Промяната ще дойде по-бързо с избори 2 в 1

© Велко Ангелов

По всичко личи, че партиите се готвят за предсрочните парламентарни избори на 2 април основно с мисълта за местния вот наесен. Макар че калкулират по различен начин неговото значение. В коментар за отличните според него шансове пред предизборна коалиция между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" Кирил Петков заяви недвусмислено: "Голямата битка са местните избори. Там имаме нужда от 20 000 човека, общински съветници, свестни хора ни трябват".

Същевременно все по-често колеги политолози и социолози правят прогнози за избори 2 в 1. В социалните мрежи пък зевзеците се забавляват, че неслучайно датата на изборите за Народно събрание се пада веднага след 1 април, Деня на шегата. Има основания да се предполага, че избирателите ще продължат да се шегуват и на 2 април и политиците отново няма да могат да направят редовно правителство.

Пред избори 2 в 1 наесен има поне две сериозни препятствия - организационно и политическо. Провеждането им по тази формула вещае голям хаос заради необходимостта да се сформират и районни, и общински избирателни комисии. Освен това второто служебно правителство с премиер Гълъб Донев трябва да управлява цели седем месеца след вота за парламент, до края на октомври, когато би трябвало да са местните избори. Такъв сценарий означава голяма игра най-вече с третия мандат, което ще преобърне с хастара нагоре конституцията. Но ако нови предсрочни избори се проведат в средата на септември, пречките ще са много по-малко.

Някои анализатори допускат дори избори 3 в 1 наесен заради възможността поне един от двата референдума - на "Възраждане" и на "Има такъв народ" (ИТН), да мине законовата бариера от 400 000 валидни подписи. Вещи наблюдатели на вътрешнопартийните процеси, без да търсят публична слава, разсъждават и за трети поредни предсрочни парламентарни избори - в края на тази или първото тримесечие на идната година. Да живее 51-вото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство!?

Днес подобно развитие на нещата изглежда доста спекулативно, но пък кой в навечерието на 4 април 2021 г. е предполагал, че през следващата година ще има три предсрочни парламентарни избора? Защо пък по-дълготрайната промяна към по-добро в България да не дойде в края на един четиригодишен цикъл? Само че не рутинно парламентарен, а започнал с протести, преминал през политически сътресения и експерименти, и завършил с пренареждане на "разбунтувалите" се тектонични пластове на българското политическо пространство.

Но да се върнем към по-възможните към този момент сценарии, които също стряскат съня на упоените от двуполюсния модел на прехода и наследилата го еднопартийна хегемония на уж поузрялата ни демокрация. Наистина ли е възможно наесен отново да гласуваме за Народно събрание? Във времена, когато липсата на редовно правителство забавя приемането на механизма за разследване на главния прокурор, както и на антикорупционното законодателство - ключови изисквания за нови траншове по Плана за възстановяване и устойчивост? Могат ли политиците да си позволят лукса да си играят на предсрочни избори и така да прецакат приемането на България в Шенген, уж очертаващо се да стане най-късно до октомври? Аналогичен е и въпросът за опасността предизборната спирала да торпилира членството ни в еврозоната от 1 януари 2024 г., макар тази дата вече да изглежда доста нереалистична.

В тези уж звучащи убедително разкази в публичното пространство политическите ценности като справедливостта например нямат значение (националните интереси налагат борците срещу корупцията да се прегърнат с партията на корупцията). В подобни разкази се губят основните виновници за политическия блокаж - ГЕРБ, ДПС, но и БСП, и се налага внушението, че "всички са маскари". По своеобразен начин в този наратив се включва и президентът Румен Радев, който не спира да хвали служебното правителство като някакъв спасител на България и да хока партиите като рушители на демокрацията. Паралелно с това всички партии се опиват да прехвърлят вината за липсата на редовно правителство на противника.

По всичко личи, че съставянето на кабинет след изборите ще бъде повече от трудно. Дори само заради това, че двете най-големи партии - ГЕРБ и "Продължаваме промяната" (ПП), се сдобиха в навечерието на вота с бонуси от различно естество, които най-вероятно взаимно ще се неутрализират. Първо, ГЕРБ (както и ДПС и БСП впрочем, създали дружно "хартиена коалиция"), получи предимство с връщането на хартиената бюлетина. Заради голямата вероятност да бъдат възродени масовото подаване на недействителни бюлетини, попълването на фалшифицирани протоколи, купеният и контролираният вот, партията на Борисов като нищо може да подобри резултата си. Да речем със стотина хиляди гласа.

В същото време вече почти сигурната предизборна коалиция между ПП, "Демократична България" (ДБ) и граждански формации, има потенциал да увеличи сумарно резултата на "добрите сили". Възможността те да финишират първи става все по-голяма. Но надали в сегашното ситуация, характеризираща се с нарастваща умора от изборите, ще се вдигне вълна срещу статуквото, която най-сетне да го помете. Дори и да се оттласне от дъното си, достигнато на 2 октомври (39% или 2,6 млн. души), избирателната активност отново се очертава да бъде ниска. За пореден път предстои сблъсък на твърдите ядра.

За да сглоби правителство, което да не е заложник на плаващите мнозинства в 50-то Народно събрание, и коалицията "ПП - ДБ"+, както можем да я нарече условно, и ГЕРБ ще се нуждаят от съюзници. А на този терен драмите ще бъдат дори по-големи от тези в последния парламент.

Да вземем например БСП, чието сегашно ръководство освен че я води към електоралното дъно, я вкара и в истински сапунен сериал. От коалиционен партньор на силите на промяната социалистическата партия се превърна в обект на желание за съвместно управление от архиврага ГЕРБ. Макар че Нинова се дърпа, а Борисов вече дава заден ход. А кой може да бъде сигурен, че винаги готовият за коалиции "Български възход" ще влезе в следващото Народно събрание?

Доста по-различна ще бъде ситуацията, ако се стигне до втори предсрочни избори наесен. Тогава ефектът на скачените съдове между парламентарния и местния вот ще бъде най-силен. Но не всички партии имат еднакъв интерес от този ефект, някои дори искат да го избегнат.

Централната власт играе ключова роля във финансирането на общините и контрола върху честността и прозрачността на изборите. Затова с оглед на местния вот ГЕРБ е много по-заинтересована да има тежката дума в партийно или дори експертно правителство. Повече от 10 години тази управляваща партия облагодетелстваше герберските общини. Сега поради ред кметски и други управленски проблеми София, Пловдив, но и други знакови градове са на път да паднат в ръцете на противника. Борисов използва отчаяни ходове, за да спре катастрофалната тенденция. Но едно е да искаш кметски оставки, друго е да сложиш ръка върху различни инструменти за влияние върху общините.

Въпреки че в коалицията на "добрите сили" недолюбват служебното правителство, тя като че ли няма голям интерес да управлява преди местните избори. Ако направи правителство след 2 април, това ще отнеме от протестния заряд срещу силите на "статуквото". А той може да бъде насочен по способа 2 в 1 срещу компрометираните кметове на Борисов и ДПС, но и срещу служебното правителство на президента Радев. Тъкмо затова избори 2 в 1 наесен устройват много повече партиите на промяната, отколкото несигурен пробив в централната власт напролет.

Почти сигурно е, че след октомври политическата карта на България ще бъде оцветена много по-различно, отколкото е сега. ГЕРБ ще загуби хегемонията си в местната власт и ще претърпи още по-големи символни загуби в големите градове. След октомври рязко ще се изпразни клиентелисткият резервоар на партията на Борисов в общините. Тъкмо те пълнят с "гориво" партийният автомобил и му позволяват да поддържа прилична скорост, въпреки че отдавна е със силно намален лимит на централната бензиностанция. С други думи - загубата на ГЕРБ на местния вот ще разчисти пътя за консолидиране на либералната демокрация в България.