Сянката на третата индустриална революция и войната в Украйна

© Георги Кожухаров

Всяка индустриална революция води до рязко нарастване на богатството, улесняване на комуникациите, промяна на жизнения стандарт на хората като цяло, но всяка революция също така има и тъмна страна. След първата, чийто най-известен плод е парната машина (1769 г.), паралелно със стремителният ръст на индустриално производство, се появява също така масовата употреба на детски труд и безимотната работническа класа в началото на 19-и век. Това от своя страна ще доведе и до възникването на комунистическата идеология за класова въоръжена борба и за диктатура на пролетариата, нанесла огромни злини на света през 20-и век.

След втората индустриална (или технологична) революция от края на 19-и и началото на 20-и век, когато започва масовото ползване на електрическата енергия и се изобретяват телефона, автомобила, радото, киното, самолета, се разширява новата стабилна средна класа с много по-висок стандарт на живот. Но също така се появяват и модерните оръжия. Втората индустриална революция бе последвана от унищожителната Първа световна война. (За избухването на още по-унищожителната Втора световна война и за лагерите имат вина и двете нови тоталитарни идеологии - комунизъм и националсоциализъм.)

Ядреното оръжие стана факт в зората на Третата индустриална (или информационна) революция, в началото на Студената война. Макар че компютърната технология започва да се развива още през 50-те години, Третата индустриална революция, масовото навлизане на света в информационната епоха, стана факт едва през 1990-те, с интернет и мобилния телефон. Днес всеки ученик в началното училище, дори и в бедните страни, разполага с цялата световна информация в джоба си, в "умния" телефон. Друг въпрос е дали се използва масово и как и за какво се използва този безкраен океан от информация, включващ и дезинформация и конспиративни теории.

Ядреното оръжие беше мобилизиращият фон на Студената война. То предизвикваше адреналинов прилив в това световно икономическо състезание между двете системи. Светът беше разделен с Желязна завеса на тоталитарен и свободен. Но давайки си сметка, че ядрена война би могла да доведе до край на живота на земята, двете велики сили, макар и да бяха в бясна надпревара, никога не превърнаха Студената войната в "гореща" (освен в отделни моменти, в отделни точки на света). Имаше само икономическо състезание, което съветският тоталитарен блок изгуби в края на 1980-те.

Общоприето е схващането, че макар и човекът да не е станал по-зъл през 20-и век, отколкото е бил в предходните векове, технолигиите - особено оръжията за масово поразяване - са довели до чудовищното зло на войните и лагерите през миналия век. Това може да е вярно за Световните войните, но какво да кажем за концентрационните лагери, нацистките и съветските, довели до гибелта и страданията на милиони хора, за геноцида в Руанда или в Сребреница? Това зло не е извършено с оръжия за масово поразяване.

Цветан Тодоров в книгата си "Face à l'extrême" ("На предела") казва, че не самата технология, а технологическата менталност е довела до това огромно зло през миналия век - от една страна века в който се роди модерната либерална демокрация, в която зашаитаваща правата на малцинствата и на всеки индивид, но от друга страна - век на световни войни и концентрационни лагери. Според Тодоров, технологическата менталност - мисленето в категориите на ефективност ("доброто" като добре свършената работа, а не моралното добро), като коефициент на полезно действие, както и деперсонализацията и компартментализацията, правят възможно нормални и морални в своя личен живот хора да стават съучастници в чудовищни престъпления на работното си място - в лагера, в бомбардировача, или дори в градския квартал при изпълнение на заповеди.

Разбира се, не трябва да забравяме, че всяка от трите индустриални революции (и трите могат да се нарекат и технологични), освен тъмна сянка носи и огромна светлина, рязко подобрение в живота на човечеството като цяло. Кой днес би искал да живее не само без компютри и телефони, но и без ток за осветление и отопление, автомобили, бърз транспорт, евтини и постоянно достъпни храни и дрехи в глоблната търговска мрежа? Но тази светлина е главно материална, не толкова духовна - електрическа светлина, която топли и храни, но не може сам по себе си да ни направи по-добри, по-мъдри, или дори по-щастливи.

Модерната либерална демокрация, модерното (или вече пост-модерно, постиндустриално) проспериращо общество с голяма и богата средна класа е рожба на втората идустриална революция от началотно на ХХ век. А вече и на третата технологична революция - информационната.

Вдъхновяващи бяха промените от 1990-те, когато, заедно с края на Студената война навлязохме в Информационната епоха. Но каква е тъмната страна, сянката, на третата технологична революция, която така радикално промени и променя живота ни към по-добро?

Ние вече ставаме свидетели на тази пълзяща сянка - с хибридната война, прераснала в мащабна кървава война в Украйна, война, която Путин вече вижда като световна война, война с демократичния Запад. Той дори заплашва, или намеква, че тя може да прерасне в атомна война. Но как се стигна до тук след 1990-те, когато се смяташе, че Студената война е приключила и глобализацията - в световен на глобален мир и високотехнологична свързаност на света - е необратим процес?

Както казахме, съвременният човек държи в джоба си, в мобилния си телефон, цялата световна информация. Но в този информационен океан, в който малцина имат надеждна лодка и компас и знаят къде отиват, в този алтернативен виртуален свят, в който живеем все повече, е пълно с подводни скали, опасни миражи и сладкопойни сирени, които ни тласкат към скалите на корабокрушението. Цялата световна дезинформация е също в джоба ни.

Отдавна гворим за Хибридната война на Путин срещу Запада. Със своята националсоциалистическа и империалистическа идеология Путин води война с либералната демокрация по всякакъв начин: тя се представя като морална деградация - както беше и по комунистическо време - сега тролската формулировка е "Гейропа" на "либерастите". Същевременно се подкупват всякакви личности и партии, често прикриващи русофилството си с креслив национализъм - което е особено видно у нас, правят се опити да се представи енергийната зависимост от Русия като безалтернативна, работи се с националните мафии за разрушаване на европейските икономики отвътре. Доказана от тайните служби беше дори намесата на Путин в американските президентски избори през 2017, когато спечели Доналд Тръмп.

Но ето, че Хибридната война се превърна в реална завоевателна война в Украйна. Сянката на Третата индустриална революция се премести от виртуалния в реалния свят.

И поради десетилетната ефективна дезинформация и промиване на мозъци във виртуалната фаза, сега изглежда не можем да очакваме промяна в Русия отвътре - и съответно край на престъпната война в Украйна. Гласовете на дисидентите в Русия биват заглушавани с брутална сила - затвор, убийства, или опити за убийства. Дори по-ефективно отколкото в последната фаза на комунистическия съветски режим. Дори чуждестранни разследващи журналисти, като Христо Грозев, които са разкрили истини за престъпния режим на Путин - за опита за убийство на Навални, отравянето на Скрипал, както и на Гебрев у нас - са преследвани и заплашвани от руските власти и тайни служби. (Впрочем и нашата прокуратура не направи нищо по случая Гебрев, както и не предприе никакви мерки за разследване на известен българин, санкциониран по закона Магнитски. Руските служби, или слугите на руските интереси, отдавна и дълбоко са се инфилтрирали в България.) Но основното, което крепи Путин е успехът в промиването на мозъци в собствената му страна.

Според голяма статия в "Ню Йорк Таймс" от 28 декември 2022 г., озаглавена "Руски град оплаква своите загинали войници, но не негодува срещу войната на Путин" (Russian City Mourns Its Lost Soldiers, but Doesn't Resent Putin's War), град Рязан, недалеч от Москва, редовно изпраща млади мъже да се бият в Украйна. Някои сега са погребани в местното гробище. Но няма вълна от недоволство срещу руския лидер, както мнозина чуждестранни наблюдатели и коментатори очакваха. Интервюираната Наталия (не е споделила фамилно име) сменя замръзнали карамфили на гроба на сина си с коледна елхичка. "Дори когато съм болна идвам тук - казва тя - защото се страхувам, че ще му е скучно." Останките на сина ѝ са пристигнали малко преди 26-ия му рожден ден. Трогателна история. Наталия обаче казва само, че инвазията е трябвало да бъде по-добре планирана, но не демонстрира гняв към руските власти. "Нещо трябваше да се направи!" - казва тя - за войната срещу Украйна.

Друга майка, чийто син е на фронта, съжалява, че няма кой да й поправи течащия покрив, но се гордее със сина си. "Нашият президент е много мъдър и той все още върши добра работа!" - казва тя. А за "вражеския Запад" добавя: "Хората нямат нищо там. Идете в нашите магазини - там има всичко. Това не ни засяга по никакъв начин." Макар и да признава, че цените са се повишили, тя смята че хората на Запад живеят много по-зле от руснаците и изнемогват без руски газ.

Толкова зомбирани хора нямаше дори в СССР и съветския лагер преди падането на Желязната завеса. Тогава нямаше интернет, нямаше начин да се получи информация за това какво става от другата страна на Завесата. Но повечето хора си даваха сметка, че ги лъжат, никой не вярваше, че "на Запад" се живее по-зле, отколкото у нас.

Това, че имаме цялата световна информация в джоба си, не ни прави автоматично нито по-умни, нито по-информирани. От друга страна, информационните технологии дават далеч по-добра възможност за успех на тези, които целят да промиват мозъци. Парадоксално, интернет, възможността за мигновена комуникация и информация, вместо да обединява света създава тотално откъсване на паралелните светове, създава възможност за живеене в отделни информационни "балони" - медийни или национални, от Фейсбук приятели или групи по интереси и убеждения. Технологиите дават възможността за перфектно промиване на мозъци чрез алгоритми за индивидуално психологическо въздействие, чрез бомбардиране с фалшиви новини и теории ("украинците са фашисти"), дори фалшиви репортажи, които са трудно различими от истинските.

Хибридната война на Путин срещу Запада, е голяма заплаха за света. Все пак свободният свят за сега не е претърпял сериозни загуби, нито на материалния фронт, нито психологически. Напротив, Путин помогна на Европа да се обедини и на НАТО да се съживи и засили. Но хибридната война изглежда е била доста по-успешна срещу собствения му народ. Хората в Русия (или голяма част от тях) изглежда наистина живеят в някакъв паралелен свят. А такива хора има и у нас, и на Запад.

Хибридната война, ефективното масово промиване на мозъци, тази сянка на Третата технологична революцив, която до началото на миналата година се водеше най-вече в електронното пространство, където все повече живеем, проникна с невероятна сила и във физическата реалност с войната в Украйна.