъв - нататък, а сега надничаме в мъглявината НДГ (недействителни гласове - бел. ред.)
За недействителните гласове най-общо ни казват, че са "много". Те са само хартиени - на машината и да искаш да "пуснеш" празна бюлетина, по сегашните правила не става, нито пък има начин на чувствителния на допир дисплей да изрисуваш нещо неприлично. При машината ядосаният гражданин може най-много да си изяде разписката или да отбележи "не подкрепям никого".
Колко прави "много"? При последните няколко избора за Народно събрание числото е стабилно около 3,5 на сто от всички хартиени гласове. Хипотетично, ако имаше партия "Гласувам недействително, защото съм тъп или напук", тя нямаше да мине бариерата от 4 процента, но щеше да вземе държавна субсидия.
Какви са тези НДГ? Ние от ОФ-тата (Отечествения фронт от времето на социализма, така ни определи един депутат; ОФ е по-звучно от НПО, съгласете се) след няколко опита се отказахме вече да предлагаме на ЦИК разни методики как да се направи извадкова проверка на НДГ от минали избори. Партиите, които назначават свои представители в ЦИК, не дават да се отварят чувалите. Има ли в тези чували мръсно бельо? Обзалагам се, че ще се намери. Но не мога да го докажа като за пред съд, затова пиша, каквото съм видял с очите си като наблюдател на броене или преброител от СИК.
Хиксчета, поставени неправилно - не в "кутийката" с номера на партията, а след името ѝ. Тлъста черна "топка" в квадратчето вместо Х. Няма да ви отплесвам по темата защо законодателят въведе задължителните "Х" и "чавка", нужно ли е още това ограничение или как може по-добре да се дизайнира бюлетината. Да се върнем на легендата "много".
Като чуете за 15 на сто недействителни гласове, това се отнася за местни избори, конкретно - за общински съвети. Там са празните бюлетини. Едно броене съм гледал, доста хора от СИК и ОИК съм питал. Дългата тема - накратко. Зад перделъка сте в софийска секция - сам с три или четири бюлетини. Навън - изнервена опашка. Месеци наред са ви говорили, че съдбата на столицата и държавата зависи от битката между г-жа Фандъкова и г-жа Манолова. Пък на бюлетината за съветници номерата на партиите не съвпадат с тези на Фандъкова/Манолова, не е толкова важно май, айде, че хората чакат - сгъваме и връщаме я празна. Хипотеза.
Сега ни казват, че съдбата на държавата зависи от туй на хартия или машинно ще гласуваме.
"За" машините съм. Модерна технология, спестява време на всички, улеснява работата на цялата изборна администрация, ограничава субективния фактор при отчитането на резултатите.
"Против" съм обаче следния начин на мислене: ще направим машините задължителни, пък хората ще видят, че е хубаво. Насила хубост...
Който ползвал мобилен телефон или банкомат, нямало да има притеснения от електронното устройство. Елате ми на гости на село. Ще пием кафе при съседи, които имат телефони с "копчета" и набират близките си от листче с номера, а покрай кафето съпругата ми ще им оправи настройките или почисти паметта от спам реклами. При късмет ще срещнем и някоя смугла сънародничка пред банкомата в града - държи си ПИН кода на листче и моли някой да ѝ вземе парите...
Всичко щеше да е по-добре, ако още два-три цикъла бяха оставили секционните комисии да питат хората "хартийка или машинка?". Плюс повече разяснителна работа от страна на ЦИК, повече чуваемост към IT експертите как да се доизпипа сигурността на системата. Не от смесването на двата начина за гласуване бе хаосът в СИК и РИК през април 2021 г., в който хаос бях колатерална жертва от селска хартиена секция. Бъркотията стана заради безумното и гласувано по партийни блокове решение на ЦИК в смесените секции да преписват данните от машинния протокол и да ги сумират с тези от хартиения вот.
Имаме проблеми с аритметиката. В секциите и в Народното събрание. След априлските избори миналата година едно парламентарно мнозинство използва аритметичната си сила да направи машинното гласуване задължително. Още тогава си знаех, че мнозинството ще се промени. Воала.
Защо ядохме жабетата? Какво да правим с близо 13 хиляди СУЕМГ (специализирани устройства за електронно машинно гласуване), купени от нас (пишещите и четящите, и които не са нито едното, нито другото) за почти 60 млн. лева?
Цялата работа започна уж със законопроект да се върне възможността да предпочетем по кой начин да гласуваме. След онова, дългото заседание на правната комисия аритметиката реши скъпичките СУЕМГ да се ползват като принтери. Няма флашки, пренос и обработка на данни в електронен формат - всичко се брои на ръка. Да питаме логиката.
Логиката на действащия поне до момента Изборен кодекс е, че данните от СУЕМГ (флашката) са "първични" - основа за отчитане на резултатите, а контролните разписки ("касови бонове", "фишове" също наричани) са си за контрол. Сега преименуваме фишовете на "машинни бюлетини", ама защо да изхвърляме флашките? Хайде, те да станат "вторичен" източник, нека да се качват електронните данни, както досега, на сайта на ЦИК и да служат за сравняване и проверка.
Обаче едва ли скоро ще се чуем и разберем - между паралелните вселени.
Едната е пренаситена с мемета, опорки, градски легенди, аритметики и почти религиозни последователи на свещени тези. Моята, селската е по-убава (с ударение на първото А, моля ви, и без Хъ). Природа, естествени грижи във всекидневието, почти безобидни клюки
Абе, тия жълти павета верно много накриво са ги наредили!
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
