София, време е да се става!

© Георги Кожухаров

Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".

Софийската културна сцена е потънала в тежък провинциализъм, в изолация, в локалност. Част от агентите на промяната още са в града, но са притиснати в ъгъла, обезмечтени са от устойчивата власт на посредствеността, която не мечтае и мрази мечтателите!

33 години откакто България е част от свободния свят и 15 откакто е столица на държава, член на ЕС:

- София има едно единствено голямо културно събирие, което присъства достойно на европейската културна карта - София филм фест. То има много по-голям потенциал, но развитието му е спъвано от непрогресивна администрация.

- София е единствената европейска столица, в която публиката няма регулярен достъп до съвременно конкурентноспособно европейско културно съдържание

- в София по време на пандемията, бяха оставени да фалират над 90% от организаторите на концерти. Ако се чудите защо няма концерти в София - това е причината. Скоро няма да има нищо друго, освен (рядко) комерсиални музикални събития. В Брюксел например си имат общинска структура, която представя концерти на инди банди от цял свят.

Ако си между 16 и 35 г. в София и следиш какво се случва на музикалната сцена даже в съседните столици, можеш да изпаднеш в дълбока депресия. Затова още на 18 си избираш друга европейска столица, в която отиваш да учиш.

Инвестициите на големи международни компании, които управляват call центрове и обслужващи структури на големите световни социални мрежи, доведоха в София хиляди млади европейци от всички краища на континента.

София им предлага няколко нощни клуба, но там рядко идват звезди от европейската електронна клубна сцена.

В София все по-рядко се организират големи международни изложби, а когато това се случва (о, чудо!), обикновенно е частна инициатива.

София отдавна е спряла даже да мечтае за някакво позициониране на европейската културна карта. София няма европейски амбиции.

Единственото постижение на града последните 4 кметски мандата е "Топлоцентрала".

Щеше да е чудесен културен център в един от големите квартали на София, но ако е единствената гордост на столичен европейски град, сами се позиционираме там, където сме. Радваме се на малкото, защото доскоро и него го е нямало.

Кога за последно сте водили в София децата си на съвременен цирк от Франция, Белгия или Швеция?

Кога за последно сте гледали съвременна опера в София от европейски автор?

Колко често ви се случва да видите в афиша на града важно име от съвременната европейска театрална или танцова сцена? Или от сцената на визуалните изкуства?

Някой следи ли колко посредствен изглежда културният афиш на София в сравнение с този на Букурещ, на Белград, на Будапеща, на Прага..?

Не, ние вече не живеем в зона с рестрикции за придвижване.

Живеем в Европейския съюз - безапелационният център на световната културна сцена.

Ние сме част от този съюз, но това по нищо не личи от културния афиш на града!

София, време е да се става!