Не "мир" – победа за Украйна

Станахме свидетели на постепенното превръщане на "военната операция" на Путин в откровен държавен тероризъм.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Станахме свидетели на постепенното превръщане на "военната операция" на Путин в откровен държавен тероризъм.



Коментарът е препубликуван от "Портал Култура".


Да, измина цяла година, откакто се спука циреят на фашизма на ХХІ век. Циреят на отдавна зреещия руски фашизъм, в сянката на който живее светът днес. Фалшивите миротворци се опитват да ни внушат, че чувството, което трябва да ни изпълва след тази една година, е чувството на умора, на досада - на умора и досада, че този "конфликт между Русия и Украйна" (както го наричат) не свършва.


Само че нормалният човек - човекът, който има ухо за гласа на съвестта си - помни, че през изминалата вече година в този т.нар. конфликт станахме свидетели на масовите убийства в Буча, на разрушаването на Мариупол и на масовите гробове там, на хилядите избити цивилни в градовете из цяла Украйна, на масовите мародерства, на изтезанията и изнасилванията, които башибозуците, наемници на "православнейшата" Русь, извършиха на окупираните ѝ територии, на хилядите украински дечица, отвлечени от агресора, за да бъдат "де-украинизирани" на неговата територия.




Станахме свидетели на постепенното превръщане на "военната операция" на Путин в откровен държавен тероризъм, опитващ се с ракетни удари от дистанция да остави без ток, вода и храна страната, която, оказа се, няма сили да победи на бойното поле и се опитва да я подложи на откровен геноцид. При това положение желанието просто "да се постигне мир" е абсолютно неморално. Неморално е да се търсят начини на Русия да бъде помогнато да излезе "неунизена" от тази война. Извършените за една година от нея престъпления срещу човечеството не могат да бъдат оставени ненаказани - техните извършители трябва да бъдат разгромени и съсипани. Това ни диктува моралът, а не лукавството.


И да, след тази година светът трябва да направи дълбок поклон пред този невероятен украински народ, който с непоколебимата си съпротива удържá и удъ́ржа руското зло да не експанзира върху територията на цялата съвременна цивилизация, каквато - чухме го през тази година от все по-вбесените му евразийски и прочее идеолози - е същинската негова цел.


Да накараме украинците да спрат да се съпротивляват след Буча и Мариупол (дори само след тях) и да отстъпят свои територии на руския Хитлер на ХХІ в., да уговорим този "Хитлер" да се задоволи с "някакви си там Крим, Донецк и Луганск"? Какво ужасяващо лицемерие! Бих попитал и нашия "миротворен" президент как би се почувствал той (а и целият ни народ), ако някой, примерно наш съсед, окупира половината ни Черноморие, разруши една трета от градовете ни във вътрешността на страната, избие населението на, примерно, Варна и след това някой отвън започне да ни съветва да забравим за това и да се съгласим да отстъпим това половин Черноморие, "за да настъпи мир"? Как следва да реагираме на това?


То е все едно - ще повторя метафора, с която съм си служил и друг път - пред очите ни корпулентен изрод да започне да изнасилва жена, а ние да започнем да я молим да престане да се съпротивлява, "за да настъпи мир". И даже нещо повече - на призивите ѝ за помощ - да се отзовем, като ѝ завържем ръцете, за да "не се разгаря повече този конфликт".


И веднага ще поправя тази метафора - за изминалата една година Украйна ни показа, че тя не е, не е в положението на изнасилвана жертва. Нищо не я сломи, нищо не я отказа от волята ѝ да спре руския корпулентен изрод. Тя се оказа и мъченик, но и герой, от който светът се възхищава. Тя, Украйна и нейният героизъм обедини света и цивилизацията така, както никой не ги беше обединявал от времето на Втората световна война. Британският парламент аплодира на крака президента Зеленски, Европейския парламент също го аплодира на крака, американският президент отиде в Киев, за да засвидетелства респекта си към този народ. Светът въоръжава (и ще продължи да въоръжава) украинците. И това е заслужено, това е естествено - той, този народ задържа фашизма на ХХІ в. да не продължи да разпростира своята маниакалност, варварство и болна мистика все по на запад.


Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Не, никакъв мир с този фашизъм не може и не бива да има! За Буча и Мариупол ултимативно нужна е не забрава, а възмездие. За идеологията на "Русский мир", за дуалистичната ерес на руското православие, разделила света на "Святая Русь" и "царството на сатаната", лелеещо средновековна глобална и абсолютна монархия и изтриване на либералната демокрация е нужно не затваряне на очите, а съд!


Наистина, в това отношение (но само в него) Путиновите идеолози са прави: в Украйна с Русия воюва светът и след онова, на което станахме свидетели през изтеклата година, това е неизбежно, това е естествено, както бе естествено с Наполеон в началото на ХІХ в. да воюва цяла Европа, в края на ХІХ в. с Османската империя да воюва цяла Европа, в средата на ХХ в. с Хитлеровия Райх да воюва Евро-Атлантика, с болшевишкия СССР до края на ХХ в. да воюва пак Евро-Атлантика, защото друг начин за ликвидиране на (периодично изригващото) световно зло историята на нашия континент не познава.


Пак ще повторя: да "преглътнем" дори само Буча и Мариупол - не по-малко чудовищни престъпления срещу човечеството от извършените от Хитлеровия нацизъм, да оставим на мира все по-приближаващия се до севернокорейския тоталитаризъм Путинов режим, да "ампутираме" части от плътта на Украйна, да приемем чудовищната мистика на агресора, за да можем да свалим с две-три евро "цената на горивата" и с малко по-голямо спокойствие да ядем вечерите си по ресторантите, ми се струва абсолютно филистерство.


Отново - година подир спукването на цирея на новия фашизъм е дошло времето да кажем не "мир", а - победа на Украйна, разгром на руския фашизъм, съд за престъпниците срещу човечеството (и за онези, които ги подкрепят) и - ще добавя от себе си: анатема за псевдоправославните жреци, които благославят и общуват с тия престъпници!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK