Превърна ли се Путин в по-малък брат на Си

"Двамата обявиха задълбочаване на стратегическото партньорство и "нова ера" в отношенията си" - Владко започва добре, но не се е усетил, за ония 100 години, които и двамата споменаха при края на "гостуването". Е, хипотези и теории ще има повече от 100, че годините, които предстоят ще са съвсем, съвсем различни от досегашните. Светът се развива многостранно и "правилата" договорени между Великите сили след ВСВ наистина създават нова ера. Пък и к`во са 100 години за света?!?

• 36 2
• Докладване

Новата опорка как Русия станала малкия брат.
Мозъците май са ви свикнали с някакви големи братя (САЩ) и по-малките братя слуги(ЕССР) и немогат да асимилират това, че Китай и Русия са равноправни партньори където няма по-голям и по-малък. С този робски акъл, толкова...

• 45 4
• Докладване

Дори да е така, по-добре васална в орбитата на Китай, отколкото унищожена и несъществуваща в орбитата на Запада. Русия е направила правилния избор.

А България скоро ще изчезне от картата.

• 41 4
• Докладване

До коментар [#5] от "witch_doctor":

"Показва ли това посещение, че Китай "изяжда" Русия?"

Точно тонва показва.
=====
Показва го за късогледите....!

САЩ вече два пъти опазиха териториалната цялост на СССР/Русия...
Можеш да си сигурен че ще го направят и трети път...
Точно в това се състоят и колебанията на Си... колко да помага и колко да пасува...

• 32 3
• Докладване

Мдам,
На всеки час статия за Путин.
Този човек наистина променя света и бърка дълбоко в ....душите....на западняците.
Заедно с другаря Си ще свършат работа, изглежда.
Да им пожелаем успех.

• 28 3
• Докладване

САНКЦИИТЕ НЕ СА ОТ ВЧЕРА, ЗАЩОТО ЕВРОПА Е ОСТРОВ
Геополитика млади ми читателю, както сам се досещаш, има нещо общо едновременно с географията и с политиката. Британия възлязла и си останала като морска империя, т.е. тя била с непобедим от другите претенденти флот. Е, какво пък толкова ще кажете вие? Ами спомнете си, трябват ви суровини и пазари, а вие сте в Европа. Всъщност този континент само изглежда голям, а на практика като се изключи Русия спрямо мащаба на населената суша Европа е нищожна и….е обградена само от море, като изключим пътя и на изток и югоизток. На практика всяка стока, която някой иска да внесе или изнесе от европейският континент опира да това да се движи по море. На Изток стоели две империи – Руската и Османската, които били непреодолима стена пред всеки, който реши да потърси контрол над ресурси и пазари в тази посока. От всички други страни го чакал британския флот.
Пред тази ситуация се оказала например Наполеонова Франция, в която Британия веднага провидяла опасен конкурент за първото място. Сега САЩ, често подкрепени от същата Британия и ЕС налагат санкции на немирни от тяхна гледна точка страни. Всъщност англичаните правели същото – морска блокада, която затваряла техните потенциални конкуренти на острова Европа и насъсквала срещу тях останалите страни. Това не било трудно, защото както и Наполеон, така по-късно и Хитлер, затворените от блокадата „претенденти“ имали само един изход – на изток и югоизток, към Русия или Османската империя. Наполеон също направил така – първо към Египет, после към Москва. Да провокираш до непоносимост потенциалните конкуренти, докато не са набрали сили, а ти си много по-силен и след това да ги обявиш за „лоши“ и „агресивни“ станало патент за английската геополитика, похват след това доразвит и успешно многократно използван от наследника на трона – САЩ. Така че санкциите не са от вчера, а германците с тяхното Made in Germany трябвало да бъдат блокирани, провокирани и след това по тази схема унищожени.
Получило се напълно, планът успял с някои „дребни“ недостатъци. Появила се болшевишка Русия и цената била много висока. Въпреки всички усилия да се вадят кестените от огъня с чужди ръце, наложило се милиони поданици на короната да полегнат по бойните полета.
Имало и още един проблем, Германия била разгромена и безпаметно ограбена. Толкова безпаметно, че била унижена до отчаяние и желаела реванш, а това я правело източник на нова опасност.
Когато кризата през 1929 ударила Западния свят, се случили едновременно две неща.
Болшевишка Русия получила възможност срещу злато да достъпи западни технологии нужни й за индустриализацията. Второто нещо било невъзможността да се държи Германия под клаузите на мирния договор. И Британия започнала старата игра с картите от новото раздаване.
На Изток Русия както винаги запушвала пътя на блокираните на острова Европа претенденти, но с американска помощ се индустриализирала в рамките на по-малко от десетилетие. Американски инженери и компании издигали завод след завод и поточна линия след поточна линия, които по-късно бълвали танкове и оръдия.
От друга страна никой не пречел вече на Германия да разчупи белезниците наложени и след разгрома през Първата Световна. Оставало само да бъде блокирана, провокирана и разбира се насочена на Изток, където въоръжените болшевики мечтаели от своя страна за разнасяне на огъня на революцията в цяла Европа, а защо не и в целия свят. Германия нямала друг изход и така вече за втори път премазана, нямало как да бъде повече проблем, както по-рано се случило с Франция, а преди това с Испания.
Планът изглеждал работещ и се основавал на изпитани през годините рецепти, макар че имало и някои лоши последици:
- напредването на науката и военната техника довели нещата до небивала касапница с десетки милиони убити и осакатени;
- САЩ отмъкнали на Великобритания геополитическия трон;
- Империята в стария си вид се разпаднала.
Що се отнася до това, че Болшевишка Русия завзела половин Европа, то от гледна точка на британската игра не било лоша карта. Комунистите по особеностите на своята идеология не били опасен икономически конкурент, Германия била разделена и съсипана, както и цяла Европа. В същото време другите страни били уплашени от СССР и лесни за манипулация на геополитическата карта.
Конкурент не се виждал, като изключим възхода на САЩ, но това било неизбежно и трябвало да се преглътне, нищо не било вечно.

• 29 1
• Докладване

ФРИЙТРЕЙДЕРСТВОТО И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Новата сила отвъд Атлантика отчела грешките на стария владетел, а и като всеки по-млад имала нови, по-модерни оръжия и виждания. Нямало нужда да правиш официално империя, ако държиш контрола в дадена страна или регион. Купуваш местния елит, превъзпитаваш децата му и правиш неговото оцеляване зависимо единствено от твоето благоволение. Какво е необходимо за тази цел? Две неща:
- Фрийтрейдерство (свободна търговия), за да не може някой да ти наложи мито, така както правят старомодните британци и да те изтика от пазара;
- Второ, ти да си най-силния икономически играч в света, което американците след двете световни войни, и особено след Втората са си осигурили напълно – светът е в развалини, като изключим САЩ и всички им дължат пари или услуги, а най-често и двете. САЩ са в уникална ситуация благодарение на добре изиграните карти – останалите нямат пари и нямат производство. Всичко е в американски ръце – парите за заеми и стоките от производството, за които тези заеми да се харчат. Ако някога на земята, драги ми млади читателю е бил създаван рай, то това е Америка през 50-те години на 20-ти век.
Така че, срещу старата доктрина на пазене на територия с ограждане и мита, идва новата доктрина на свободния пазар, където този, който държи парите решава всичко. А ако някой случайно реши да се огражда отново ….. е, тогава има корпус на морската пехота. Имало само един, който можел да налага мита, но ги наричал санкции (за да не си спомни някой за лошите практики с мита и морски блокади).
Единственото изключение бил Съветският съюз и неговите сателити. Въпреки, че несъстоятелността на икономическата доктрина на „социализма“ от съветски тип не била кардинално опасна в надпреварата, все пак била „лош пример“, особено за развиващите се страни. Част от пазарите били затворени по стария административен начин и то немалка част – Източна Европа, Китай, СССР, някои страни на други континенти. Затова и толкова сериозно се водела „Студена война“, често с напълно реални жертви.
Официално всичко изглеждало много честно – нямало ограничение за никого да се бори на пазара, но всъщност това било само официално. Свободният пазар бил доктрина, която трябвало да избегне поводите за война – т.е. , който се научел да прави най-хубавите тенджери, той печелел пазара. Изглеждало идеално и първите 20 години работело в полза на американците. Когато вашите фирми имат осигурен пазар, свободен достъп до евтини суровини, най-лесния и евтин достъп до кредити, вероятността някой да ги пребори на световния пазар е почти равна на нула. В същото време нещата са честни, даваш на победените надежда, че нещата ще се оправят, че ти им помагаш (макар и срещу добра печалба) и те не са унизени. За всеки случай обаче си правиш военни бази на тяхна територия, за да ги пазиш от комунизма и лошата руска мечка.


ГЕОПОЛИТИЧЕСКО АЙКИДО
Айкидото е японска измишльотина, в която захватите и движенията са така измислени, че като използваш силата на противника, да го победиш. В края на 80-те години на 20-век, млади ми читателю социализмът от съветски тип, рухна наред с поддържащите го геополитически образувания – СССР, Варшавския договор, СИВ. Това стана просто, защото като икономическа система в своя краен съветски вариант, тя не можеше да бъде жизнеспособна. Не вярвайте, че системата е разрушена отвън, не е. Тя просто умря, защото беше недъгава в самата си същност – нямаше идея за човека като икономическо животно. Но това е отделен въпрос, да се върнем на геополитиката и тенджерите.
Гео-то се промени с това, че огромна част нови държави се присъедини към американската сфера на влияние, т.е. фрийтрейдърството изведнъж получи нови широки територии.
Политическото се промени в две направления – САЩ започнаха да си разчистват терена с поредица войни (Ирак, Югославия, Афганистан) и Китай се отказа от икономическият модел на съветския социализъм. Всичко това за 30-на години даде като резултат няколко основни последици.
В САЩ, както след Втората световна, отново се стекоха потоци от пари, бизнеса получи нови девствени пазари и евтини ресурси. Решението беше просто – измисляш тенджера, след това някой африканец или латинос копае рудата за материала за 5 долара на седмица, след това изпращаш проекта и материала в Китай, където срещу 50 долара месечна заплата китайските работници и инженери ти правят купища тенджери, които ти продаваш на „свободния пазар“. Схемата изглеждаше идеална – изнасяш мръсните производства, развиваш високодоходни и чисти дейности като инженеринг, развойна дейност, обслужващи услуги и най-вече финансите. Последните преценяват кое е „най-изгодно“ като инвестиция, за да отпуснат парите. А отгоре на това в теб остава и „ноу-хау-то“, демек знанието как се прави точно такава хубава тенджера. Това последното го защитаваш с патентни права, за да не вземе все пак някой да копира твоята тенджера.
Хоризонтът на американското надмощие изглеждаше вечен, до такава степен, че убеждавайки другите, че това е най-доброто, американците започнаха да убеждават и себе си. В основата на всичко е възможността да контролираш свободните пазари – т.е. да влияеш върху политиката на страните, които са твои пазари, а такъв беше почти целият свят, с изключение на едно, но многолюдно изключение - Китай.
Китайците може и да не са японци, но идеята на айкидо явно им е ясна. Те сключиха споразумение със Запада, и на първо място с американците още по времето на СССР. Идеята на САЩ, да вбие клин между двата комунистически гиганта, беше логична и направените на китайците отстъпки изглеждаха правилни. Имаше един малък проблем – комунистическата партия държеше здраво властта и американците не можеха да въздействат върху вземането на стратегическите решения. Те обаче решиха, че в дългосрочен план това си струва.
Китайците от своя страна се престориха, че отстъпват под здравия захват и натиск на американската фрийтрейдърска ръка. Даваха евтина работна ръка, необятен отворен пазар и промяна на икономическата си политика, като в същото време правеха всичко възможно да си осигурят ноу-хауто на произвежданите продукти. Това ставаше или като осъществяваха натиск върху западните корпорации за съвместни предприятия или като внедряваха хора в производствата, които след това изтегляха заедно с натрупаните знания, а държавата се правеше, че няма нарушени патенти. Така постепенно срещу всеки американски или европейски завод, понякога само на десетина километра се отваряше китайско производство. Отначало некачествено и лошо работещо, но пък много евтино и подкрепяно на огромния вътрешен пазар. Така постепенно Китай се превърна не само в световна фабрика на ишлеме (по поръчка), както предвиждаха първоначалните американски планове, но и в реален конкурент с развойна дейност, инженерингови компании, квалифицирана, дисциплинирана, относително евтина работна ръка и огромен вътрешен и външен пазар. Цаката, както казват, беше в това, че всъщност един от най-големите пазари на китайските стоки са самите Съединени щати. Британската империя тръпнеше от Made in Germany, а сега американската и наследница с трепет следи заливащият я поток Made in China.

• 27 1
• Докладване

До коментар [#25] от "Hawaii":

но в края на краищата САЩ и Великобритания разрушиха тази
териториална цялост на Султаната
======
Точно така е ...
И сега се чудят как да го обяснят на 85 милиона...

• 22 2
• Докладване

ПИСАНО Е ПРЕЗ 2019 ГОДИНА, ЗАТОВА „Всякаква прилика с реални събития и хора е напълно случайна…“

MADE IN GERMANY , ТЕНДЖЕРИ, ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И БРЕКЗИТ

СИНЪТ МИ
Синът ми, двайсетина годишен младеж, скоро ме питаше „Какво става?“, докато седяхме и телевизора бълваше поредната порция международни новини, като ни обливаше с Русия, „Западът“, Брекзит, Тръмп, Сирия, Украйна, Глобализация и други „актуални“ теми.
Беше сложно да му отговоря с две думи, пък и на него му липсва известна доза предварителна подготовка.
Защо руснаците превзеха Крим? Защо се появи Ислямска държава? Защо едни са за глобализация, а други са антиглобалисти? А защо Брекзит? А защо Тръмп? ….въпроси, въпроси, въпроси …
MADE IN GERMANY
Сега никого не учудват надписите върху стоките Made in …. особено пък ако пише China. Само че млади ми читателю, това не винаги е било познато и не винаги назад през вековете е било така. Всъщност надписът се появява във вида си Made in Germany в края на 19 век. Какво се случило? През втората половина на този век иначе високо развитите немскоговорящи държави в Европа се обединили начело с войнствената Прусия (не Русия, а с П отпред) и заявили своите ясни претенции за лидерство в Европа. Начело на световните дела тогава била Британската империя, над която „слънцето никога не залязвало“ и която била, и индустриален лидер в тогавашния свят. И на Велика Британия тия немски мераци хич не се нравели.
Какво е важно в икономиката, за да си конкурентен млади приятелю? Няколко неща: на първо място евтини изходни суровини – въглища, руда, нефт, евтина работна ръка и т.н. на второ място изобретателни и предприемчиви хора и на трето място пазар за стоката, която произвеждате.
Немците имали изобретателни и предприемчиви хора, но с изходните суровини и пазара нещата не стоели добре. За разлика от тях Британската империя, която разпростряла се (напълно заслужено, т.е. победоносно) по целия свят имала достатъчен избор в тази посока.
Германия обаче се изхитрила някак си и въпреки неизгодното положение немската инженерна мисъл, желязна дисциплина и ред, започнали да дават резултати. Нейно величество кралицата (Бог да пази Кралицата!!!) и лондонското Сити били притеснени, и тъй като и ножа, и хляба бил в техни ръце по редица места на земята, взели необходимите мерки. Представи си млади читателю, че ти произвеждаш тенджери, обикновени за готвене. Много си добър в тая работа, намерил си материал, който е по-подходящ, правиш тенджерите с по-тънки стени, т.е. по-малко материал харчиш, по-леки са, а пък издържат и повече време. С една дума чудо, само продавай, даваш ги с 10% по-евтино от конкурентната ти английска фабрика…..но. Голяма част от пазарите се контролира от Великата империя и тя прави така, че върху твоите прекрасни тенджери се налага мито от 25%, което ги прави на тези пазари с 15% по-скъпи от английските.
И за да се различават твоите немски тенджери лесно от британските митничари, ти си задължен от британското законодателство да им слагаш специален знак – надписът Made in Germany. Всяко зло за добро обаче, качеството на стоката говорело само за себе си и затова този надпис скоро се превърнал в „знак за качество“.
Великата Британска империя била сериозно изплашена и най-големият и кошмар бил да види една Германия, която има достъп от една страна до евтини ресурси, а от друга страна до пазари.
ВРАГЪТ НА МОЯ ВРАГ, Е МОЯТ СЛЕДВАЩ ВРАГ
Британската империя от началото на своя възход някъде през втората половина на 16 век и до ден днешен спазва едно основно правило. Всеки, който може да се превърне в конкурент за първото място дори на теория, веднага бива определян като цел номер едно. Отначало Испания, после Франция, след това Германия – всички веднага са сполетени от геополитическата захапка на английския булдог. Срещу всеки от тях веднага се организира коалиция от потенциалните му врагове, предвождана тайно или явно от Британия. Ако при това везните се наклонели опасно към създаването на нов претендент измежду вчерашните маши-съюзници, те веднага бивали обявявани за врагове и атакувани по същия начин. Тази модифицирана версия на широко известното „Разделяй и владей“ била прилагана с британска методичност и упоритост. Това позволило на страната в течение на векове да не допусне израстването на достоен конкурент. Когато си най-силен сред останалите, това е основната ти цел, пътят към достигането на която не бива да е осеян с предразсъдъци. Но Германия била враг от нова класа, вътрешните сили на развитие, които новият враг и стар съюзник в борбата срещу Франция показвал, били плашещи и гонели здравия сън на островния елит.

• 24 1
• Докладване

ГЕОПОЛИТИЧЕСКО АЙКИДО
Айкидото е японска измишльотина, в която захватите и движенията са така измислени, че като използваш силата на противника, да го победиш. В края на 80-те години на 20-век, млади ми читателю социализмът от съветски тип, рухна наред с поддържащите го геополитически образувания – СССР, Варшавския договор, СИВ. Това стана просто, защото като икономическа система в своя краен съветски вариант, тя не можеше да бъде жизнеспособна. Не вярвайте, че системата е разрушена отвън, не е. Тя просто умря, защото беше недъгава в самата си същност – нямаше идея за човека като икономическо животно. Но това е отделен въпрос, да се върнем на геополитиката и тенджерите.
Гео-то се промени с това, че огромна част нови държави се присъедини към американската сфера на влияние, т.е. фрийтрейдърството изведнъж получи нови широки територии.
Политическото се промени в две направления – САЩ започнаха да си разчистват терена с поредица войни (Ирак, Югославия, Афганистан) и Китай се отказа от икономическият модел на съветския социализъм. Всичко това за 30-на години даде като резултат няколко основни последици.
В САЩ, както след Втората световна, отново се стекоха потоци от пари, бизнеса получи нови девствени пазари и евтини ресурси. Решението беше просто – измисляш тенджера, след това някой африканец или латинос копае рудата за материала за 5 долара на седмица, след това изпращаш проекта и материала в Китай, където срещу 50 долара месечна заплата китайските работници и инженери ти правят купища тенджери, които ти продаваш на „свободния пазар“. Схемата изглеждаше идеална – изнасяш мръсните производства, развиваш високодоходни и чисти дейности като инженеринг, развойна дейност, обслужващи услуги и най-вече финансите. Последните преценяват кое е „най-изгодно“ като инвестиция, за да отпуснат парите. А отгоре на това в теб остава и „ноу-хау-то“, демек знанието как се прави точно такава хубава тенджера. Това последното го защитаваш с патентни права, за да не вземе все пак някой да копира твоята тенджера.
Хоризонтът на американското надмощие изглеждаше вечен, до такава степен, че убеждавайки другите, че това е най-доброто, американците започнаха да убеждават и себе си. В основата на всичко е възможността да контролираш свободните пазари – т.е. да влияеш върху политиката на страните, които са твои пазари, а такъв беше почти целият свят, с изключение на едно, но многолюдно изключение - Китай.
Китайците може и да не са японци, но идеята на айкидо явно им е ясна. Те сключиха споразумение със Запада, и на първо място с американците още по времето на СССР. Идеята на САЩ, да вбие клин между двата комунистически гиганта, беше логична и направените на китайците отстъпки изглеждаха правилни. Имаше един малък проблем – комунистическата партия държеше здраво властта и американците не можеха да въздействат върху вземането на стратегическите решения. Те обаче решиха, че в дългосрочен план това си струва.
Китайците от своя страна се престориха, че отстъпват под здравия захват и натиск на американската фрийтрейдърска ръка. Даваха евтина работна ръка, необятен отворен пазар и промяна на икономическата си политика, като в същото време правеха всичко възможно да си осигурят ноу-хауто на произвежданите продукти. Това ставаше или като осъществяваха натиск върху западните корпорации за съвместни предприятия или като внедряваха хора в производствата, които след това изтегляха заедно с натрупаните знания, а държавата се правеше, че няма нарушени патенти. Така постепенно срещу всеки американски или европейски завод, понякога само на десетина километра се отваряше китайско производство. Отначало некачествено и лошо работещо, но пък много евтино и подкрепяно на огромния вътрешен пазар. Така постепенно Китай се превърна не само в световна фабрика на ишлеме (по поръчка), както предвиждаха първоначалните американски планове, но и в реален конкурент с развойна дейност, инженерингови компании, квалифицирана, дисциплинирана, относително евтина работна ръка и огромен вътрешен и външен пазар. Цаката, както казват, беше в това, че всъщност един от най-големите пазари на китайските стоки са самите Съединени щати. Британската империя тръпнеше от Made in Germany, а сега американската и наследница с трепет следи заливащият я поток Made in China.
ПУТИН, ТРЪМП И БРЕКЗИТ
Ако излезем от утъпканите пътеки на хлъзгавото дипломатико-политическо говорене съвременният свят може да се обрисува като няколко обособени географски блока, които имат своята икономическа и политическа основа. Картинката, млади ми приятелю, не е застинала, но е достатъчно стабилна, за да може да се обрисува към момента, а и да ни даде всъщност отговори на много въпроси.
- Атлантически блок – САЩ с прилежащите им Америки;
- Европейският съюз с част от Северна Африка;
- Китай + Югоизточна Азия;
- Бившият Съветски съюз, начело с Русия.
Ако се върнем на нашите любими високо технологични тенджери, можем да кажем, че всяка от тези групи има свои интереси и в някакъв смисъл е конкурентна на всяка от другите. Разбира се, производството на тенджери и най-вече тяхната продажба изискват сложни отношения между тези политико – икономически блокове, така че те едновременно се съревновават и си сътрудничат, в зависимост от територията. Та драги ми млади читателю, преди няколко години се правеше опит всичко това да се обедини под ръководството на САЩ, в един голям американски нов ред. Предвиждаше се тъй нареченото евроатлантическо обединение, което трябваше да премахне всякакви граници между САЩ и ЕС. Също така даже беше направено едно тихоокеанско такова обединение, което пък включваше САЩ и се наричаше Споразумението за тихоокеанско партньорство (TPP). Двете трябваше да наложат американският начин на правене на високотехнологични тенджери и тяхното търговско разпространение. Само че драги ми приятелю, производителите на тенджери от другите блокове не бяха съгласни с това и цялата завера се разсъхна – евро-атлантическото обединение (TTIP) не се подписа, а известният ви президент Тръмп изтегли САЩ от тихоокеанското.
Така се очертаха „фронтовите линии“, които след кратка (от гледна точка на галактиката) и (надявам се) безкръвна схватка трябва да определи производството и продажбата на високотехнологични тенджери в света.
Големият кошмар на американците, както преди това беше на британците, е възможността да се създаде едно икономическо пространство, което се разпростира от Португалия до Жълтата река. Трите блока – ЕС, Русия и Китай са единно географско пространство, което постепенно, поради слабата си морска позиция може да се обедини в единна икономическа сухоземна зона. Това е и мечтата на полковник Путин, като един от най-вероятните пътища за спасение на остатъците от Руската империя.
Великобритания излезе от ЕС, преди началото на тази тежка и с непредсказуем край игра, така че да запази своята свобода да взема решения, като стои формално извън лагерите, но засега явно залагайки на най-естественият си съюзник – САЩ и атлантическият блок.
Доналд Тръмп, драги ми приятелю, дойде на власт опирайки се на онази част от американското общество, която смята, че е време за решителни мерки. За да го обясним, нека да се върнем отново към тенджерите, но този път летящите. Да кажем в ЕС се произвеждат много хубави летящи тенджери, такива каквито преди това произвежда само САЩ. В един момент летящите тенджери насищат пазара и става все по-трудно да се продават, като американците пречат на европейските летящи тенджери, като твърдят, че са дотирани. Производителите на европейски тенджери, твърдят същото за американските летящи тенджери, като твърдят, че това става чрез поръчки през военния бюджет.
В същото време, част от елита в Русия решава, че само със суровини и без летящи тенджери, няма да просъществуват дълго. Затова се появява полковник Путин и сега се готвят самостоятелно и заедно с Китай да произвеждат летящи тенджери. И така някой трябва да отстъпи или в един момент производството на летящи тенджери ще стане губещо за всички.
Доналд Тръмп беше извикан на власт именно от тези процеси, млади ми приятелю. Вече има доста претенденти, които искат да ръководят пазарите на тенджери, тяхното финансиране, цените на суровините и т.н. Идеята му по принцип е правилна от американска гледна точка – да минимизира печалбата на Китай, така че да не може да влага толкова в развитието на нови високотехнологични тенджери. Това трябва да стане по два начина – като ограничи печалбите му на американския пазар и като ограничи печалбите му на колкото може други пазари. Разбира се, стои и вариантът при който Китай се съгласява, сам да се ограничи като смирено свежда глава, както направиха японците през 90-те години на миналия век.
За целта Тръмп трябва да държи под контрол ЕС, така че последния да не се договори с Китай. В същото време трябва да се неутрализира Русия, така че да не конкурира със свои тенджери, да не подпомага Китай и в същото време да остане заплаха за една непослушна Европа.
Играта, както виждаш млади приятелю е в общи линии, всеки срещу всеки, защото в нея е заложено бъдещето на света за поне 50 години напред. В момента ЕС е най-слабото звено, защото това е хлабав съюз от държави, много от които, особено източноевропейските са под американски контрол. Борбата на Тръмп ще бъде да направи ЕС отново управляем, да го елиминира като конкурент, като в същото време не му позволява съюз с Русия или Китай. Дали европейците ще търпят това и каква ще бъде реакцията им ще се види в идните няколко години.
От друга страна Путин се опитва да вбие клин точно между ЕС и САЩ, като в същото време предлага на Пекин съвместно да си пазят гърба.
Китай е заинтересован от единно евразийско пространство, което да бъде обединено точно от старите пътища на коприната – от Пекин през Москва до Лисабон. Но пък от друга страна китайците никога не са били експанзионистична сила и е възможно да сметнат за по-мъдро да се договорят с Тръмп, като застанат на американска страна срещу другите играчи.
Решенията взимани при такива кризи преди, изглеждат неприложими в днешно време поради един фактор от военно-техническо естество – наличието на ядрено оръжие. Идеята Европа и Русия да се хвърлят едни срещу други, а с Китай да се разправят през това време самостоятелно е много изкушаваща за САЩ, но много опасна за цялата цивилизация. Затова Тръмп води една сложна игра, смес от заплахи, санкции, обещания и откровени изнудвания, като се опитва да реши ребуса без да се изпусне контролът над ситуацията.
„БРЕКЗИТ“ ИЛИ КАК СЕ НАПУСКА ПО АНГЛИЙСКИ.
В така очерталата се ситуация Британската империя реши да напусне ЕС, за да има пространство за маневриране. Какво означава това ли? Ситуацията, в която постепенно изпада света им беше ясна още преди десетина години и решиха да действат с присъщата предпазливост, но и твърдост. Разбира се с присъщата мъдрост на Нейно Величество (God Save the Queen), всичко беше направено така, че народа сам да вземе правилното решение.
Ако останеха в ЕС, англичаните щяха да се окажат в лагер, който САЩ ще искат да контролират, като в същото време при крайна нужда ще унищожат. В същото време това е лагер, който има свои виждания за отношенията с Русия и Китай, които Британия, както и САЩ, не одобрява.
Затова Британската общност избра атлантическия блок, като запазва и свободата си на действия по важни въпроси.
КЪДЕ СМЕ НИЕ
България е малка лодка в много бурно море и нямаме достатъчно плавателна мощ да се опълчим на бурята. Единствената ни смислена стратегия е да се държим близо до спасителен бряг като маневриране така, че да не ни потопят бурните води. Дали можем да заложим на оцелелите и победили след бурята? Можем да опитаме, но е доста трудно, случайността ще има много голямо значение в решаването на задачата.
Американците започнаха постепенно да изнасилват старата върти-опашка Европа, въпреки, че тя засега се опъва и флиртува с Русия и Китай. Във всеки случай, драги ми читателю, британците засега заложиха срещу Европа, казаха и чао, защото не им се иска да са от страната на булката. А що се отнася до залозите…те британците са ги измислили, разбират от тая работа.
Ние българите трябва да имаме това предвид ...

MADE IN GERMANY , ТЕНДЖЕРИ, ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И БРЕКЗИТ

Декември 2019 г. Борис Георгиев

• 26 1
• Докладване

До коментар [#25] от "Hawaii":

но в края на краищата САЩ и Великобритания разрушиха тази
териториална цялост на Султаната
========
Не успяха докрай....
Ататюрк им попречи да я довършат изцяло...:)

• 22 2
• Докладване

До коментар [#42] от "georgievb":

Доналд Тръмп, драги ми приятелю, дойде на власт опирайки се на онази част от американското общество, която смята, че е време за решителни мерки
=======
Над 70 милиона излъгани американски граждани...
Това е истинска бомба със закъснител...

• 22 2
• Докладване

До коментар [#46] от "Hawaii":

ПРЕЗИДЕНТЪТ КАЛЪЧДАРОГЛУ
======
Ха хааааа....🤣
Кълъчдароглу президент...?
Той винаги е бягал от този пост...
Народа два пъти даде на партията му вот на доверие....но гугутките не го оправдаха.....
Хората вече се бъзикат с него...:)

• 21 2
• Докладване

• 21 1
• Докладване

Силно очакваният Разговор Си - Зеленски? Забравено обещание. Китай няма време за губене. Светът извън "колективния запад тръгва по свои релси, свои ресурсии, своя икономика. ЕС ще се занимава с утопичната си "зелена сделка, а България се губи в лабиринт, създаван от Центъра за изследване на демокрацията - резерват за напреднали еко-дебилоиди, без връзка с действителната реалност. .

• 18 2
• Докладване

• 17 2
• Докладване