Синдромът на изборния маратон

Синдромът на изборния маратон придобива библейски окраски – трябва да се върви през изборната пустиня до пълно забравяне.

© Юлия Лазарова

Синдромът на изборния маратон придобива библейски окраски – трябва да се върви през изборната пустиня до пълно забравяне.



Как да се преобразиш в своя политически антипод, а не само да не загубиш ошашавен електорат, но и да прибавиш нов? Тази нетривиална политическа задача три партии са се заели да решават с микс от психоанализа, алхимия, Стокхолмски синдром. Или с новия синдром на изборния маратон.


БСП е архетипната враждебна другост, срещу която възниква и се дефинра ГЕРБ. Не защото едната е лява, а другата дясна. Първата е толкова лява, колкото втората е дясна, и при двете идеологите са замъглени, неопределени, неясни. Но и при двете интересите са ясни. И управленската олигархия на ГЕРБ идва с амбицията - и реализацията - да детронира окончателно червената олигархия на БСП.


Наративните средства на тази чисто икономико-олигархична операция са трогателни, те преминават през натуралистичните краски на маста върху филията на най-дългогодишния ни премиер в обилно обговарянето му детство до "утрепания" му дядо и други лакардии. Между родните олигархични апетити и приказките за "мисирки" стоят и все пак реални политически стожери като Европейската народна партия (ЕНП), силни политически приятели като Ангела Меркел вчера, Манфред Вебер днес, които внасят политически разум и смисъл в политическата опозиция.


Бойко Борисов: Незряла политическа класа сме
Бойко Борисов: Незряла политическа класа сме




БСП не може да се похвали с толкова влиятелни европриятели, загрижени за евросоциалистическата й идентичност (и поради липсата на последната, и поради яростната й борба със собствените й евросоциалисти от Станишев до Елена Йончева), но ГЕРБ е червената линия, която й донесе множество дивиденди - успя да се откъсне от статуквото и да се представи като една от партиите на промяната, да задържи електорат, намаляващ като шагренова кожа, но все още искрено мразещ ГЕРБ, да защити образа на лидер, губеш избор след избор и електорат след електорат, но пък влизаща в смел сблъсък от трибуната със силния на деня Бойко Борисов.


Конфронтацията ГЕРБ - БСП дълго време беше разигравана като политико-екзистенциална мисия: ГЕРБ да премахне червената върхушка, БСП - да се противопостави на олигархичното статукво, а сблъсъците на лидерите им - като незаобиколим атрибут на родната политсцена.


Как днес Корнелия Нинова и Бойко Борисов да се врекат във вярност, а партиите им - в заедност, без да се срути цялата крехка конструкция на посткомунстическата ни сцена? Само със Стокхолски синдром не става - жервата да се привърже към похитителя, колкото и психоаналитично жертвата и похитителя услужливо да си разменят местата в разказите на двете партии: да пристанеш на врага не е предателство (коалиция), а 'обединение'.


Разказите не стигат, трябват по-силни механизми и на очистване, и на забравяне. Избори до пълно зашеметяване на електората, който напълно да забрави кой кой е бил в началото на несвършващия изборен маратон и тотално да се примири.


Тази рецепта се понрави и спешно се усвои и от играчите на резервната скамейка. Ако за някои от тях изборният маратон вече е мираж, неговият двойник - референдум след референдум - може да свърши работа. Цялото Слави Трифоново войнство внесе поредното предложение за поредния референдум. Целта е пак тази - електоратът да забрави, че е искал промяна, анти-ГЕРБ, анти-прихваната държава, но патронът да е доволен и спонсорите да са на линия.


"Има такъв народ" търси подписи за референдум за преминаване към президентска република
"Има такъв народ" търси подписи за референдум за преминаване към президентска република


Старши треньорът - ДПС - умело направлява движенията по терена. Неговият електорат в колкото и изборни игри да го вкараш, все резултат отчита. Треньорът гледа само играта и печалбата, не цвета на победителя. Днешните победители са толкова слаби, че без подкрепа и треньор са за никъде.


Синдромът на изборния маратон придобива библейски окраски - трябва да се върви през изборната пустиня до пълно забравяне. Само дето по родните ширини накрая няма да има просветление, а пълното затъмнение ГЕРБ, БСП, ДПС.


Ако българските граждани го позволят.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK