От Панчарево по-дълбоко нема

Върховният административен съд (ВАС) постанови едно дългоочаквано решение, което в момента е повод за дискусия не само у нас, но и в целия Европейски съюз.

Вчера Върховният административен съд (ВАС) постанови едно дългоочаквано решение, което в момента е повод за дискусия не само у нас, но и в целия Европейски съюз.

Правният проблем е в сферата на семейното право, като особеното е, че има международни усложнения в него.

Българска гражданка сключва брак с гражданка на Обединеното кралство. След това двойката се установява в Испания.

Там им се ражда дете - Сара - което получава акт за раждане в Испания, който посочва като негови родители двете майки. Българката подава пред кмета на община "Панчарево" искане за издаване на акт за раждане на детето, като представя акта за раждане от Испания. Кметът отказва да издаде акта за раждане с посочване на двете жени като родители с аргумент за противоречие с българския обществен ред.

Този отказ се обжалва пред Административен съд София-град. Съдията отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като най-общо пита дали отказът на България да издаде акт за раждане препятства свободното движение на хора в рамките на ЕС, или, обратно, България може да откажа издаване на акт за раждане на основание обществен ред и защита на националната конституционна идентичност.

В това преюдициално запитване съдията посочва като даденост, че детето е български гражданин.
Съдът на ЕС в голям състав постановява решение след изслушване на Генерален адвокат (С-490/20), в което приема, че България е длъжна да издаде документи за самоличност (но не и акт за раждане) на детето, което е гражданин на съюза, както и да признае издадения акт за раждане, посочващ родителите, за целите на свободното движение и пребиваване в рамките на ЕС.

Правните доводи са свързани основно със свободата на движение, забраната за дискриминация, но най-вече: с правото на личен и семеен живот и висшия интерес на детето, защитени от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). При баланса на ценности Съдът на ЕС напълно изключва възможността в тази ситуация България да може да се позове на обществен ред или конституционна идентичност.

След това решение на Съда на ЕС първоинстанционният административен съд в България приема, използвайки множество аргументи от правото на ЕС, Конвенцията за правата на детето и Европейската конвенция за защита на правата на човека, че за да се изпълни решението на Съда на ЕС, кметът трябва да издаде акт за раждане.

Според съдията невъзможността да бъде издаден такъв документ е национална мярка, която пречи на свободното движение и както повелява правото на ЕС, трябва да бъде отстранена. Защото същността на решението на Съда на ЕС е ясна: детето с две майки, едната от които е българка, трябва да има признат произход за целите на свободното движение и да има документи за самоличност

Какво направи съдът?

Най-общо каза: а, не не, тук някой се е объркал. Това дете не е български гражданин, защото Семейният кодекс казва коя е майката и понеже измежду редовете на всички дела се разбира, че това не е българката.
Правилно ли е това?

Изходната позиция е член 25 от конституцията, който гласи, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.

И тук идва големият въпрос, кой е родител в ситуация с международен елемент, в частност - винаги ли се прилага българското право и българското разбиране, или може да се приложи нещо друго (както е в конкретния случай - детето да може да има две майки)?

Отговорът на този въпрос в случая се дава от правото на ЕС, а и от българското международно частно право.
Важно е да се отбележи, че Върховният административен съд правилно приема, че все още в Европейския съюз няма акт, който задължава държавите членки да си признават взаимно произход.

Обаче Съдът на ЕС, тълкувайки правото на свободно движение (чл. 21 ДФЕС) и най-вече при детето - правото на личен и семеен живот и повелята за съобразяване на висшия интерес на детето по ХОПЕС, задължава държавите членки да признават произхода за определени цели.

Конкретно в делото "Панчарево" Съдът на ЕС указва на България, че трябва да признае установения произход в Испания за целите на движението и пребиваването. Основната теза е, че гражданите на ЕС биха се обезкуражили да се движат, като - в случая: една жена е майка в една държава - членка на ЕС, а в друга не е, а за детето - ако в едната държава имам две майки, а в другата - България, те се по-малко или напълно липсват.

Оттук това, че ВАС казва изведнъж - просветна ми - детето не е български гражданин - не изключва проблема, че то има установен произход в една държава членка с две майки (едната от които е гражданка на ЕС) и за да се движи свободно, включително и за да има достъп да гражданство на ЕС, България не трябва да създава пречки.

Това последно ниво на разсъждения, за съжаление, липсва в решението на ВАС, а именно то се очакваше с интерес от правната общност у нас и в ЕС.

Омагьосаният кръг - кое е първо - произходът или гражданството - можеше да бъде разрешен от ВАС с прилагане на Кодекса на международното частно право (КМЧП), а не с отваряне на Семейния кодекс все едно че случаят е чисто вътрешен.

Съгласно чл. 83, ал. 1 КМЧП произходът се определя от правото на държавата, чието гражданство на детето е придобило към момента на раждането. Ако, както твърди ВАС, детето няма гражданство към момента на раждането, то тогава той трябва да се позове на следващата алинея.

Според нея, ако е по-благоприятно за детето, може да се приложи или правото на държавата, където детето има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода, или правото на държавата, което се прилага за личните отношения между родителите към момента на раждането.

Тези две правила в конкретната хипотеза насочват към испанското право, според което детето Сара има двама родители, единият от които е български гражданин. Следователно, българското международно частно право, което е специално спрямо Семейния кодекс, предвижда за приложимо испанското право и изобщо не позволява да се стигне до изследването на въпроса коя е жената, която го е родила (както изисква чл. 60, ал.1 СК)!

За съжаление, не се редки случаите, при които административните съдилища, когато праворазвават по частноправни въпроси с международен елемент, не познават и/или не прилагат правилно Кодекса на международното частно право.

Вероятно защото комфортът се намира най-лесно в познатото и сигурното - българската конституция и българския Семеен кодекс, от които, както ние си знам, каквото и да се говори, по-високо и по-дълбоко нема!

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.