Рождество, Украйна, Ирод и фарисеите

Убеден съм, че Христос, ще приседне незабелязан в подземната метростанция на някой от обстрелваните украински градове, до някое, изгубило сила и да плаче дете и ще остави в ръцете му нещо, от което личицето му ще грейне.

© Цветелина Белутова, Капитал

Убеден съм, че Христос, ще приседне незабелязан в подземната метростанция на някой от обстрелваните украински градове, до някое, изгубило сила и да плаче дете и ще остави в ръцете му нещо, от което личицето му ще грейне.



Избори 2023

Коментарът е препубликуван от "Портал Култура".


Да, знам, че тази седмица от мен се очаква да напиша нещо за Рождество Христово - нещо топло и поетично звучащо. Това обаче можех да правя до тази година. Тази година е друга във фундаментален смисъл - и за християнския свят, и за Църквата Христова. Защото в християнския свят и даже, както довчера ни казваха, в неговия "най-православен център" днес се е инсталирал както някога в "богоизбрания" Иерусалим, един Ирод, грозен, дребен (за разлика от онзи "Великия"), но за десет месеца успял да се доближи плътно до "постижението" на своя предшественик, избил, според преданието - "четиринадесет хиляди невинни младенци".


От неговата лудост, подобна на онази на предшественика му, пак за десет месеца избягаха, за да се спасят в световния "Египет" десетки хиляди семейства, подобни на Светото и днес даже не тъкмо цели семейства, а разделените от мъжете си жени и деца. Останалите в пределите на поразената от настоящия Ирод страна обаче, в огромното си мнозинство, ще посрещнат тазгодишното Рождество почти като Светото семейство тогава - не в дом и около трапеза, а в бомбоубежища, тоест в нещо аналогично на Витлеемската пещера, на мъждукащи свещи и студ, а в същото време "народът на Ирод" - "най-православният народ на земята" в богохулна несвяст ще продължи да го величае, наричайки жалката му "телесна хижа" архистратиг и самодържец. Ще се опиянява от политико-декадентските, както тогава, илюзии, че той ще направи "Иудеята" им най-велика.




Най-травматичното за мен през тази година обаче - и повече нямам сили да го премълчавам - е, че, както тогава, при собствено Рождеството на Христос по плът сред богоизбрания народ - и днес "народът на Христовите", там, на Изток (но и у нас) се е изпълнил със садукеи, фарисеи, про-римляни и зилоти, като почти не е оставил място за "безпартийните християни".


Едни от тях - расоносни и митроносни - виждаме го - ръсят с китки светена вода изпращаните в нападнатата страна танкове, други учат "пасомите" си как да зареждат своите патрондаши, мрънкайки молитви към Светата Дева, та да могат да поразяват по-смъртоносно куршумите им. Втора група - тази на днешните фарисеи - ни обясняват, че събратята им по свето Кръщение са сполетени от тази война "справедливо", защото, видиш ли, започнали да колаборират с "езическия Рим" (САЩ и Запада); че приели автокефалия на църквата си от "Константинополския отстъпник" с някакъв - канонично неиздържан "томос 19" (да, само фарисеи биха могли да са толкова идиотски пунктуални - "томос 19").


В дните на тази трагедия техни събратя у нас продължават да човъркат каноничното име на "сестрата Македонска църква" и да ни занимават със "световния заговор на содомитите, които искат да унищожат семейството". В дните на тази трагедия, казвам - тук, в нашата провинциална "Иудея", организират кичозни "църковно-патриотични" концерти, събиращи в едно "нашият дом България" с казионно декламиране на Евангелието, "народните хора и ръченици" с църковните песнопения.


В същото време остават абсолютно глухи за съдбата на онези над 30 села, обитавани от бесарабски българи в Украйна и окупирани от руските войски - сигурно защото, макар и "наши сънародници по кръв", живеят в нещо като днешната Самария и значи "се кланят на Иакововия кладенец вместо на Иерусалимския храм". Приемат и съслужат с митроносните жреци на днешния Ирод, но сърцата им не трепват от новината, че реконструираната със средствата на украинските бежанци, за да им стане убежище болница в Пловдив (до вчера руина) им се отнема от общината, за да се даде на някаква си политическа дама, която ще прави от нея луксозен хоспис. А в "богохранимия Пловдив" днес живеят - или се опитват да живеят - около 6000 украински бежанци.


Портите на Европа. История на Украйна
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Кажете ми, значи, как да напиша "нещо топло" за тазгодишното Рождество? Как да се концентрирам върху "мирната и благословена коледна трапеза", каквато милиони украинци-християни извън страната си сигурно няма да имат? На каквато хиляди украинки и децата им у нас ще седнат без мъжете си? Та аз не мога да се съглася, че Православието и християнството въобще са "наша българска традиция", която трябва да пазим, стоейки настрана от "войната, в която искат да ни въвлекат". Аз слушам на всяка литургия, че "Господ хранит пришелци" (Господ пази пришълците, бежанците), а виждам около себе си хора, за които тези думи отдавна са станали само мъртви словесни кристали


И все пак ще се опитам да кажа и нещо "топло". Убеден съм, че Христос, Който, както знаем от Евангелието, не се съобразява с мирските "стандарти", но наместо в Иерусалим се ражда в обора на затънтената Витлеемска страноприемница, вместо "да дари със сила" зилотските воини на Бар Кохба, съживява сина на Наинската вдовица и изцелява спуснатия през покрива на бедняшката къща "разслаблен", и тази година вероятно ще приседне незабелязан в подземната метростанция на някой от обстрелваните украински градове, до някое, изгубило сила и да плаче дете и ще остави в ръцете му нещо, от което личицето му ще грейне с такава светлина, че тя вече няма да изчезне от него никога.


Ще почука на вратата на някоя украинска бежанка в наше провинциално градче и ще седне на трапезата ѝ. Ако щете нарочно (защото Той и тогава, в ония дни го е правил нарочно) ще бъде видян на някоя пейка между клошари и бездомници (за които в нашата "богохранима столица" има само едно работещо "социално заведение") и - знае ли човек - може би ще превърне калпавото вино в бутилката, която надигат в Рождественската нощ, в онова благословено вино от Кана Галилейска.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK