© Лили Тоушек
Говорене, което компрометира доверието към една ваксина, компрометира доверието към ваксините като цяло.
В края на миналата седмицата министърът на здравеопазването обяви, че ваксините са неефективни срещу новите COVID-19 варианти и че покрай проблемите с антиковид ваксинацията намалява ваксинационното покритие срещу морбили. Това изказване, което тогава разкритикувах в моя профил в социалната платформа "Фейсбук", беше направено в контекста на голямото количество неизползвани ваксини срещу COVID-19, които България трябва да бракува и изхвърли. В сряда правителството подкрепи плана на министъра да се оспорват договорите за доставка на големи количества ваксини, които не можем да използваме.
Тук трябва да се подчертае, че се смесват два свързани, но принципно различни въпроса. Единият е планирането на покупки на ваксини да е съобразено с нуждите. Това е един технически въпрос, който не се различава много от покупката на други нужни за държавата стоки или услуги, вероятно усложнен в известна степен поради осъществяването договарянето и поръчките за ваксини на европейско ниво, вместо на национално. Предоговарянето на тези доставки, за да се спестят ненужни покупки, е, разбира се, добра идея и можем да похвалим правителството, че има тази инициатива.
Вторият, и според мен много по-важен и малко по-сложен, въпрос е как и какво говори министърът на здравеопазването за пандемията и за ваксините.
Ваксините са един от най-ефективните, най-безопасните и най-евтините инструменти за предотвратяване на тежка заболеваемост и смъртност в историята на човечеството. Вероятно най-ефективният, най-безопасният и най-евтиният. Но поради доброволността на ваксинацията всяка комуникация за ваксините може да е много чувствителна. Ако стане така, че гражданите не желаят да си поставят дадена ваксина, то тази ваксина наистина се превръщат от безценен превантивен ресурс в няколко контейнера медицински отпадък с изтекъл срок на годност. И точно в това беше големия проблем в изказванията на министъра от началото на седмицата в духа на това, че на никого не му трябват ваксини, че ваксините не са ефективни и че големият проблем е ниската ваксинация срещу морбили и подобни инфекции.
За щастие много хора и сега искат да си поставят антиковид ваксина или бустер. От понеделник насам получих много притеснени запитвания от хора в духа на "ами сега, къде ще се ваксинираме" и "ама всички ваксини ли изхвърлят". Такова безотговорно говорене отправя подвеждащи внушения като тези, че COVID-19 е вече "зад гърба ни", че хората не се интересуват, че ваксините не работят, че "имаме други по-важни проблеми". Нищо от това не е вярно.
COVID-19 продължава да разболява всеки ден стотици в България и всеки ден все още има смъртни случаи (повечето - предотвратима болестност и смъртност). СЗО не е отменила статуса на пандемията като "спешност за общественото здраве", още по-малко пък да е обявила пандемията за приключила. Във всеки един момент по света са заразени милиони. Вирусът еволюира и рекомбинира с произтичащия от това постоянен сериозен риск от поява на нов по-опасен вариант. SARS-CoV-2 е вече в популации от диви животни, където траекторията на еволюцията му е още по-малко изследвана и рискът да се прелее отново в хора мутирал също е налице.
Всичко това би следвало да подскаже на всяка една разумна здравна власт, че поддържането на ваксинационен резерв срещу COVID-19 е важно. И също, че работата по поддържането високо доверие във ваксините у хората е ценен здравен капитал с висока възвращаемост. Както самият министър видимо е осъзнал, говорене, което компрометира доверието към една ваксина, компрометира доверието към ваксините като цяло. Тоест безотговорни и неверни изказвания като това от миналата седмица не само водят до изхвърляне на повече ваксини, докато хора предотвратимо боледуват и умират от COVID-19, но те могат да ни върнат в медицинската реалност на XIX век, където бебета да умират от дифтерия, коклюш, морбили и паротит.
Ако от правителството трябва да бракуват неизползвани ваксини или да предоговарят количествата, които са ни нужни, нека го направят - това са неща, които са им в задълженията. Но нека не смесват темите, когато излизат на пресконференции. Поради изброените причини говоренето за ваксините изисква подготовка, съвети с експерти и добре обмислени и премерени послания.
Изказванията, че се бракуват неизползвани ваксини, вместо да бъдат "мотивирани" с обяснението, че ваксините за COVID-19 "вече не са нужни", трябва да бъдат придружени с окуражаване на хората да се ваксинират, с послания на загриженост за ниските нива на ваксинация в България, да бъде направена връзка с високата смъртност у нас, за да може хората да разберат, че е важен въпрос.
Паралелно трябва да бъде обявено какво правителството прави да предоставя ваксини на тези, които искат да си поставят, и на кои места има пунктове за ваксинация. От министъра на здравеопазването обществото очаква да здравеопазва и да се държи отговорно.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
