Кое сплоти европейците за Украйна, кое може да ги раздели

© Reuters

Не беше ирационално от страна на Владимир Путин - а може би също и на Си Цзинпин, за когото се твърди, че е бил запознат с плановете на Москва - да залага, че единството на ЕС ще се разпадне няколко дни след нахлуването на Русия в Украйна. В крайна сметка с опита от войната в Ирак, кризата с еврото и кризата с бежанците имаше прецедент за разделение и появата на конкуриращи се политически лагери в Европа.

Докато войната беше екзистенциална заплаха за Полша и Естония, на границите на Украйна, това беше далечен конфликт за базираните в Португалия и Испания. Разломът изглеждаше вероятен.

Но една година по-късно изглежда, че тези очаквания са били грешни - и че признаците на европейско разединение - като антигерманските настроения, избухнали в първите седмици на войната - са били краткотрайни кошмарни сценарии.

Ново проучване на Европейския съвет за външни отношения (ECFR) показва, че през последната година възгледите на европейците са се сближили, вместо да се разминават. Тезата, че войната между Русия и Украйна трябва да приключи възможно най-скоро, дори ако това доведе Украйна да отстъпи територия на Москва, беше широко разпространена през май 2022 г.

Почти година по-късно противоположната идея - че Украйна трябва да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълъг конфликт - преобладава.

Причините за тази промяна и увеличаването на подкрепата за Киев могат да се отдадат на няколко фактора.

• Стратегията на Путин за масово унищожение възмути морално повечето европейци. Украинските военни победи през лятото и есента на миналата година убедиха мнозина, че Киев може да спечели войната.

• Меката зима и успехът на енергийния преход на ЕС засилиха усещането, че блокът е по-силен, отколкото мнозина вярваха.

• А решимостта на президента Джо Байдън да направи каквото е необходимо, за да не позволи на Русия да победи, помогна за втвърдяването на европейската позиция към войната.

© audiovisual.ec.europa

Но войната доведе и до по-малко признато, но критично важно политическо пренареждане във вътрешната политика на много европейски страни. Казано направо, войната примири националистите с идеята за по-силен и обединен ЕС и в същото време принуди много либерали да открият мобилизиращата сила на антиимперския национализъм.

Италианският премиер Джорджа Мелони и нейната партия "Братя на Италия" са най-мощните представители на първото течение. Доскоро италианската крайна десница гледаше на Брюксел като на най-голямата заплаха за суверенитета на Италия, като много от нейните членове не само са евроскептични, но и подхранват привързаности към Путин. Те флиртуваха с напускането на еврото и дори на целия съюз. Но днес те виждат Брюксел като ценен съюзник в защитата на Италия от авторитарни сили като Китай и Русия, както и от сили, които не признават граници, като COVID-19.

От другата страна на политическия спектър голям брой проевропейски, либерални сили в Европа са вдъхновени от борбата за оцеляване на Украйна. Ако погледнете разпределенията по избиратели на различни партии, може да видите невероятно сближаване на националисти и либерали, когато става въпрос за това как те гледат на войната.

Например процентът на поддръжниците на En Marche! на президента Еманюел Макрон във Франция, които вярват, че победата на Украйна може да донесе траен мир в Европа, е до голяма степен идентичен с броя на поддръжниците на дясната партия "Право и справедливост" (PiS) в Полша. Тези, които са в съюз с германските Зелени, партия с пацифистки традиции, също не изостават от този резултат.

Интересно е също, че едни от най-силните поддръжници на украинската борба са бюрократите в Брюксел. Изправена пред военна агресия по границите на ЕС, Урсула фон дер Лайен прегърна украинската борба и беше непоколебима в подкрепата си за Киев.

© audiovisual.ec.europa

Тя настоя европейските фондове да се използват за купуване на оръжия за Киев и Украйна да получи перспектива за членство в ЕС. Брюксел, който преди се пазеше от властта на гражданския национализъм, внезапно го прегърна.

Сегашното обединение може да се разпадне бързо в случай на успешна руска военна контраофанзива, поради допълнителен натиск върху разходите за живот или нова бежанска криза. По-голяма плътност и ляво-дясно единомислие около предложения от Китай "мирен план от 12 точки" също може да доведе до промяна на общественото мнение в посока за прекратяване на тази война възможно най-скоро за сметка на териториалните искания на Украйна.

То може също да бъде разбито от промяна във външната политика на САЩ. Доналд Тръмп, който възнамерява да се кандидатира за нов мандат като президент през 2024 г., обвинява администрацията на Байдън за войната на Путин. Неговият съперник за тази позиция Рон Десантис също постави под съмнение всеки дългосрочен ангажимент при републикански президент, като заяви, че Вашингтон ще бъде посъветван да избягва "по-нататъшното оплитане в териториален спор" (дни по-късно той коригира тази си позиция с уточнение, че става дума за руска грабителска агресия - бел. ред.).

Тяхната потенциална готовност да пожертват Украйна може да доведе до голяма промяна не само в начина, по който европейците възприемат бъдещето на войната, но дори и на това как те виждат бъдещето на ЕС. Ако Тръмп или Десантис се появят като кандидати за президент и станат ръководители на антивоенната коалиция, можем да видим бърз колапс на външнополитическия консенсус, който в момента обвързва либералите и националистите.

Европейското единство по отношение на Украйна оцеля, противно на всички очаквания, но може ли то да устои на натиска, който се задава?