Класацията е повод за национална гордост в България.
"Въпреки че беше широко представена в чужбина като "Станфордска", класацията трябва да бъде свързвана само със статията в списанието, на което д-р Йоанидис е старши автор. Тя не се прави от Станфордския университет."
Това отговаря Джули Грийшъс, старши директор за външни комуникации в Stanford Health Care | School of Medicine, на въпроси на "Дневник". Редакцията изпрати запитване до престижното висше учебно заведение във връзка с нашумялата в България "Станфордска класация на първите 2% най-добри учени в света" (както е представяна масово у нас в медиите).
През последните две години в България, включително и през есента на миналата година, периодично се появяват прессъобщения на университети и академии, които съобщават, че техни учени влизат в представяния като "престижен списък на Станфордския университет" (по определението на БАН). Поводът за национална гордост обаче има два проблема, показа проверка на "Дневник", по която медията работи няколко месеца след сигнал на учени.
Класацията не се изготвя от Станфорд и не е на най-добрите учени, а на най-цитираните
Това потвърди след въпроси на "Дневник" и авторът й проф. Джон Йоанидис. "Това е научен проект, който аз ръководя, а съавтор е директорът на Research Intelliegence на издателство Elsevier - Джероун Бас." Тя не е на "най-добрите учени в света", а измерва "стандартизирани индикатори за цитиране за всички науки от актуализирани авторски бази данни", обяснява той. (повече от него вижте в края на текста).
Методологията на такива класации също е поставяна под съмнение от част от научния свят.
Когато съобщенията от Министерството на образованието и науката (МОН), Софийския университет (СУ), Българската академия на науките (БАН) и други отново бяха публикувани за представянето на техните учени, "Дневник" получи писмо от учени от БАН. Според тях така наречената "авторитетна класация на Станфордския университет" не съществува, а е дело на трима души - единият от които - проф. Джон Йоанидис, работи в Станфорд. Другите двама работят съответно в Elsevier и SciTech Strategies.
Учените посочиха още, че с въпросната класация се хвалят само някои индийски, пакистански и турски университети. По отношение на метода на класирането - отчита се броят на публикациите и цитатите, включително автоцитати. За всеки сериозен учен такъв подход за оценка на научни постижения буди насмешка, твърдят критиците на класацията.
Формулата, по която се пресмята научният принос, е една и съща за различни области, където практиките са съвсем различни и съответните показатели са несравними. Затова в "Станфордската класация" над 45% от учените са в медицината и едва 4% в математиката (като повечето от тях са в приложната математика). Става дума за наукометрия, чийто основен похват е цитирането и автоцитирането. Така учените, чието естество на работата позволява чести публикации - като химиците например, могат да изпреварят всички останали по брой публикации, цитати и автоцитати.
В проверката по темата "Дневник" изпрати въпроси на български учени, които работят в САЩ. Те бяха единодушни:
Класацията е абсурдна, защото важното е да имаш цитати и автоцитати
Според Георги Маринов - молекулярен биолог от Станфордския университет, възпитаник на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Калифорнийския технологичен институт (Caltech), в класацията на "топ 2% най-добрите учени в света" става дума за много дълбоко изначално неразбиране на научния процес.
"Абсурдно е въобще да се опитва някой да прави такава класация, тъй като трябва да има нещо, което да може да се измери обективно. А това кой е "най-добър учен" просто не е такава категория. Ако някой въобще тръгва да се опитва да измерва нещо такова, той се е провалил изначално като учен", казва Георги Маринов.
"Възможно е да се измерват неща като публикации, цитати и т.н., но те нямат много общо с реалния научен принос. Световният рекордьор в биологическите науки по брой статии е Дидие Раул (микробиолог, работещ в Марсилия), който е генерирал близо 4000 статии поради това, че е шеф на голям институт и под него работят 200 човека и той е автоматично съавтор на всичките статии, които те продуцират, а тези статии са основно съвсем дребни и незначителни", даде пример той.
"Tази практика се нарича "рязане на салама на тънко" на жаргон, и е тясно свързана с концепцията за LPU (Least Publishable Unit), т.е. минималното количество научни резултати, които могат да се публикуват като независима статия с цел максимизация на наукометричните показатели."
Според молекулярния биолог няма как да се прави обективно сравнение между различните научни дисциплини:
На другия полюс е теоретичната математика, където статиите са много дълги и много тежки, често отнемат месеци дори само да се прочетат, и естествено дълги години да се докажат резултатите и да се напишат. И работещите в тези области, дори и ако са имали много продуктивна кариера, много рядко имат повече от няколко десетки статии.
Там често се и цитира много малко -- само по няколко цитата във всяка една статия. Съответно, ако се сравнява един математик с един химик по чисто наукометрични показатели, без този контекст да се отчете, ще се получи изключително изкривена представа за реалните им научни приноси. Така че наукометрията е изначално сбъркано като идея мероприятие."
Ученият посочва, че в наистина елитните университети не се работи на този принцип: "Колкото по-ниско е нивото на науката на дадено място, толкова повече се разчита на наукометрията, тъй като говорим от една страна за публикуване на дребни статии, които почти никой не е чел, в журнали, които почти никой не чете, а от друга същевременно наоколо няма хора, които да са на нужното ниво за да разбират областта и да могат да дадат обективна неколичествена оценка."
Грета Панова - професор в Университета на Южна Калифорния, специалист по комбинаторика, възпитаник на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвард, заяви, че "Станфордската класация" не е известна сред академичните среди в САЩ.
Тя разясни накратко как се оценява научен труд в САЩ: "Първо, всяка научна област и подобласт се разглежда отделно и оценява по различни критерии. Когато трябва да се оценява научният принос на даден учен, основният критерий е експертната оценка на труда от световно признати специалисти в дадената подобласт, които пишат рецензии за значимостта към науката. Също така е важно какви грантове е печелил съответният учен, какви научни изяви има на международни конференции и прочее. Никъде не се обръща внимание на брой цитати или брой статии, много по-важно е качеството на самите статии и приносът им към науката -- колко важен и централен проблем се разрешава, представят ли се нови методи и идеи и т.н."
"Липсва Питър Хигс (Peter Higgs), носител на Нобеловата награда по физика от 2013 година за работата си върху масата на субатомни частици, предричаща съществуването на Хигс бозона. Липсва Andrew Wiles, доказал Голямата Теорема на Ферма и получил Филдсов медал и Абелова награда за това. Липсва Робърт Лангландс (Robert Langlands), създател на изключително влиятелна и широка област в математиката, липсват Филдсови медалисти като Хейске Хиронака (Heisuke Hironaka), доказал един от най-важните резултати по геометрия за 20-ти век, Манджул Баргава (Manjul Bhargava) и Акше Венкатеш (Akshay Venkatesh), съвременните звезди в Теорията на Числата", посочи тя.
Кръстан Благоев, биофизик от университета "Джон Хопкинс", програмен директор в Националната научна фондация (National Science Foundation) на САЩ, обясни пред "Дневник", че класацията е по брой цитати.
"Трудно е да се сравнява лекар, работещ в сътрудничество с десетки или стотици съавтори, с учен, работещ сам. Освен това различните области на науката имат различно време за оценка на приноса на дадена работа. През последните години например много генетични изследвания се публикуват в списания с голям брой читатели и се цитират много бързо.
Аз не мисля, че тази класация трябва да се разглежда като нещо повече от IQто на даден човек. Едно число не значи нищо за даден човек и невъзможно да оцени приносът му към науката и обществото. Оценката на приносът и бъдещето развитие на даден учен е много сложно и често, взимайки много неща предвид, пак не успяваме да предвидим какъв ще е приносът на този учен", посочи Благоев.
Национална гордост вместо научен принос
"Дневник" се свърза през миналата година с БАН, Софийския университет и МОН още преди да получи отговори от университета и автора на класацията.
От СУ ни отговориха, че тъй като един от авторите на изследването е от Станфорд, приемат, че университетът се е ангажирал също. "По тази причина и класацията се нарича "Станфордска", макар че не се прави и поддържа институционално от Станфордския университет", пише в отговора на пресцентъра.
От МОН обявиха класацията за много авторитетна и с автори издателство Elsevier и Станфордският университет. "Допускате ли, че има разлика между това един от авторите на класацията да работи в Станфорд и тя да е дело на самия университет?", пише в отговора на министерството.
"Използваме наукометрични показатели по правилния начин"
В интервюта за медии бившият министър на образованието и науката акад. Николай Денков заявява: "Хубавото на тази класация е, че е международна и се прави по обективни критерии." Което е странно, тъй като той е сред подписалите декларация, в която учените от различни страни заявяват, че не подкрепят наукометрични класации.
На въпрос на "Дневник" през миналата година, още докато беше министър на образованието, той отговори, че в декларацията се казвало, че "количествените показатели не могат да бъдат единствената мярка за оценяване на качеството на научната продукция". Според него няма никакво противоречие: "използваме наукометрични показатели, но ги използваме по правилния начин." Денков заяви още, че е сигурен, че Станфордският университет стои зад класацията.
За разлика от българските институции, авторът на класацията Джон Йоанидис, отговори на "Дневник", че тя не се прави от Станфордския университет. Той е професор по епидемиология и обществено здраве в School of Medicine в Станфорд, автор на над хиляда статии, публикуващ по 70-80 на година, според молекулярния биолог Георги Маринов.
"Класацията е на базата на стандартизирани индикатори за цитиране за всички науки от актуализирани авторски бази данни: доколкото знам, няма друг такъв опит да бъдат направени свободно достъпни такива обширно-стандартизирани, обхватни и анализирани наукометрични данни", обяснява методологията проф. Йоанидис.
Казано на прост език - най-цитираните учени в света. И като такава, според него, е много популярна в цял свят. Той обясни, че не е запознат как се представя класацията му в България, тъй като преди "Дневник" никой досега не му бил писал от нашата държава.
По повод критиките на негови колеги за наукометричния му подход, авторът на класацията заяви, че това, че даден учен не присъства в нея, не означава, че неговата работа не е добра.
