Усещане за преврат – правото на ЕС е приложимо тук само понякога и отчасти

© Велко Ангелов

Няколко скорошни събития от областта на правосъдието предизвикват усещането за преврат - сякаш приложимото право не е това, което трябва да бъде съгласно всички относими норми в днешно време, а някакво друго право - наше си, вътрешно, без връзка с общностите, към които всъщност принадлежим - Европейски съюз и Съвет на Европа.

Без изобщо да се стремя да съм изчерпателна по темата такива събития са позорното решение на Конституционния съд от 2018 г. (Решение № 13 от 27.07.2018 г. по к.д. № 3/2018 г.), в което казва, че не, Истанбулската конвенция (Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с домашното насилие) няма място в България, защото конвенцията съдържала правила, които са несъвместими с нашия си обществен ред. Напълно измислени аргументи като например създаването на джендър идеология, защото конвенцията разделя мъжът и жената от техните социално предопределени роли, без връзка с това, което всъщност пише в конвенцията и без връзка с ангажиментите на държавата към членството в Съвета на Европа. Пет години по-късно продължаваме да броим жертвите на домашно насилие и да чакаме поредният парламент да придвижи измененията в закона, но неизменно да стига до същото - джендърът е по-страшен от всички убийства на жени.

Следващо решение на Конституционния съд от 2021 г. (Решение № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. № 6/2021 г.) също се подрежда сред тези позорни събития - решението, в което казва, че в България полът има само и единствено билогично измерение като се опира на религиозни категории и цитати от Библията, но пренебрегва научните достижения, които са цитирани обилно по делото.

В началото на 2023 г. за кратко време юридическата общност, а и хората като цяло, бяха разтърсени от две решения, свързани с предходните. Това са Тълкувателното решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, което прегради пътя изобщо хора да могат да сменят своя пол в актовете за гражданско състояние. И последното решение е на Върховния административен съд от 01.03.2023 г., с което отказа да издаде акт за раждане на дете, родено и отглеждано в еднополова двойка - така детето, вече на три години, няма да получи българско гражданство. Бебе Сара всъщност няма никакво гражданство, а това е положение, което е нетърпимо в модерното право. Последното решение на ВАС идва след като Съдът на Европейския съюз задължи България да издаде акт за раждане на детето.

И четирите решения идват на фона на свързани решения на Съда на Европейския съюз в Люксембург, на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и редица приложими актове в областта - както на Европейския съюз, така и на Съвета на Европа. Във всичките примери българските съдилища пренебрегват факта, че страната ни е членка на тези съюзи, и с членството освен да се ползваме от благата, които носи, идват и задължения.

Така членството в ЕС е повече от безвизово пътуване из Европа - голямата радост през 2007 г., когато бяхме преуморени от часовете, прекарани пред посолства за получаване на заветната виза. Членството в ЕС означава и че България ще изпълнява решенията на Съда на ЕС и че ще прилага актовете на ЕС - директиви, регламенти и други, а няма да чака наказателна процедура.

16 години след членството в ЕС очакваме освен безвизово пътуване, но и справедливост и равенство за гражданите, които да бъдат третирани еднакво - независимо дали са жертва на домашно насилие, дали са част от еднополова двойка и дали имат необходимостта да сменят пола си. От другата страна на тези граждани няма да стоят съдилища, които използват повече религиозни доводи, с които да оправдаят невероятната си ретроградност през 21-ви век. Но освен ретроградност тези решения означават именно отстъпление от приложимото право, с тях се създава правен хаос и множество лични трагедии.

Съдиите не разбраха, че няма традиционно семейство, което да бранят чрез записи в Библията, не разбраха, че медицината и психологията са се развили и те подробно обясняват какво означава транссексуалност и защо е важно записът за пол в личната карта да съответства на действителното положение. Не разбраха, че българското право не е отделно и не стои по-високо от европейското. Не разбраха, че няма заплаха от трети пол, че няма такова нещо като джендър идеология, и че тя е само привидяна от шепа политици, които с тази измислена заплаха оправдават клетото си съществуване.

16 години след членството в ЕС очакваме освен справедливост и равенство, но и борба с корупцията. На прага на поредните предсрочни избори и вече в условия на предизборна кампания горните позорни решения на български съдилища само допринасят в политическия дебат срещу измислената "джендър идеология" и така заглушават липсващите климатични политики и изобщо липсващите политики.

На прага на изборите наблюдаваме тихо разследванията на европейската прокуратура за около 1 милиард лева, четем за корупционните практики по строежа на пътищата - все неща, които ние знаем, но сега и европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши ги знае. А насреща си тя получава привидно съдействие от българския главен прокурор, който хем се снима с нея, хем същевременно българската структура на европейските делегирани прокурори се разпада и всички те получават внезапното и синхронно желание да се върнат на работа при Иван Гешев. Така няма кой ефективно да разследва злоупотребите с европейски средства (корупцията) - работа на европейските делегирани прокурори, а българската прокуратура вероятно пак ще пита някой друг да й сведе доказателствата и след години да каже, че престъпление или няма, или и да има - няма извършител.

И затова и възниква усещането за преврат - правото на ЕС е приложимо тук само понякога и отчасти, а напоследък все по-малко. Затвърждава се разбирането, че българският правов ред стои над всичко, гарниран с религия и морал, и брани корупцията успешно.