© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Не е ли малко прекалено да изберем за трети път грешната позиция? Действията на президента и неговия служебен кабинет клонят именно към нея.
Знак на суверенно решение" - с тези суми президентът Румен Радев отговори на въпроса какъв знак дава България на Европа с решението си да не подкрепя и да не е част от общата поръчка на повечето страни от Европейския съюз за доставката на снаряди за Украйна. Вероятно суверенно решение е и заинатената поредна декларация за това, че България няма да предоставя на Украйна свои изтребители, зенитно-ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори.
Това става точно в момента, в който Словакия и Полша предоставят на жертвата на руската агресия своите остарели МИГ-ове - без изобщо да се страхуват, че по този начин ще се окажат въвлечени във военните действия. За Румен Радев очевидно подобни волности са недопустими, скарани с българския национален интерес и морално укорими. Морално неукоримо е единствено да се снишаваме пред агресора, да вопием срещу наложените санкции и да се молим Путин да победи, което би донесло мира в Европа.
Това впрочем не е нещо ново. Новото е, че тази гледна точка е пришита към предизборната борба: "И е редно българските граждани да знаят отсега позицията на партиите, които след изборите очакваме да решават дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира или за удължаване на войната". Казано по-пряко: тези които искат военна помощ за Украйна, не заслужават да получат гласове на тези избори. Това е пряка намеса на президента в предизборната борба, на каквато по конституция президентът няма право.
Има един простичък въпрос, чийто отговор разбива на пух и прах всички псевдо-миролюбиви аргументи: ще настъпи ли мир, ако Украйна бъде победена и превърната в част от "четвъртия Рим" - както малоумниците наричат Руската федерация. Ако има някой, който да вярва в подобна перспектива, то той просто е или полезен идиот (ама много голям идиот), или злонамерен слуга на руския шизо-фашизъм, както определи идеологията на Путин Тимъти Снайдър. Не, ако Русия победи Украйна, няма да настъпи мир. След Украйна ще дойде ред на Молдова, а след това или на Балтийските републики - или на България, която има злата участ да се намира на черноморското крайбрежие, от векове въжделено от Русия. Бидейки генерал от запаса, Румен Радев би трябвало да познава историята на Втората световна война и да знае какво е ставало преди нейното начало - ако в тези събития заменим Хитлер с неговия съвременен аналог Путин, ситуацията е същата.
България не е нещо отделно и различно от "колективния Запад", както определят Путин и неговите сатрапи цивилизования свят. Като член на НАТО и ЕС България е част от този Запад (към който впрочем не принадлежат единствено страни като Русия, Северна Корея и Иран) - и това е нашият цивилизационен избор, потвърден от решенията на всички власти и цялата българска история от XXI век - ако някой е избрал Евразия и му се живее в нещо подобно на путиновата сатрапия, няма право да взема подобни решения от името на българския народ и да ги представя като "суверенно решение". Още повече, че това "суверенно решение" откровено противоречи на легитимно решение на българския парламент за оказване на военна помощ на Украйна - и то не като еднократен акт, а като процес - в зависимост от нуждите на украинската страна и контекста на евроатлантическата помощ в нейна защита.
Има разделение на властите и служебното правителство не е вземало решение да бъде отхвърлена инициативата на ЕС за доставка на снаряди и муниции за Украйна - и със своята позиция президентът де факто противоречи и на назначения от самия него служебен кабинет. Глуповатото мънкане на военния му министър за това, че България не може да окаже такава помощ, тъй като нейната армия не борави със снаряди по стандартите на НАТО, е просто плитко и недостойно извъртане: България разполага с огромни запаси от боеприпаси по стандартите на Варшавския договор, чиято годност изтича и скоро ще трябва да се утилизират - а днес биха били безценна помощ за украинската армия.
Крайно време е да си отговорим на въпроса: работят ли българския президент и назначеното от него служебно правителство в полза на националните интереси на България в сегашния, изключително драматичен исторически момент? За да намерим отговор, би трябвало да видим какви са днешните (не вчерашни и не утрешни) национални приоритети на страната ни.
Президентът и неговият служебен кабинет управляват България в условията на война, бушуваща недалеч от българските граници. Повече от ясно е, че тази война се води не само между агресора Русия и жертвата на агресия Украйна, но и между Евразия и Европа, между цивилизацията и новото варварство - и че благодарение на нея се налага да живеем в свят, в който е възкресен фашизмът - в новата си руска версия. Ясно е и че стоим пред избор, че трябва да изберем на коя страна застава България - на страната на жертвата или на страната на агресора: друг вариант няма, колкото и да им се иска на лицемерните "миролюбци".
Моралният императив на българския избор е ясен - отказът да се вземе страна ни поставя редом с агресорите. Освен нравствено обоснован, изборът може да бъде правилен или грешен: България има исторически опит със вземане на грешните избори - такива направихме и при Първата, и при Втората световна война. Не е ли малко прекалено да изберем за трети път грешната позиция? Действията на президента и неговия служебен кабинет клонят именно към нея. Действията, а не думите. Думите просто замазват факта, че в един съдбовен за Европа момент на страната ни просто не може да се разчита, че тя увърта и клинчи от общия европейски избор, следващ ценностите на общността, към която принадлежи.
Такъв ли е българският национален интерес? Ако целият цивилизован свят днес оказва помощ на Украйна, то това се дължи и на факта, че ако Русия победи, руската агресия ще продължи - и ние, българите, сме в краткия списък за това продължение. И искам много ясно да задам въпроса: как ще реагира "натовския генерал" Румен Радев, като президент и върховен главнокомандващ, ако руската армия реши отново да прецапа Дунава, примерно за да ни "освобождава" за пореден път? Може би ще ги посрещнем с хляб и сол, та да се състои римейк на концлагерите и убийствата без съд и присъда, провеждани през 1944 г. от една власт, наложена на върха на руските щикове?
Ако Румен Радев беше само против оказването на военна помощ на Украйна, но имахме парламент и редовен кабинет, зачитащ геополитическия избор на страната ни, не би имал особено значение. Само че - уви - той нструктира назначеното от него служебно правителство да прекрати помощта - пряко много ясно изразената воля на българския парламент за продължаващи военни доставки. Прави го със самочувствието на инстанция, която може да зачерква решения, взети с парламентарно решение в една парламентарна република; той просто размахва пръст и казва на служебното си правителство - това, дето го реши българския парламент, да не се повтаря повече. И служебното правителство отговаря: "Слушам!" Очевидно имаме проблем - с един президент, който работи не за интересите страната си, а за нечии други интереси и това според българската конституция е единственият казус, при който президентът може да бъде отстранен. Дали това ще се случи или не, е сложен въпрос, който зависи от много неизвестни - и най-вече от мнозинствата в бъдещия парламент.
България многократно имаше шанса да се включи в тъй наречените триъгълни сделки, при които срещу предоставяне на съветски тип въоръжение на Украйна можехме да получим модерно западно такова. Не го направихме - въпреки плачевното състояние на българската армия, при което губим отбранителна мощ и пропуснати ползи в размер на стотици милиони долари. Това ли е тъй нареченият "национален интерес"?
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
