Войната в Украйна и бъдещето на България

© Велко Ангелов

Те са свързани. Ако някой не го разбира, е просто "полезен идиот", чието невежество обслужва руските интереси. Защитата на тези интереси е от голямо значение за Русия именно днес, когато вече е повече от ясно, че всички планове за успех на тъй наречената "военна операция" са отишли на кино. И затова именно днес, а не утре или вдругиден, когато вече ще е късно, е времето да теглим чертата и да видим къде сме, къде е светът около нас и какъв е залогът от нашия избор. Не този на политиците, а на всеки от нас - защото от нашите гласове зависи дали България ще намери сили да се изправи и приеме бъдещето с достойнството на моралния избор, или ще продължи да затъва в блатото на днешната политическа и нравствена безпътица.

Първо за войната в Украйна. Няколко важни извода, които са толкова очевидни, че не може да ги види само слепият, но уви - под пелената на невежеството и в измисления свят на хибридното войнство слепците са много:

1. Тази война вече не може да бъде спечелена от Русия. Не защото липсват ресурси в жива сила и техника, а защото наглостта и подлостта на руската инвазия извършиха една трансформация, която никой не си е представял: консолидираха украинската нация около направения още по време на Евромайдана избор - не на евразийската диващина, да на европейската цивилизация. Този избор е вече подпечатан с кръв и няма как да бъде ревизиран - а ако не бъде ревизиран, дори и да бъде превзета, цялата тази огромна страна просто не може да бъде удържана - тя ще продължи да се съпротивлява, докато не изтика и последния руски орк отвъд своите граници.

2. Тази война консолидира и Европейския съюз и го превърна в жизнеспособен организъм. Въпреки всички усилия на режима на Путин да бъде вбит клин между европейските народи чрез политически и енергиен рекет, съюзът остана единен в подкрепата си за Украйна и санкциите срещу Русия - и ще излезе от това изпитание по-сплотен и по-силен.

3. Тази война показа повече от ясно, че Русия вече не е световна сила, за каквато дълго (и погрешно) я мислеха световните лидери, въз основа на притежаваното от нея ядрено оръжие. Стана ясно и че руската армия няма нищо общо с градената от годините на Втората световна война митология, а е такава, каквато е и държавата: калпава, старомодна и дълбинно корумпирана.

4. Тази война е плод на стратегическа грешка и/или малоумни преценки персонално от страна на Путин. Представата, че украинците ще посрещнат руските войски с хляб и сол, е исторически недостоверна, като се има предвид Голодомора, който е всъщност най-драматичния геноцид на територията на Европа, съизмерим само с Холокоста. Както е недостоверна и илюзията, че можеш да спечелиш война срещу "колективния Запад", когато БВП на икономиката ти е колкото този на щата Тексас.

5. Тази война се води не само за свободата и независимостта на Украйна, но и за основните ценности в цивилизования свят. От нея няма никакъв друг разумен изход освен поражението на Русия - и то окончателното и безвъзвратно поражение. Защото ако Русия си извоюва дори и някакво жалко подобие на победа, това би окуражило тоталитарните режими по цял свят да решават проблемите си по пътя на силата, а не по пътя на мирното съвместно съществуване. Тогава Китай примерно не би имал задръжки да нападне Тайван, или Сърбия - да "си вземе" Косово.

6. Тази война е опасна, тъй като е агресорът в нея е ядрена сила. И тъй като едноличният диктатор, който я започна, няма никакъв реален изход от нея: той трябва да спечели, или да загуби всичко, включително и живота си. Прочее, имаме си работа не просто с опасен луд, но и с плъх, натикан в ъгъла.

7. Тази война предполага радикални промени в глобален мащаб, след нея светът вече няма да бъде същият. Възстановяването на Украйна, удържането на практически неизбежния разпад на Руската федерация и създаването на принципно различни от досегашните гаранции за световния мир ще бъдат световните предизвикателства през следващите няколко години. Тези промени ще засегнат всички страни, включително и нашата - и от позиционирането им по време на войната ще зависи тяхното геополитическо бъдеще.

Със своя глобален мащаб, с поставените от нея морални проблеми и с вложения в нея геополитически залог войната създава ситуация, в която тъй любимото на българските политици снишаване вече е невъзможно. Няма как да чакаме да ни отмине бурята - тя вече е около нас и нещо повече: тя бушува и в нас. Затова:

1. Българската външна политика трябва да бъде градена в съгласие с НАТО и ЕС, тъй като изобщо не съществуват други гаранции за националната ни сигурност. В очите на света заравянето на главата в пясъка е равносилно на заставане на страната на агресора, който в случая застрашава не само европейския, но и световния мир, и руши доверието в България като партньор в съюзите, в които участваме. Това доверие е скъпо - и насъщно в кризисните години, които ни очакват.

2. Опазването на националните интереси не означава някаква позиция на неутралитет, каквато изобщо е невъзможна пред лицето на агресия с мащабите на руската. Ако видиш как пред теб бият някого и не предприемеш нищо, за да приключи побоят по-бързо, ще бъдеш подлец. Точно същото е да пазиш неутралитет пред агресията в Украйна и "да не наливаш бензин в огъня", отказвайки военна помощ, каквато интерпретация направи българския президент Румен Радев.

3. Да не отстояваш свободата на една европейска страна при непредизвикана и наситена с военни престъпления агресия не е защита на мира. Защита на мира е да обуздаеш агресора - с всички възможни средства, включително и с военна помощ.

4. В сегашния глобален конфликт защитата на руските интереси от българска страна е национално предателство. Това трябва да бъде казано публично и достатъчно ясно от всяка политическа сила, която има претенции да участва в управлението на страната - и всички трябва да положим усилия тези, които не могат да го кажат или го казват само за камуфлаж, да бъдат трайно отстранени от политическата сцена.

5. В ситуацията на война близо до нашите граници има само един основен политически приоритет: да бъде постигнато стабилно управление с ясен евроатлантически ангажимент. Всичко друго може да е важно, може да е дори условие за политическа идентификация на тази и онази партия, но не е от първостепенно значение. Оставянето на държавното управление в ръцете на един очевидно проруски настроен президент е политически безотговорен акт, който освен всичко друго изчерпва и кредита на доверие в съществуващата политическа система.

6. Крайно време е всички да разберем, че политиците управляват чрез кредита но доверие, който им даваме всички ние - чрез своите гласове. Ако ви се струва, че всички са маскари, то причината за това е собственият ви маскарлък и склонността ви към странни политически избори - за да правите напук или за да гледате сеир. Само че този път не просто вие, но и целият свят прави своя драматичен избор - между Европа и Евразия. Гледайте да не го пропуснете, за да не се озовете в държава, която прилича на Белорус. А ако ви се живее в такава - направо вървете там, не стойте тук, за да задръствате въздуха.

7. Ако и този път се затруднявате в своя избор, опитвайте се да съдите за същността на политиците не по думите, а по делата им. Тъй като на поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света, то може би, преди да решите примерно, че ГЕРБ е евроатлатическия авангард на страната ни, да се запитате кой построи "Турски поток" - с парите на данъкоплатците и в интерес на Русия. Или преди да решите, че Румен Радев е политикът, защитаващ българските интереси, да си отговорите на въпроса дали огромните усилия, хвърлени от неговите правителства в името на това България да остане в сферата на руските енергийни зависимости, са в съгласие с тези интереси, или са точната им противоположност.

Мислете върху това, докато се точат дните до втори април. И бъдете сигурни, че е добре да се мисли. Обратното - да оставяш друг да мисли вместо теб, е основната характеристика на режима на Путин и основния принцип на евразийското битие - една антиутопия, по-мрачна от тази на Оруел.