© БНТ
- Обвиненията, които днес отправят към протестиращите млади, бяха изковани още в 90-те години
- Бях с разбита глава и комоцио на 10 януари 1997 г., лекарите в "Пирогов" също ни подкрепяха
- Иска ми се сегашните протести да са по-категорични
Георги Ангелов е журналист и преводач. Дългогодишен автор и водещ на предавания в Българската национална телевизия. Работи също като продуцент и редактор в частни медии. От 2010 до 2017 г. е водещ на "Денят започва с култура", от 2013 г. - на "История.бг". Водил е още "Формула 5", "Рококо", "Салон на книгата", "Библиотеката" в БНТ 1.
Винаги с изявена гражданска позиция, Ангелов участва в протести от 1989 г. Участва в многохилядната демонстрация срещу управлението на БСП от 10 януари 1997 г, при която беше щурмуван парламентът. Пред "Дневник" той разказва спомените си за събитията.
Как според Вас се стигна до 10 януари 1997 г.?
- Ситуацията беше нетърпима и в конкретния ден, особено във вечерните часове, се стигна до експлозия в хората. Напрежението се трупаше още от 1992 г. - след бламирането на правителството на Филип Димитров, след разбиването на СДС, след предателството - както мнозина от нас по-дясно мислещите - възприемахме начина, по който Желю Желев действаше вече като президент. Нервите ни бяха опънати докрай. Нямахме и кой знае какво основание да вярваме в лидерите си, тъй като лидерството беше нарушено в рамките на СДС, където имаше раздвоение, отлюспване и какви ли не други драми в целия този период.
Що се отнася до комунистите, които вече се именуваха социалисти, нито за секунда не сме се заблуждавали, че можем да очакваме от тях някаква промяна. Още повече, че това беше в разгара на мафиотските времена и групировките. Вече бяхме наясно, нямаше как да бъдем лъгани. Бяха минали 7 години от смяната на режима и виждахме до каква степен се забатачваме, как буксуваме и нищо не се случва, освен в наш ущърб.
Какво си спомняте от конкретния ден?
- Вечерта нервите бяха до такава степен изопнати, а наглостта на депутатите, затворени в парламента, беше до степен, която доведе до нетърпимост и не бяхме склонни на толерантност и отстъпки. Стигна се до физическо насилие, което беше неминуемо. Ръководството на полицията, тъй като се страхуваше много, направи една тактическа грешка - бяха докарани доста неопитни части от провинцията: милиционери от села и паланки, а и наборни войници. Представям си тези хора в какъв ужас са изпаднали, когато изведнъж срещу себе си са видели многохилядна тълпа, която реве и крещи. Това, което аз видях, е, че агресията започна от тях.
Започна една безразборна атака с щитовете и палките откъм северния (задния) вход на парламента. Биеха наред, независимо дали пред тях има жени, деца, възрастни хора или млади, здрави момчета като мен. Линейките хвърчаха до "Пирогов" и други болници. Аз получих комоцио, бях с разбита глава и известно време съм бил в безсъзнание. Дойдох на себе си в линейката, откараха ме в "Пирогов" и си спомням, че екипът, който ни посрещаше и се грижеше за нас, беше изключително на наша страна. Подкрепяха ни всячески, бяха избеснели, дори един млад лекар каза как иска също да е на площада. След като ме бинтоваха и ми превързаха главата, само се прибрах до вкъщи да се измия и се върнах отново, за да остана до края на протеста.
Вие с какво се занимавахте тогава?
- По това време бях в телевизията, мисля, че водех "Салон на книгата". Искам да уточня нещо важно. През годините се дискутираше, че освен, че сме били платени, хората, които са извършвали т.нар. "изстъпления срещу светинята на българската демокрация", са били най-долната утайка, лумпенизирани и т.н. Аз бях един от тях и мога да се закълна в няколко неща - не бях платен, не се считах и не се считам нито за лумпен, нито за долна утайка. Напротив. Това важи и за всички други хора, с които бях там и познавам.
Обвиненията, които днес отправят към протестиращите млади, бяха изковани още в 90-те години към нас. Бяхме "пиянска сбирщина от хулигани", "платени от американците, от ЦРУ" и т.н. Със сигурност когато има такова множество, в него е имало и лумпени, пияни хора, агитки, провокатори. Такива има на всеки протест. Ние старите ги знаем много добре и даже вече инстинктивно ги разпознаваме като ги видим. Сега протестите не са толкова масови и на такива даваме да разберат, че не са от нашите и не е желателно да протестират с нас. В тогавашната ситуация това беше невъзможно.
Снимка на деня: Преди 26 години протестиращи срещу властта нахлуха в парламента >
От настоящата си житейска позиция и опит как гледате на тогавашните събития?
- Имам чувството за дежа вю, абсолютна повторяемост. На улиците и по площадите съм от първото шествие на "Екогласност" през 1989 г., което беше дори преди 10 ноември [1989г.]. В най-новото време, когато бяха по-бурните протести срещу правителството на [Пламен] Орешарски и назначението на [Делян] Пеевски, за мен всичко беше дежа вю. Може да прозвучи малко песимистично, но винаги съм бил с ентусиазъм и много съм се радвал, че толкова много хора продължават да се вълнуват и да протестират, но за тези над 30 години виждам, че резултатът е почти нулев.
Това "дежа вю" вероятно не означава, че не трябва да има протести...
- Напротив, просто ми се ще да са малко по-категорични. Много се радвах покрай протестите ДАНСwithme, когато по-артистични младежи проявяваха творчество и това е окей и готино, но е до едно време. Против насилието съм, но с комунисти това не минава. Комунистът очевидно разбира единствено от сила или от съд.
Последните по-големи протести обаче бяха срещу ГЕРБ - партията, която мнозина все още припознават като основна алтернатива на днешните социалисти?
- Ако погледнете генезиса на ГЕРБ, той е комунистически - да не забравяме, че тези, които не са били формално членове на Партията, са били или доносници, или служители на Държавна сигурност. Впрочем, във всички партии има такива хора, освен в "Демократична България" и "Продължаваме промяната", за които не мога да кажа имена. По отношение на останалите парламентарно представени партии в момента нямам абсолютно никакви съмнения.
Като казвам комунисти имам предвид всичко това. Те възпитаха поколения и сега страдаме все повече и повече от техните деца. Някои от тях дори не помнят онова време, но са възпитани в същия този дух и действат по този начин. Защитават своя интерес, който не бих казал, че е дори класов, а на тяхната клика, общност.
Може би преходът ще върви към приключване, когато многохилядни протести като този на 10 януари, са редовни и за по-висши ценности, а не само за хляба?
- Точно така. На мен ми писна да се разхождам от парламента до Орлов мост и обратно и да блокираме движението. Не, трябва да се блокира цялата страна, да се блокират улиците. Това може да има някакъв ефект.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
