За първи път от много години изборът е хем ясен, хем лесен

© Георги Кожухаров

Приключва един четвъртвековен цикъл в човешките дела. Започва друг. За да не се окажем изхвърлени от света и кротко да потъваме в някое миризливо крайпътно блато, докато обвиняваме всички наоколо, важно е да разберем в какви времена се намираме.

Когато спокойните времена продължат прекалено дълго и не се случва нищо, което да заплашва всекидневието, хората престават да виждат важните неща. Те започват да им изглеждат скучни, вехти или прекалено семпли. Хората отвръщат поглед от важното и, като онези клетници от пещерата в притчата на Платон, започват да гледат само отсенките на света, които се оплитат в хипнотичния си танц на стената в дъното на пещерата.

С това се занимавахме, в цивилизования свят, през последните има-няма 25 години. Приемахме за даденост, че всички големи спорове от последните хилядолетия са приключили. Мирът, мислихме си, е станал норма и вече няма нужда той да бъде поддържан с постоянни усилия. Недоимъкът, бяхме убедени, е минало, което никога няма да се върне - и затова няма нужда от онази неотстъпчива работа, която да държи недоимъка по-далеч. Управлението, убедихме себе си, вече не опира до политика, а до поддържането на установената система и до справянето с дребни технически проблеми, когато те възникнат.

И най-важното: оставихме се да бъдем убедени, че добро и зло, истина и лъжа, порок и добродетел вече не съществуват. "Всеки сам си преценя" в един свят, станал толкова безопасен, че дори да решиш да направиш някоя смайваща глупост, вече няма да се налага да плащаш цената.

Вперили погледи в отсенките, играещи своя танц в дъното на пещерата, заместихме действителността с "риалити". Започнахме да си търсим поводи за спорове именно в рамките на това "риалити": селяни срещу граждани; либерали срещу радетели на "традицията"; "истински българи / унгарци / американци" срещу "джендъри". С отмирането на страха от глад, болести и война започнахме да си измисляме "риалити" страхове: македонци, които ще ни откраднат българщината; норвежци, които ще ни откраднат децата, за да ги дадат за осиновяване от ирански травестити; европейци, които ще ни откраднат шкембе чорбата; американци, чиито войници ще ни откраднат зимнината от мазите.

На Запад ставаха същите глупости, макар не на чак толкова примитивно ниво. За гушите се хващаха черни и бели, местни и мигранти, жени и мъже, феминистки и куиъри. Русия и Китай щяха да бъдат "приобщени" чрез включване в световната търговия с мантрата "който търгува - той не воюва" - нищо, че тази мантра даде фира още през 1914 година и не е спирала да се проваля от тогава и до днес. Да не говорим за популистите, които съобщаваха из целия свят: "Няма нужда да полагаш усилия, за да станеш някой. Ти си вече някой, бидейки българин / унгарец / американец и ние ще се грижим за теб".

Всъщност онова, което бе загърбено при вторачването в играта на сенки, бе хилядолетното убеждение, че е необходимо да бъдат полагани усилия; и заместването на това убеждение с идеологията, че полагането на усилия вече не е необходимо. Никога повече няма да има глад, болести или войни. И всеки сам си избира пещерата, в която да влезе, за да обърне гръб на света и да се вторачи в неговите отсенки на стената в дъното.

Без усилия, обаче, може да поддържа себе си единствено светът на природата, на дивото. Светът на човека не е част от природата. Той е изкуствен свят; и, като всяко изкуствено нещо (покрив, например) той изисква постоянни усилия, за да не се разпадне.

Мирът, липсата на глад, липсата на епидемии - това не са естествени състояние, които да се възпроизвеждат от само себе си. Това са изкуствени състояния, постигнати и поддържани благодарение на човешките усилия. Когато тези усилия биват прекратени, нещата се връщат в естественото си състояние. Насилието, гладът и болестите се настаняват отново в нашия живот, защото те са естествената норма на човешкото живеене.

Времето, в което бяхме убеждавани, че може да се живее бе усилия - свърши. Епидемиите се върнаха. След тях дотича войната и нахлу в Украйна, а с нея дойде и призракът от глад в Африка, лишена от украинско зърно. Единствено подновяването на усилията може да върне условията за нормално живеене.

Откъде да започне това подновяване?

Усилията, създаващи и поддържащи приличния начин на живот произтичат от нашата способност да различаваме добро от зло, истина от лъжа, порок от добродетел. Докато смятаме, че "всички котки са сиви", ще живеем в сумрака на диващината и насилието.

Добро - това е да не убиваш, да не биеш, да не крадеш, да не лъжеш. Зло е да се хвалиш пред публиката, че синът ти бие съученици. Истина е, че на 24 февруари 2022 година руската армия нахлу в Украйна. Лъжа е казаното от руския външен министър Лавров, няколко месеца по-късно, че "ние не сме влизали в Украйна".

Въпросът с пороците и добродетелите е малко по-сложен, защото е свързан с политиката, т.е. с начина, по който хората организират помежду си отношенията на власт. В най-фундаменталния си смисъл, изработен още от Платон и Аристотел, политиката е служене на общото благо. Служене на собственото благо чрез властта е "девиантен модел" на политика - нещо като да биеш съучениците си, а баща ти да се хвали с това пред публика.

Ползването на властта за собствена изгода поражда пороците. Ползването на властта за общото благо поражда добродетелите.

Според най-авторитетния автор по въпроса, римският оратор и юрист Цицерон, основните добродетели са четири. Първата е привързаността към истината. Втората е справедливостта - всекиму своето - която единствена може да предпази обществото от разпадане и от война на всеки срещу всеки. Третата е онази възвишеност на духа, която те тласка да следваш общи каузи, а не - собствени интереси. Четвъртата основна добродетел е скромността и умереността.

Придържането към тези (има и допълнителни) добродетели прави цивилизования начин на живот възможен. Придържането към обратното, т.е. към пороци, го унищожава: връща състоянието на глад, мизерия, болести и войни. Лесно можем да назовем тези пороци, следвайки горния списък на добродетелите: да лъжеш, вместо да говориш истината; да тормозиш и дискриминираш, вместо да следваш справедливостта; да следваш собствените си нагони, вместо да следваш каузи; да си разпищолен и нагъл, вместо да си скромен и уважителен.

Разликите между добродетели и пороци бе размивана за цяло едно поколение време. Днес яснотата се връща - до степен политиците, следващи пороците и политиците, следващи добродетелите ясно да се групират на публичната арена.

Идват избори. Можем ли отсега да определим, кои са политиците, които следват пороци? Можем. Това са онези, които лъжат, тормозят, крадат, ругаят и имат разпищолено поведение. Можем ли да назовем партиите, в които те се подвизават? Можем. Това са партиите, които лъжат поне по три пъти дневно, които откраднаха парите за магистрала "Хемус", провалиха съдебната реформа, влизането в Шенген, въвеждането на еврото, стартирането на Плана за възстановяване и развитие, и които всячески се опитват да възстановят васалитета на България спрямо Русия. Това са политиците на стария корумпиран "ред", които вече се разбраха да управляват заедно след като откраднат изборите с помощта на върнатата от тях хартиена бюлетина.

Можем ли отсега да определим, кои са политиците, които поне знаят разликата между пороци и добродетели и се опитват да следват добродетелите? И това, най-сетне, можем. Те са в партиите и организациите, които представляват новия, цивилизован ред и постепенно се групират на другия политически полюс.

Най-сетне имаме яснота. Знаем, кои са добрите и кои - лошите.

Пиша всичко това по повод срамните провинциални подигравки, които тия дни събира Кирил Петков с формулировката си "обединение на добрите". Няма нищо смешно в тази формулировка. Сериозните политически мислители, както и тежките моралните философи, се занимават с доброто и злото, с добродетелите и пороците, от има-няма 2 300 години. И те ли са някакви смешници? Присмехулството в този случай разкрива единствено бездната на самодоволното невежество, която кънти в главите на самите присмиващи се.

Информиран избор в крайна сметка означава избор между ясни алтернативи. Имаме пред себе си представители на пороците. Гласувате за тях, ако искате да живеете в недоимък, мизерия и насилие. Имаме и представители на добродетелите. Гласувате за тях, ако искате цивилизован начин на живот, т.е. мир, справедливост и (по Чърчил) "най-широки удобства за масите".

За първи път от много години изборът е хем ясен, хем лесен. Не го правете объркан и труден, по български.