Ситуацията у нас и нуждата от нова стратегия за личностно развитие

Народна мъдрост е: ако мислиш в перспектива - възпитавай и образовай хората.<br /><br /><em>На снимката: статуя на богинята на знанието Минерва</em>

© Pixabay.com

Народна мъдрост е: ако мислиш в перспектива - възпитавай и образовай хората.

На снимката: статуя на богинята на знанието Минерва



Поздравления на учените от БАН за създадения Индекс на толерантността на българите по отношение на "сивите практики".


Най-общо представени, данните са:


Ситуацията у нас и нуждата от нова стратегия за личностно развитие




Очевидно е различното поведение на хората по възраст, а както се отбелязва - и по равнище на образование, при взетите предвид три възрастови групи. Големият въпрос е защо е такова?


След 1989 г. минахме към либерална пазарна икономика и политически - към либерална демокрация. Смисълът им е разкрепостяване и възвисяване на свободния деятелен човек, зачитащ моралните и законови норми на поведение - също условия на неговото възвисяване. Но фактически реализирахме Св.-Йоановото "човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им не бяха за гледане" (Библия, С, 1991, с. 715, с. 1300).


Макроикономика
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Микроикономика
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Тази "стратегия" пусна корени и поляризира обществото. Извор е на адекватен на себе си манталитет и деятелно поведение, които на свой ред го укрепват и отстояват. Появиха се: "пазар на черно" (на забранени порочни дейности); "скрита икономика" (неотчетени дейности на нерегистрирани актьори); "сива икономика" (разрешена, но само частично отчитаща резултати). Опора са в някаква степен и екстракционните (извличащи облаги) институции, гарантиращи стабилност на определени частни интереси.


В резултат сме единствената страна в ЕС, в която 1-ят % най-богати домакинства получават по-голям дял от БНД (18.3 %) от дела на 40% от домакинствата - бедните и не съвсем бедни (16.7%). На Балканите само в Турция неравенството по доходи е малко по-голямо.


Решението на проблема е известно. То е, като се противостои на голямата алчност и всепозволеност чрез нравственост, образованост и когато не достигат - чрез строго правосъдие. (Смит. Ад. Богатството на народите. С., 1983, с. 658-659; 769-770).


Обнадеждаващ факт е и това, че не всички индивиди като социални актьори имат престъпно поведение. Ако се вземат предвид данните по-горе, се вижда например, че от младите хора 40.7% са склонни да получават необлагаем (скрит) доход, но 59.3% - не, а делът на възрастните е по-голям. И обратно - само 30% от младите имат респект към правилата, а 70% - не. Но е и факт, че това, което не ни харесва - корупция, голямо неравенство, мърлявост, безхаберие и пр. - го има и в по-голяма степен по света. Няма страна с нулева корупция, но несправедливостта има граници. Нетолерантността към нея е важна предпоставка за ограничаването й поне в някаква степен на социална поносимост.


Много важно е с каква стратегия ще вървим напред. Не без върховенството на закона или без ефективна икономика и добри доходи. Но не може да следваме друг път освен този, който дава смисъл на всичко останало - развитието на силите и способностите на всеки човек. То е императив и на радикалната цифрова революция - фундамент за политики във всички области на живота.


Народна мъдрост е: ако мислиш в перспектива - възпитавай и образовай хората. Най-плодотворен, но и най-дефицитен е "човешкият капитал". Днешният социален идеал е обществен ред, създаващ най-широки възможности за развитие и реализация на силите и способностите на всеки човек. Индикаторите са образованост, добри доходи, качествена околната среда, дълголетие. Над всичко е деятелният човек, носител на култура - на знания, възпитаност и нравственост, на социална чувствителност, емоционална сдържаност и респект към институциите.


Днес проф. д-р Методи Кънев става на 86 години. "Дневник" му пожелава здраве и благополучие!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK