Джобна енергийна стратегия на България

© Анелия Николова

Години наред България се опитва да приеме или поне да напише национална енергийна стратегия. Не ѝ се получава. Ето едно кратко, реалистично и, надявам се, разумно предложение.

Нека първо погледнем кои са основните причини да нямаме енергийна стратегия. Според мен те са три. Първо, нещата в енергетиката през последните 10 години се движат много динамично. Докато напишеш нещо, и картината навън го опровергава. Второ, пишещите енергийни стратегии, обикновено правителството с помощта на конвенционалната енергийна експертиза, не тръгват от реалността, а от опита си отпреди години. И, трето, в тази неяснота все някое лоби, добро или лошо, бута прекалено успешно, в една или друга посока и стратегиите придобиват уродлива форма.

Според енергийния министър България трябва да изгради 4 нови ядрени блока

Да погледнем реалността и как тя се променя. През последните 10 години цените на възобновяемата енергия паднаха драматично. Между 2010 и 2020 г. цената на соларните инсталации е паднала между 64% и 82%, в зависимост от типа централи. През 2013 година въглеродните квоти бяха ударили дъно от €3/тон, сега са около €90/тон, скок 30 пъти и с тенденция да се качват още. От 2027 година ще влезе в сила и следващото издание на европейската търговия с емисии, която ще покрие сградите и транспорта.

Газът от любимо и евтино гориво стана непредвидимо, скъпо и политически токсично. Независимо, че сега цената му падна до 2-3 пъти над цените преди средата на 2021 година, споменът за €350/МВч от август 2022 г., или 10 пъти над "нормалното", ще има силен отпечатък върху европейските енергийни решения в бъдеще. Русия е на път да изчезне от енергийната карта на Европа. ЕС не внася вече въглища от Русия и наложи ембарго на руския петрол. В рамките на една година руският газ падна от 40% от европейския внос до 8%, с тенденция скоро да стигне близо до 0%.

Глобалното Парижко споразумение от 2015 година въведе цел 1.5С повишаване на глобалната температура. Съответно ЕС повиши рязко амбициите си за намаляване на въглеродните емисии. Целите на ЕС за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност се вдигнаха. През 2014 година ЕС постави цел за дял на възобновяемата енергия през 2030 година от 27%. Тя беше ревизирана няколко пъти и сега е 45% (!). Тази цел може дори да се качи още. Тя е освен цел, която ще бъде наложена законово, и отражение на технологичните и икономически реалности.

След Фукушима ядрената енергия поскъпна още. Руските атаки срещу най-голямата ядрена централа в Европа ще вдигнат още цената на ядрената енергия и ще я направят още по икономически и социално неприемлива. Европейският електроенергиен пазар е интегриран. Онова, което става в Италия, Полша или Дания се отразява бързо в енергийните динамики у нас. През 2022 година 13% от новите автомобили и 49% от новите автобуси в света бяха електрически. Термопомпите напредват със светкавична скорост. Продажбите на термопомпи в Германия скочиха с 52% през 2022 година спрямо 2021. Термопомпите са широко разпространени и в България под формата на климатични инсталации.

Нисковъглеродната икономика се превърна в поле на разгорещена глобална конкуренция. Достатъчно е да погледнем американския закон за намаление на инфлацията (IRA, на практика американска зелена сделка) и споровете, които тя породи с Европа или развитието на соларната и вятърната енергетика, електромобилността и далекопроводите в Китай и тревогата, която този прогрес поражда на Запад.

Енергийното потребление на човек в България е приблизително равно на това в Италия, Великобритания или Дания, около 2 500 килограма петролен еквивалент на година. Тяхното потребление при това спада, независимо от икономическия им растеж. (И, не, спадът на енергийното потребление не се дължи на изнасяне на индустрията извън Европа.) Това подсказва, че, може би, ние можем да постигнем техния икономически стандарт, без да повишаваме, или дори като намаляваме, енергийното си потребление. София, със своите 42.8% от българската икономика, си е поставила цел през 2030 година да бъде въглеродно неутрална, а най-голямата индустриална зона в България, Тракия, се е заявила като въглеродно неутрална и смята да постигне целта си до 2040 година.

Въглеродни бомби по света и у нас

Всичко това не са пожелания, призиви, надежди или страхове, а реалност. Просто нещата стоят така. Технологична, икономическа, политическа и геостратегическа реалност. И всяка една що-годе разумна стратегия трябва да тръгне от тази реалност, а не да я отрича.

Какво трябва да направи България? Според мен трябва да тръгне от пет основни задачи:

Първо, да доведе енергийното си потребление спрямо брутния вътрешен продукт на човек през следващите 10 години близо до това на Италия, Великобритания и Дания. С други думи да изчисли и планира какво и как може да спести.

Второ, да осигури инфраструктура, която да даде възможност на всеки инвеститор в нови енергийни технологии да инвестира без активно държавно противопоставяне.

Трето, да въведе пазарни продукти, които да насърчат инсталирането на системи за съхранение на енергия и гъвкаво управление на потреблението (demand response management). До тук все още няма никаква нужда от държавно финансиране.

Четвърто, да инициира изграждането на трансгранична инфраструктура, включително и в Черно море. (И тук не е необходимо публично финансиране.)

И, пето, да привлече реномирани стратегически инвеститори в енергийната инфраструктура. Да, това означава продажбата на дялове от ЕСО, "Булгартрансгаз" и други. Но означава и приход за държавата и прозрачно и професионално управление на сектора.

Добавката към тези пет задачи трябва да дойде от политическото решение в какво ще инвестира държавният бюджет. Публичната инвестиция трябва да отиде само там, където не може да се очаква нормална търговска възвращаемост. Инфраструктурата има достатъчно ясен бизнес модел и данъкоплатецът няма нужда да плаща за нея. Парите на данъкоплатеца е логично да отидат за обучение, научни изследвания, развитие на бъдещи технологии.

Как вероятно ще изглеждат тези принципи, приложени на практика. Ако държавата и нейните параполитически формирования не пречат, вероятният, но не неизбежен резултат до 2030 година би изглеждал приблизително така,:

• Освободеният инвеститорски интерес към соларната енергетика би довел до 15 ГВ соларни системи. От тях 10 ГВ ще се изградят в района на Марица Изток.

• Ще се изградят 2 ГВ наземни вятърни централи.

• Около 2030 ще започне изграждането на още 3 ГВ офшорни централи в Черно море.

• Ще се изградят и 1 ГВ батерии и още 1 ГВ помпено-акумулиращи водноелектрически централи и още 1 ГВ други акумулиращи мощности.

• Ще се обнови енергийно и 1/3 до 1/2 от сградния фонд, включително със соларни покриви, термопомпи и централно ВЕИ парно.

• Потреблението на природен газ ще спадне с 2/3 до 1 милиард кубически метра на година.

• 80% от новите коли ще са електрически, а целият автобусен транспорт, градски и междуградски ще е електрифициран.

• България ще прокара високоволтови кабели с прав ток до Грузия и Турция, възможно и до Крим, и ще участва в изграждането на кабели до Израел, Египет и между Балканите и Италия.

• Капацитет за 3 ГВ зелен водород, който предимно ще захранва новата индустрия на България.

• Геотермалната енергия ще има значително участие в централните и локални топлофикации. Другите технологии в топлофикациите ще са биогаз, отпадъци, термални соларни мощности и термопомпи.

Още веднъж да подчертая - така вероятно ще се развият инвестициите в страната, ако избраните да бъдат политици не се вживяват в ролята на инвеститори и бизнесмени, каквито те не са, не могат да бъдат и не бива да бъдат. Не е работа на държавата да определя кой, какво и колко ще строи. Възможни са и някои значителни отклонения от тези прогнози - появяват се нови технологии, цени падат неочаквано, избухват неочаквани войни. Затова държавата трябва да е готова за неочаквани неща.

България също трябва да реши дали иска да развие нови технологии, преди те да са комерсиално утвърдени. Дали например иска да инвестира във водороден транспорт. Или в геотермална електроенергия. Може би в биогорива трето поколение. Или в изследователски факултет, посветен на изкуствения интелект в енергийния сектор. Там ще са необходими пари на данъкоплатеца.

Разбира се, енергийният преход е редно да включва и солидна социална политика. Тя би трябвало да се насочи преди всичко към изграждането на изцяло нова система за дефиниране и адресиране на енергийната бедност - нещо, в което България е тежко изостанала.

Въглищните централи неизбежно ще затворят – тогава политици ще платят цената

Предложената стратегия естествено ще повдигне два гневни въпроса: А въглищата? А ядрената енергетика? Всъщност тези два въпроса имат прост отговор - пазар и време. Енергийната стратегия не би трябвало да затваря въглищните централи, а да е готова с алтернативи за края на тяхната работа. Въглищните ни централи не биха могли да работят при цена на електроенергията под, да речем, €120/мвч. Тогава те просто ще губят. При значително по-ниска цена ще губят много и бързо ще фалират. В последния месец цените на енергийната борса се въртят около това равнище и е твърде възможно те да паднат още. В същото време експоненциалното нарастване на възобновяеми мощности у нас и далече зад нашата граница, но в рамките на нашия европейски енергиен пазар, ще свали още цените, макар и по неравномерен във времето начин. Дали България ще определи дата за затваряне на въглищни мощности или не, страната трябва да е добре подготвена за техния край между 2025 и 2030.

Що се отнася до нови ядрените мощности, нещата са сходни. Новата ядрена енергия е най-скъпата електроенергия (LCO $131-204/MWh, срещу $28-$41 индустриални соларни и $26-$50 вятър, Lazard 15.00). Тя няма как да издържи на пазара освен в някакъв микс, който да ѝ осигурява щедри субсидии. В същото време се работи върху нови ядрени технологии. Засега те не са търговско доказани, но има смисъл да бъдат следени и в бъдеще, може би около 2030 година да бъдат отново обсъдени като опция. Идеята обаче малките модулни реактори да тръгнат от България и Румъния, пък ако стават, тогава да идат в САЩ или Западна Европа, ми се струва крайно несериозна.

Възкръсването на вампира АЕЦ "Белене"

Последният въпрос в джобната стратегия е какво ще стане с въглищните региони (не с въглищната енергетика). Те имат много добър шанс за развитие като модерни, въглероднонеутрални енергийни и индустриални райони. Ако не се възползват от този си шанс, просто ще загинат до 2030 година, докато модерните технологии ще процъфтяват навсякъде другаде. Ако се възползват, Марица Изток може да стане един от най-амбициозните и най-успешните индустриални проекти в Европа.

Това е, което пазарът и технологиите предлагат и натискат да се случи. Останалото е пилеене на пари, кражби и блокиране на икономическото развитие на България.