Третият мандат ще бъде разигран като част от предизборната кампания

Има остра нужда от политически преговори, но много трудно ще се намери медиатор на родна земя.

Преди връчването на третия мандат за съставяне на правителство "Дневник" направи блиц анкета сред политически наблюдатели за това какъв е шансът да има кабинет в този парламент.

Има ли шанс за правителство с третия мандат и ако да, с коя партия мандатоносител?

- Шансът е повече теоретичен. Третият мандат, както и първите два, ще бъде разигран като част от една продължаваща предизборна кампания. Не вярвам президентът да се ръководи от духа на конституцията и реално да бъде медиатор за постигане на съгласие в съответствие с националните интереси.

Мисля, че той ще разиграе третия мандат воден от собствената си изгода и това кого най-много иска да уязви - дали както ги нарича "войнолюбците" от "Демократична България" (ДБ) или БСП на Корнелия Нинова, с която са в неприкрита война. Вероятността да връчи мандата на ДПС или "Възраждане" е малка, защото ще се опасява от упреци от различни посоки. Стефан Янев привидно е близо до него, но перспективата за още едно служебно правителство е по-съблазнителна за Радев.

Ако "Продължаваме промяната" и/или "Демократична България" се коалират с ГЕРБ, на каква цена ще се случи това?

- На цената на значителни компромиси от всички страни. Въпросът е кой на какви компромиси е готов. Особено в условията на една предизборна кампания. Мисля, че ДБ са най-искрени в търсенето на формула за някакво временно правителство, но техните възможности като по-малка политическа сила са силно ограничени.

Има ли формула, по която партиите на промяната да вкарат ГЕРБ в дневен ред, който да гарантира незабавното започване на реформи, демонтиране на корупционния модел и конституционна промяна?

- Ако дневния ред е на думи - да. На дело едва ли може да се очаква подкрепа от ГЕРБ за някакви реални реформи в тези области.

След загубата на властта ГЕРБ към момента са постигнали максимално възможното - да натикат "Продължаваме промяната" (ПП) в дневния ред на Борисов, да се развихрят отново в изборните манипулации, да възстановят единодействието с президента, ДПС и БСП, да поддържат абсурдни и крайни пажове на повикване в и извън парламента и да запазят цяла плеяда подчинените медии. На тях реформи не им трябват - трябват им чадър и параван. И тупкане на топката поне до местните избори. И малко свежи постъпления за чекмеджетата.

Но тук ще отправя и една критика към т.нар. партии на промяната. Говори се за съдебна реформа, за борба с корупцията, за готови закони. Къде са обаче тези закони? Защо времето не беше използвано те да се представят пред обществеността? Да бъде потърсена подкрепа и въз основа на тях да се търси една по-широка формула за бъдещо управление?

Ако "Продължаваме промяната" и "Демократична България" седнат на преговори с ГЕРБ, колко голям е рискът от отлив на избирателите им?

- Избирателите им трудно ще преглътнат коалиране с ГЕРБ, защото горчивият вкус на един исторически компромис трудно може да бъде забравен и преглътнат. А и Борисов отдавна е олицетворение на приказката за лъжливото овчарче. Но за съжаление мисля, че прекаленото самочувствие не помага особено на все още симпатичните ПП или поне не води до подобряване на изборни резултати, които да в състояние да постигнат. В противопоставянето с ГЕРБ те попаднаха на техния кален терен и неминуемо калта ги опръска. Залагайки на опитността, ДБ запазва позиции, но не прибавя нови гласове.

Трябва да се има предвид и все по-натрупващата се умора от безплодни избори, с естествен резултат поредното проруско служебно правителство - особено в контекста на войната в Украйна. Няма по-важна тема от Украйна. И тук какво имаме? Ревностни защитници на терористичния руски агресор в лицето на президента, БСП и "Възраждане"; "Български възход", които се чудят как да вместят тезите на Путин в цитати на Кенеди, ГЕРБ и ДПС - едни евроатлантици на думи, които с охота са готови винаги да обслужат руските интереси.

Остават ПП, които открито признават, че са готови да смекчат позицията си, ако се налага да приласкаят отново БСП и ДБ, които имат ясна позиция, не отстъпват от нея, но и нямат достатъчно хъс да я наложат като тема номер едно.

Като допълнение - културата на политически преговори беше отдавна убита, при това точно от ГЕРБ. Има остра нужда от политически преговори, но много трудно ще се намери медиатор на родна земя, а интересите на България отново изискват да се постигне национално обединение - така, както се постигна за членството ни в ЕС и НАТО.

Какъв е инструментът, ако преговарят и се договорят с ГЕРБ - че това ще бъде спазено, а няма да бъдат подведени?

- Може да има един-единствен инструмент, отдавна отработен в страни с коалиционна култура - преговори при закрити врати при медийна тишина до приключването им и публично обявено и подписано подробно коалиционно споразумение с предварително изготвени (поне като основни принципи) необходими законодателни решения с фиксирани срокове. Поне стотина страници. Ясно и конкретно. Не витиевати декларации и нищо не значещи лозунги, които всеки да тълкува както му е удобно.

Проблемът при ГЕРБ е, че този, който де факто решава, не е институционално представен и това винаги ще поставя под съмнение евентуално постигнати договорености.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.