"Алтернативният" механизъм за разследване на главния прокурор – за да се протака

© Велко Ангелов

Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".

Предложеният "алтернативен" механизъм за разследване на главния прокурор от директора на едно уж независимо следствие имаше една-единствена цел - да вдигне шум. Да тръгнат едни експертни дебати - ама пък с какво "тези" предложения да са по-лоши от "онези"? И в крайна сметка всичко да се протака до след конструиране на някакво управленско мнозинство в поредния бъдещ парламент, което вече ще приеме конкретните промени, които то си реши.

Очевидно консолидираното около ГЕРБ, ДПС и БСП мнозинство в сегашния парламент, което се обособи още вдъхвайки му живот с избора на председател и прекрои изборните правила, нямаше политическа воля за изваждане пред скоби на съдебната/правната реформа. Всъщност пред това нямаше никакви обективни пречки - особено пък за две от трите горепосочени деклариращи "евроатлантизъм" под път и над път партии - те просто трябваше да приемат това, за което ги подканяха нееднократно "евроатлантиците" от Съвета на Европа, Европейската комисия и отделни партньорски държави като САЩ.

Конкретно най-съществените причини защо концепцията с директора на дори едно съвсем независимо следствие не може да бъде работеща и защо проектът е меко казано много слаб:

1. Независимостта на разследващия от разследвания не може да бъде само на хартия, тя трябва да бъде реална. Следствието е административно част от прокуратурата и директорът му е част от екипа на главния прокурор като негов заместник вече повече от 10 години, а следователите нямат никаква автономност като разследващи органи и са тотално процесуално подчинени на прокурора вече повече от 15 години. Дори утре следствието да стане отново на книга независимо административно от прокуратурата и процесуалната подчиненост на следователите на прокурора като ръководещ разследването да бъде ограничена, фактическа промяна в отношенията "прокурор - следовател" няма да настъпи в обозримо бъдеще, ако въобще. Съвсем отделна тема е доколко по-силната на автономност на разследващите органи е добре работещ модел тук, защото не е като да не е било точно така преди сега действащия НПК.

Проблемът с "фактическата независимост" беше най-същественият на първите концепции за изпълнение на "Колеви срещу България", които мнозинството около ГЕРБ търсеше в предишни парламенти. Те вече се доказаха като неработещи (отхвърлени и от Съвета на Европа, и от Конституционния съд) - и с шефа на отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура, и с избрания прокурор, който до вчера е бил прокурор, подчинен на главния, а от днес му даваме специален статут на хартия, и той започва да го разследва независимо.

Заради фактическите връзки и културата единственият потенциално работещ модел в рамките на действащата конституция е с кариерно ВЪНШЕН на прокуратурата достатъчно компетентен професионалист, който да бъде временно преназначен като прокурор - и тук опциите за различен профил от такъв на наказателен съдия вече стават крайно лимитирани. Казвам потенциално работещ, защото няма абсолютни гаранции, че и това би работило на практика, особено като се вземат предвид скорошните развития в съда.

2. Ненамесата на главния прокурор в разследването не може да бъде гарантирана само чрез автоматичното му временно отстраняване от длъжност с факта на привличането му като обвиняем, както проектът предвижда - отделно, че това със сигурност е противоконституционно.

3. Проектът не казва достатъчно за това какво става с директора на следствието, след като временно бъде преназначен за прокурор, конкретно какво ще бъде положението му в прокуратурата и как ще се уреждат йерархичните отношения с негово участие.

4. Не може един-единствен човек сам да решава съдбата на едно разследване без достатъчно опции за адекватен контрол върху неговите решения, с които може алтернативно както тотално да блокира разследването правно или фактически, така и да го използва като инструмент за разправа с разследвания.

5. Един сам-самичък човек и чисто фактически не би следвало да отговаря за едно дело от началото до края му - да е и разследващ орган, и прокурор на досъдебната, че и на цялата съдебна фаза. Какво става, ако примерно се разболее?

По всички тези групи от най-съществени проблеми проектът с директора на следствието или изцяло мълчи, или не казва достатъчно, макар и те да бяха нееднократно посочвани при анализа на предишните проекти на мнозинството около ГЕРБ в миналите парламенти. За разлика от проектите на "Демократична България" и Министерския съвет, които подробно се занимават с тях.