Хартиената коалиция и правителството на малцинството – какъв е рискът

Такова правителство може да бъде свалено във всеки момент - и Борисов би могъл да го върти на шиш, докато недоволството от тежката зима достигне своя връх.

© Георги Кожухаров

Такова правителство може да бъде свалено във всеки момент - и Борисов би могъл да го върти на шиш, докато недоволството от тежката зима достигне своя връх.



От 18-часовото позорище в правната комисия на българския парламент, която бастиса Изборния кодекс, можем да направим само един сигурен извод - партиите от тъй наречената "хартиена коалиция" нямат намерение да съставят правителство и да управляват. По-скоро става въпрос за група партии, свързани с един общ интерес: да се препозиционират за следващите предсрочни избори, на които евентуално да постигнат по-висок резултат. За част от тях целта е и паралелно с това преодолеят и високата степен на политическа изолация, в която са изпаднали поради дългогодишни корупционни практики, като междувременно положат максимални усилия да дискредитират своите опоненти - примерно като ги натоварят с вината за поредния пропаднал парламент.


Няма как да не забележим, че върлите привърженици на хартиената бюлетина са и партии на статуквото. Тяхното голямо усилие е да дръпнат България назад - във времето, в което можеше лесно да се лъже и да се краде, да се възлага без търг и да се рекетира българския бизнес, а държавните дела да се решават на някоя шуро-баджанашка софра.


Именно това усилие впрочем е причината за три от четирите предсрочни парламентарни избори досега - само че ако преди това се използваха фиктивни политически субекти като "Има такъв народ" (ИТН), внедрили се успешно в лагера на реформаторите, сега това усилие е извадено на показ, при това с дискретната подкрепа от страна на президента (същият, който размахваше юмруче и викаше: "Мутрите вън!").




Доколко резултатно би могло да бъде това усилие, е отделен и трудно предвидим въпрос. Склонен съм да се съглася с проф. Ивайло Дичев, че като внушават недоверие и пораждат съмнения в изборните правила, политиците режат клона, на който седят. Хората виждат две фракции, едната от които не вярва на машинното гласуване, а другата - на хартиената бюлетина, като и двете обвиняват опонентите си в желание да бъде манипулиран вота на избирателите. При едни бъдещи избори вероятно гласовете ще се разделят в зависимост и от това кой как би предпочел да гласува, но


със сигурност една не малка част от хората ще се усъмнят в смисъла изобщо да дадат своя вот,


след като, независимо как е подаден, има възможност да бъде манипулиран. При което гласовете ще паднат под санитарния минимум, а тези, които все пак се решат да поемат управлението при следващите избори, ще имат възможност да управляват с гласовете на една четвърт, дори една пета от всички избиратели. Ако, разбира се, изобщо има възможност да се състави мнозинство и не се повтори сегашната патова ситуация - което е най-вероятното.


Кой печели от това? Не България и не българите, разбира се. Но все пак би могло да има печеливши - при безпрецедентно нисък вот печелят партиите с голяма членска маса, твърди ядра и нищожни шансове да привлекат колебаещите се избиратели, а това са именно партиите на статуквото.


Печели ДПС - благодарение на етнически мотивирания вот, печели ГЕРБ -


благодарение на това, че големи групи от избирателите са зависими от местната власт. Губят новите партии, които нямат още достатъчно добре развит партиен апарат, или тези, които центрирани в големите градове и нямат достатъчно структури в дълбоката провинция. Печели - макар и с малко, и БСП, тъй като ще спести на своите избиратели срама от невежеството пред машината за гласуване. Така че рязането на клона е относително - има партии, които разчитат на съмненията и разделенията между хората, и за които нарастването на негласуващите не е проклятие, а шанс.


На фона на това усилие за реставрация на задкулисието заявката на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) за това, че ще предложат правителство на малцинството при втория мандат е силен политически жест - най-малкото защото изразява волята България да бъде извадено от безизходицата, в която се намира след серията пропаднали парламенти и пропуснати шансове в полза на националния интерес. С него се заявява: ние сме готови да поемем отговорността, независимо от това, че против нашите политически интереси - тъй като този, който поеме управлението сега, в рамките на месеци ще изразходва своята електорална подкрепа и ще загуби следващите избори, когато и да са те. С него освен всичко се прави и опит


парламентът най-сетне да заработи в позитивна посока - и да гласува законите, от които много пряко зависи нашето бъдеще.


Подлите времена
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Разбира се, има само минимални шансове този проект да бъде реализиран. Точка първа от предложените приоритети, реализацията на които би трябвало да бъде гаранция за поне краткотрайната ефективност на едно бъдещо правителство на малцинството, гласи следното: "Оттегляне или отхвърляне на предложенията за промени в Изборния кодекс". БСП няма да оттегли своите предложения и това вероятно ще стане ясно още в четвъртък. Приемането на промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор и подобряване на досъдебното производство, няма как да бъде подкрепено от ГЕРБ и ДПС, тъй като те много добре знаят (ГЕРБ и от собствен опит), че


ако бъде застрашен, главният прокурор много бързо ще стартира някои от делата, оставени засега на трупчета.


Приемането на законови промени, които да уреждат процедурите за избор на ръководителите на специалните служби без намесата на президента гарантира, че Румен Радев ще направи всичко възможно, за да удуши идеята за такова правителство още в зародиш.


Вероятно ефектът от това предложение ще се ограничи само в неговата наличност, която ограничава възможностите партиите на промяната да бъдат обвинявани в бягство от отговорност и да бъдат сочени като причина за поредния парламентарен провал. Публичното обявяване на подобно намерение, преди да е ясно как ще се развият нещата с първия парламентарен мандат, може да бъде мислено и като изпреварващ ход, за да се предотврати голямото говорене от страна на ГЕРБ как тези партии не са корпоративни и не желаят да участват в абсурдисткия сценарий за "евроатлантическо" правителство - абсурдистки, защото се предлага


тъкмо от партията, която похарчи три милиарда за "Турски поток" - в интерес на Кремъл и в ущърб на националния интерес.


Би било добре обаче тези партии да не забравят, че дори такова предложение би могло да бъде използвано от техните политически душмани. В момента, в който пиша тази статия, вечерта на 23-ти ноември, Бойко Борисов още не е коментирал предложението, но никак няма да се учудя, ако на свой ред заяви, че тъкмо той ще предложи правителство на малцинството - при това с програма, доста близка до тази на ПП и ДБ. Не защото наистина иска да управлява по този начин, а само за да може по време на втория мандат да каже: е, когато аз предложих такъв вариант, къде бяхте вие - и защо не го приехте.


Мога само да се надявам, че няма да бъде малко по-умен и просто да подкрепи правителство на малцинството на ПП и ДБ. Защото такова правителство може да бъде свалено във всеки момент - и той би могъл да върти това правителство на шиш два или три месеца - докато недоволството от тежката зима, която предстои, достигне своя връх. След което да го свали и да отиде на избори, като по този начин се измъкне и от политическата карантина, в която се намира в момента.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK