Заповедта за арест на Путин: ясен сигнал към руския елит

Заповедта за арест на Путин: ясен сигнал към руския елит

© Reuters



Заповедта за арест на Путин всъщност е насочена към руската управляваща класа. Сигналът към елита е пределно ясен: един ден президентът няма да е на власт, но вие ще си останете престъпници.


Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин, който е заподозрян в насилствено депортиране на деца от окупираните територии на Украйна. Подобно обвинение е повдигнато и срещу Мария Лвова-Белова, пълномощничката на руския президент за правата на децата. Въпросът е коя от двете заповеди за арест, издадени в Хага, е по-важна от историческа гледна точка.


Къде бяхте цели девет години?


Ако човек не живее на друга планета и не се опитва да се абстрахира от заобикалящата го действителност, заповедта на Международния наказателен съд (МНС) за арест на руския президент не представлява никаква изненада. Още до 2014 г. имаше достатъчно основания за такава заповед: втората война в Чечения, където също бяха извършени престъпления срещу човечеството, ликвидирането на опозиционери в Русия, убийствата, организирани от руските служби за сигурност извън страната, както и множество други престъпления. Но след анексията на Крим и началото на войната в Донецка и Луганска области на Украйна въпросът кога Путин ще бъде изправен на съд вече се задаваше редовно.




Сигурен съм, че и самият руски президент не е бил изненадан от решението на съда в Хага. Той го е очаквал и същевременно се е страхувал от него. Сега вероятно смята, че то потвърждава отдавнашните му подозрения за желанието на Западът да се отърве от него по всякакъв начин. Русия явно се страхува от подобно решение още от 2016 година, когато оттегли подписа си под Римския статут за създаване и признаване на юрисдикцията на Международния наказателен съд.


Така че в решението на съда в Хага няма сензация. С изключение на това, че то може да се нарече сигнал и към президента на Китай Си Дзинпин за това, че в Москва той стиска ръката на човек, който е официално обвинен във военни престъпления. Затова е не по-малко интересно да се разгледат последиците от решението на МНС, които за мнозина сега изглеждат косвени или второстепенни.


Първият президент, похитител на деца?


Английската дума kidnapper отдавна се тълкува по-широко - за отвличането въобще на хора. А първоначално се е отнасяла само за отвличането деца. От тази гледна точка тя напълно съответства на обвиненията, отправени към Владимир Путин. Той е първият държавен глава (досега в историята на Международния наказателен съд по принцип е имало само четирима, като един от тях в крайна сметка дори беше оправдан), който е обвинен в такава форма на престъпление срещу човечеството, каквато е умишленото масово отвличане и насилствено русифициране на деца.


Изборът на това конкретно обвинение от целия букет от престъпления, в чието извършване е заподозрян руският президент, едва ли е случаен. Не става въпрос за някакво оригиналничене. На първо място, това престъпление дава право на Международния наказателен съд да търси отговорност от Путин, въпреки че от 2016 г. Русия не признава юрисдикцията на съда в Хага. Второ, ние живеем в един много несъвършен свят, в който постоянно се водят войни и се извършват престъпления от всякакъв вид. Затова и не сме непременно шокирани. Но отвличането на деца е нещо, което във възприятията ни е нещо абсолютно неприемливо.


А чудовищните престъпления са нещо, което съзнанието ни отказва да приеме, ако не сме се сблъсквали с нещо подобно. За съжаление има такива престъпления в историята на Европа. Например по време на Гражданската война в Испания франкистите отнемат деца от републикански семейства и ги разпределят между "надеждни" родители, а страната все още преосмисля последиците от това чудовищно деяние.


Така че европейците могат да разберат и оценят извършеното от Путин, а и да подкрепят решението на съда. Много е вероятно това да направят и много руснаци. Едва ли е случайно, че обкръжението и пропагандаторите на Путин, възмутени от издадената срещу него заповед за арест, се стараят да не споменават както състава на извършеното престъпление, за което е обвинен той, така и Мария Лвова-Белова, която също е обвинена в отвличане на деца. Руснаците явно не искат да дават повече поводи за размисъл относно онова, което върши страната им в момента.


Има ли живот след Путин?


Въпреки това за нежеланието да се споменава заповедта за арест на руската пълномощничка за правата на децата може да има и чисто психологически причини: за руската управляваща класа "свързването" ѝ с Путин е много лоша новина.


Не е трудно да си представим какво си мисли руският "елит". И по-точно онази част от него, която се надява да запази капиталите и влиянието си, надживявайки Путин - независимо от това как ще приключи тази война, започната от него. Не на думи, а на дело сега им е дадено да разберат, че няма да избягат от личната си отговорност. Подобно на Лвова-Белова, те са съучастници и единственият въпрос е кога ще бъде издадена заповед за арест и срещу тях. За разлика от президента, те нямат имунитет срещу наказателно преследване по силата на международното право.


Дори и Путин вече да не е президент, войната да е приключила, а отношенията със Запада да са се нормализирали, техните наказателни дела ще бъдат прекратени само в случай на тяхната смърт. И сега въпросът е как ще реагират те. "Да се сплотят около знамето", което за тях е Путин? Ще избягат ли от отговорността и от страната, преди да е станало твърде късно? Или ще имат кураж да се борят, дори само за собственото си бъдещо благополучие?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK