2022 – годината на катастрофален регрес

© Велко Ангелов

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.

Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев. Днес четете равносметката на Деян Кюранов - доктор по философия и практически политолог. Заглавието е на "Дневник".

Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?

- В условията на непобедена пандемия нямах очаквания - само надежда, че ще затихне.

Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?

- Циничната рационалност винаги парадира с предвижданията на лошото, по-лошото и най-лошото, според преобладаващото настроение - и неизменно се опитва да мине просто за "рационалност". Това не са предвиждания, а изрази на самопрезрението на човека. Но това самопрезрение е постоянно пандемично забеляване, затова подобни "предвиждания" винаги се правят, независимо от (не)вероятността да се сбъднат. Имаше ги и преди началото на войната - прощавайте не "в Украйна", а против Украйна!

Човешката рационалност е морална и никога не може да си позволи "да предвиди" такава катастрофа, такъв провал на човешкото - също независимо от вероятността такава катастрофа да се случи. Аз съм свободен политолог и се старая да правя човешка, морална политология (нямаше да мога да си го позволя, ако бях в изпълнителната власт). Затова предпочитам "да не позная" или да премълча - отколкото да подкрепя злото, като го приема за допустимо. Щом е допустимо от мен, човек, който гледа да живее в нармален свят - значи Злото е прието в нормалния свят, прието е за нормално... Без мен!

Случвало се е и преди, и по по-страшни поводи. Голда Мейр пише в автобиографията си:

"Естествено, тогава [преди Втората световна война] никой не можеше и да помисли, че клетвите на хитлеровците за изтребване на евреите ще бъдат изпълнявани буквално.Според мен, това говори в полза на нормалните, на приличните хора: ние не можехме да повярваме, че такова чудовищно злодейство може да бъде извършено - или че светът ще позволи то да се извърши."

Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?

- Ядрените заплахи: манифест на Новото варварство.

Отказът досежно Шенген: цивилизацията не вярва, че България не е на страната на Новото варварство. Западът разсъждава: "Във война сме, важно е какви заповеди отдават началниците, не какво си мислят войниците. А българските началници са московци."

Годината, събрана в една дума?

- В две, защото ми трябва определение: катастрофален регрес.

Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?

- Никога вече с Русия.

Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?

- Правителството не "падна", сякаш се е спънало - правителството беше предателски съборено от един уж-съюзник. Движенията оттогава предполагат, че и догодина няма да бъде съставено правителство. Не е ситурно ще има ли и след едни нови избори. Това значи Радевото единоначелие да продължи триумфално да трови - и тялото, и душата на България.

Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?

- Перченето с детинска принципиалност пред примитивни електорати.

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дорисе увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?

- "Продължаваме промяната" започнаха да поразхлабват тази хватка - затова им извадиха шоумена Трифонов. В момента новите клиентски кръгове около Радев се формират в съперничество и съгласие с Борисовите. На път сме към ново спокойно статукво на корупция, някъде около максимално допустимите за България стойности.

Деян Кюранов: Борисов вече не може да лъже Европа, ще трябва да работи против Москва

Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?

- България започна своята еманципация. Процесът е необратим, независимо колко путинофили колко време ще ни управляват.

Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?

- По-разделено, разбира се, но не по линия на най-важните проблеми, а по сравнително маловажни следствия и деривати от тях - провинциално дребнотемие. Главният проблем е да осъзнаем, че войната против Украйна не е просто някаква война, та макар и в Европа от XXI век, както язвително-безпомощно се добавя: това е нахлуване на нови варвари, което трябва да отблъснем, ако не искаме да станем като тях. Мнозина от нас искат, обаче, макар засега да не са мнозинство: мнозинството засега не е чуло въпроса.

Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?

- Спонтанната помощ за украинските бежанци у нас, която в началното объркване дадоха от човещина няколко десетки достойни българи. Постепенно, и режим, и народ се ориентираха непоколебимо антиукраински - и на тоя кален фон блесна кампанията на Манол Пейков!

Коя е думата на 2022 година според Вас?

- След като научих коя била дума на годината според Оксфордския речник, и мен ме налегна общият ни провинциализъм: престанах да разбирам за какво е думата. Гаче по широкия свят думите живеят в собствено пространство, несвързано със събитията. Не ме интересуват такива думи.