© Лили Тоушек
Неизбежна е каузата на международната общност да предотвратява, ограничава и възпира кръвопролития.
По традиция в началото на всяка година "Дневник" публикува прогнозите и пожеланията на наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози. Какви са очакванията им за новата 2023 г.? Ще донесе ли тя мир и справедлив край на войната на Русия срещу Украйна? В национален план - ще се състави ли устойчив кабинет, или отново ще има поредица от парламентарни избори? Ще донесат ли промяна местните избори? Ще стане ли животът ни по-добър?
Публикувахме равносметката за изминалата 2022 г., а сега четете какво мислят нашите автори за новата година. След проф. Ивайло Дичев, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Асен Асенов, Деян Кюранов, Калоян Велчев, доц. д-р Наталия Киселова, Геновева Петрова, Евгений Кънев, доц. Иво Инджов, Радослав Бимбалов, Валентина Василева-Филаделфевс днес ви предлагаме отговорите на Мария Симеонова - програмен директор на Европейския съвет за външна политика. Заглавието е на редакцията.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2023 г.?
- Надявам се, че несигурностите в битието ни ще бъдат овладени. Живеем в безпокойство, което неминуемо се отразява върху здравето на духа ни. А сегашният момент на война в Европа изисква здрави и трезви общества.
Тая надежда, че Украйна ще победи руския военен експанзионизъм на бойното поле. Надявам се, че и руското общество ще прояви рефлекс срещу диктатурата на Путин, за да придаде на украинската победа устойчивост във времето.
От друга страна, опасението за продължителен конфликт в Украйна и все повече невинни жертви присъства в съзнанието на немалко експерти. Войната би могла да изцеди жизнените сили у хората, да настъпи апатия или желание за прекратяване на войната без значение на каква цена за Украйна.
Като европеец, живеещ в Европа, в която има място за Орбан, виждам опасност и в миграционната вълна. Тя е опасно оръжие в ръцете на крайни националисти, готови да счупят демократичните устои, градени с десетилетия. За съжаление, подобни безразсъдни експериментатори не липсват в Европа и се опасявам, че търпеливо чакат своя миг.
Ще свърши ли войната?
- Надявам се, но е трудно да се даде отговор. Важно е да се отбележи, че дори и войната да приключи и Украйна възстанови контрола си върху цялата територия - отпреди 24 февруари 2022 г. или отпреди 2014 г., то нейното възстановяване ще отнеме години. Силно се надявам, че политиците ни ще узреят за мисълта, че България трябва да присъства категорично във възстановяването на Украйна.
В глобален план кое е най-доброто и най-лошото, което може да се случи?
- Смятам, че най-лошото в момента е ядрена ескалация и избухване на прокси конфликти в други краища на света, които биха създали усещане за глобална война.
Най-доброто би било конфликтите да спрат и напреженията да бъдат потушени, за да се отвори повече място за повсеместни съзидателни дейности. Това обаче засега остава в рамките на пожелателното мислене.
Кое е неизбежно?
- Неизбежна е смъртта, но това е тема на друг разговор. В международните отношения - за съжаление, неизбежни са конфликтите. В света постоянно избухват конфликти, за които не чуваме по новините и не четем във вестниците. В Йемен, например, където войната продължава осем години, се очаква ескалация на напрежението през тази година. Буркина Фасо и Мали са разкъсвани от преврати и жестокости на джихадистки групи.
Неизбежна обаче е и каузата на международната общност да предотвратява, ограничава и възпира кръвопролития.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
- Зависи какво разбираме под стабилност. Често има знак на равенство между стабилност и статукво. При управление на статуквото институциите, медиите и общественото пространство са завладени от определен кръг актьори, чиито цели не съвпадат задължително с тези на гражданите. Стабилно управление ще има тогава, когато държавната администрация добие независимост и самочувствие да действа експертно при отсъствието на парламент и излъчено от него правителство. Аз смятам, че сме твърде далеч от този момент. А и не виждам осъзнатост за това у политиците, нито качества да дават добър пример в правилната посока.
Кои ще са външните фактори и предвидими събития с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси в България?
- Войната в Украйна - неизбежно и независимо дали това се харесва на родните политици. Къде стоим като държава и общество - това ще определи качеството на демократите в държавата ни.
Важен за страната ни е и преходът към чиста енергия. Преминаваме през исторически период, който изисква промяна в съзнанието и навиците ни, в отношението ни към заобикалящата ни среда и природа. Този преход предоставя редица икономически възможности, които биха могли да се материализират, ако спрат да ни плашат колко страшен и скъп е той.
Очаквате ли изненади в Европа и какви?
- Надявам се - вероятно наивно, на приятни изненади в Полша (там изборите ще се проведат през есента на тази година). Управляващата партия "Право и справедливост" все повече отдалечава Варшава от принципите на демокрацията и върховенството на правото. Полша, от своя страна, играе важна роля в подпомагането на Украйна във войната и вътрешнополитическите развития са важни за цялостното позициониране на Европа спрямо тази война. Европа и ЕС имат нужда от демократична Полша.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
- Не виждам как това може да се случи в близкото бъдеще. На руската пропаганда трябва да противостоят ценностите на обединена Европа. Българското общество черпи информация от медии, които отказват да вкарат европейските теми в битието ни. Това неизбежно създава образ на Европа като нещо далечно, чуждо и сложно, а не като среда, в която да се проявят силните ни качества като държава, икономика и общество.
Какво пожелавате за 2023 г.?
- Да бъдем будни - като държава и като общество.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
