Търговският обмен между България и Русия наистина е нараснал – заради горивата

Увеличеният внос от Русия не показва, че България или други държави членки не спазват европейските санкции или че стъпките им към независимост от руските енергоизточници не са успешни.

© Велко Ангелов

Увеличеният внос от Русия не показва, че България или други държави членки не спазват европейските санкции или че стъпките им към независимост от руските енергоизточници не са успешни.



Анализът е препубликуван от Factcheck.bg - платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България. Консултант по темата е Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

  • Стойността на вноса от Русия през 2022 г. действително се е увеличила повече от два пъти.
  • Този ръст не започва след началото на войната и е най-силно изразен в първите месеци на годината.
  • Дължи се на скока в цените на горивата и увеличеното търсене, в резултат на икономическото възстановяване след пандемията.
  • Увеличеният внос от Русия не показва, че България или други държави членки не спазват европейските санкции или че стъпките им към независимост от руските енергоизточници не са успешни.
През последните месеци на миналата година в българското медийно пространство се появиха поредица от публикации, според които стойността на търговския обмен между България и Русия през 2022 г. не само не е намаляла, както би могло да се очаква на фона на войната в Украйна и наложените санкции, а се е увеличила значително.


Factcheck.bg провери доколко тези твърдения отговарят на истината.


Как при липса на официална статистика се интерпретират икономически данни




Публикациите са базирани на статии от руски източници, като в един от случаите е цитирана сръбска медия, която на свой ред се позовава на руската държавна агенция РИА Новости. Никоя от тях не използва официални статистически данни на Кремъл.


Русия спря да публикува информация за външната си търговия през април 2022 г., след като влязоха в сила икономическите санкции срещу нея заради нападението над Украйна. Обяснението за засекретяването на статистическите данни беше, че така ще се избегнат "неверни оценки и спекулации".


В условията на липсваща национална статистика за външната търговия на федерацията, руските медии периодично публикуват данни за износа към страните от ЕС, като се позовават на информация от националните статистически служби на съответните държави. Обръща се внимание преди всичко на такива държави и интервали от време, в които вносът от Русия е нараснал, като по този начин се поддържа медийният разказ, че членките на ЕС не могат или не желаят да се откажат от достъпа си до ресурсите на Руската федерация.


Докато достигнат от статистиките в ЕС през руските, а след това и до българските медии, данните понякога са обект на спекулативни или погрешни интерпретации. Например когато една стойност се е увеличила 2,4 пъти, това представлява ръст със 140% процента, а не с 240%, както твърди в заглавието си една от българските публикации.


Какво показват данните на българските институции


Когато става дума за стокооборот, стокообмен или внос от определена държава, тези показатели се измерват в паричната стойност на търгуваните стоки. По данни на Националния статистически институт (НСИ) стойността на вноса от Русия в България за периода януари-октомври 2022 г. действително е нараснала повече от два пъти спрямо същия период на 2021 - увеличението е със 120%.


От данните по месеци се вижда, че най-резкият скок е в началото на миналата година, още преди започването на войната в Украйна, противно на твърденията в някои от публикациите. Например през януари 2022 г. стойността на вноса е била с 274% по-висока от тази през януари 2021, а в месеците след това ръстът й постепенно се забавя.



Износът за Русия също е нараснал, но това увеличение е с едва около 10 %. България има отрицателно търговско салдо с Руската федерация, като стойността на вноса надвишава тази на износа над десет пъти. Това означава, че лекото увеличение на износа няма съществена роля за ръста на общия търговски обмен между двете страни.


Вносът от Русия в България се състои главно от енергийни суровини - по изчисления на "Капитал" преди началото на войната техният дял е бил около 70%. След въвеждането на санкциите и скока в цените на енергоносителите може да се очаква този дял да е още по-висок и да има решаваща роля за общата стойност на вноса.


Как влияе скокът в цените на енергоносителите


Factcheck.bg се свърза за коментар с Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Според него основните фактори за чувствителния ръст на вноса от Русия са два - от една страна е скокът в цените на енергоносителите през първата половина на 2022 г., а от друга са количествата внесен петрол, които през първите 10 месеца на годината също са нараснали с над 60% спрямо същия период на 2021 г.


Петролът започна да поскъпва още през 2021 г. след резкия спад в цената му през 2020 г. в резултат на ковид пандемията. Екипът на Factcheck.bg направи съпоставка между движението на цените на руския петрол през последните десет години и изменението в стойността на вноса от Русия. Данните показват ясна връзка между двата показателя, както може да се види от графиката:



Въпреки че Русия преустанови доставките на природен газ за България през април, според Калоян Стайков поскъпването на газа, което започна още през втората половина на 2021 г., също е дало отражение върху общата стойност на вноса за миналата година. "Ценообразуването на газа, който купувахме от "Газпром", беше 70% пазарна компонента, която се изчислява на база на цените на холандския TTF, а останалите 30% се изчисляваха на база на петролно индексирани деривати, обясни експертът. И понеже пазарната цена на хъба в Холандия растеше, и при нас големият дял на пазарно индексирания компонент от договора с "Газпром" също поскъпваше."


България е внесла повече петрол в сравнение с 2021 г.


Данните на НСИ показват, че количеството на внесения през 2022 г. петрол също се е увеличило, като за периода януари-октомври ръстът е малко над 60% спрямо същите месеци на 2021 г. Това увеличение обаче е спрямо относително ниска база, защото петролът, който България е внесла през 2021 г. е относително малко - по-малко дори в сравнение с пандемичната 2020 -а.


Според Калоян Стайков през миналата година количествата нарастват, защото икономиката се развива. През 2021 г. тя все още се възстановява след пандемията и през този период търсенето не е достатъчно високо, най-малкото защото повече от половината година все още има ограничителни мерки. Допълнителен фактор е и плановият ремонт в рафинерията "Лукойл Нефтохим" през октомври и ноември 2021 г., поради който в тези месеци тя не внася суровина, а разчита на запаси. През 2022 г. вече видяхме и допълнително увеличение на търсенето въпреки по-високите цени и това е резултатът, коментира икономистът.


В същото време данните на НСИ показват и чувствителен ръст на износа на горива от България като цяло. През първите 10 месеца на 2022 г. износът на дизел например е нараснал повече от два пъти не като стойност, а като количество - ръстът е 129%.


Разследване на германския всекидневник Die Welt твърди, че през 2022 г. Украйна на моменти е получавала до 40% от дизеловото си гориво от България. Националната статистика действително показва скок в износа на дизел между април и май, след визитата на тогавашния министър-председател Кирил Петков в Киев, когато количеството изнесено дизелово гориво нараства с 229% само в рамките на месец.


"Ди велт": Как бедна България спаси тайно Украйна с оръжие и гориво
"Ди велт": Как бедна България спаси тайно Украйна с оръжие и гориво

Обемът на търговията на ЕС с Русия намалява


След нападението над Украйна през февруари 2022 г. ЕС наложи безпрецедентни икономически санкции върху Русия. Те се прибавиха към вече съществуващите ограничения, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. и отказа от спазването на Минските споразумения. Целта на тези мерки е агресията на Русия да има тежки последствия за страната и да се намали способността й за продължаване на военните действия.


Наложените санкции включват ограничения върху вноса и износа на определени стоки между държавите членки на ЕС и Русия. Забраните за износа обхващат технологиите, някои видове машини и оборудване в областта на енергетиката, транспорта, преработката на нефт, авиацията и космическите изследвания, морската навигация, луксозни стоки, както и стоки които могат да бъдат използвани за военни цели. Ограниченията върху вноса обхващат стомана, цимент, дървен материал, хартия и пластмаси. През август 2022 г. влезе в сила и забрана за вноса на руски въглища, а през декември - и за вноса на суров петрол от Русия по море, от което ограничение България се ползва с временна дерогация до края на 2024 г. Според Европейската комисия забраната обхваща 90% от целия внос на петрол в ЕС допреди налагането на мярката.


Наложените санкции не са единственият фактор за свиване на търговията с Русия през миналата година. Руската държавна компания "Газпром" едностранно прекрати доставките на газ за няколко европейски държави, след като те отказаха да се съобразят с указа на руския президент от март 2022 г., изискващ преминаване към плащане в рубли. Освен България, сред тези страни са Полша, Дания, Финландия и Нидерландия, а Литва обяви, че сама се отказва от използването на руски газ. През втората половина на годината Русия първо намали, а след това напълно спря подаването по газопровода "Северен поток". Първоначалното спиране беше оправдано с нуждата от профилактика, но през септември и двете тръби на газопровода се оказаха сериозно повредени от експлозии и доставките по тях повече не бяха възобновени. По данни на ЕК, докато през 2021 г. съюзът внася 40-50% от природния газ от Русия, през първата половина на 2022 г. този дял вече е едва 31%.


Данните на Евростат показват, че вносът на петрол и природен газ от Русия в ЕС е нараснал през първото тримесечие на миналата година, но в следващите две тримесечия прогресивно намалява както като количества, така и като стойност. Очаква се особено драстичен спад да бъде отчетен за декември 2022 г., когато влезе в сила ембаргото върху вноса на петрол.


По данни на международната консултантска компания Kpler, цитирани от "The Wall Street Journal", само през декември износът на руски нефт по море като цяло се е свил с 22% в сравнение със средното количество през първите единайсет месеца на годината.


Проверено:


Вярно е, че стойността на търговския обмен между България и Русия през 2022 г. се е увеличила, като вносът е нараснал повече от два пъти. Този ръст обаче не започва след началото на войната в Украйна, каквото внушение налагат множество публикации по темата. Той е най-силно изразен в първите месеци на годината и се дължи преди всичко на скока в цените на горивата, както и на икономическото възстановяване след ковид пандемията. Увеличеният внос от Русия не показва, че България или други държави членки не спазват европейските санкции или че стъпките им към независимост от руските енергоизточници не са успешни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK