© Георги Кожухаров
Думата "джендър" е криворазбрана чуждица, символ на хомофобията. Остава въпросът – защо това е политическа платформа на партия.
В предизборно време е напълно нормално всяко политическо движение да изгради своята платформа и да намери своята идентичност за изборите. Тази година за пореден път сме заляти от редица проблеми, които - по думите на търсещите електорат - трябва да се решат незабавно, в противен случай ни очаква обществено падение.
В цялата палитра от проблеми и мнения се откроява една по-особена линия - "джендър идеологията". Макар за някои хора да звучи правдоподобно, има един голям проблем - тя е плод на неразбиране и невежество, съзнавано или несъзнавано подвеждане на обществото и изграждане на разделение между "традиционните" и "различните".
Този анализ не представя моите политически пристрастия или отношението ми към хората от LGBTQ+ общността. Целта е единствено да се представи по обективен начин един наболял проблем в нашето общество, който се появява и като политическа платформа.
"Джендър" и Истанбулската конвенция
През април 2016 г. тогавашния министър на правосъдието Екатерина Захариева подписа Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Но година по-късно в обществото се появи силно движение срещу нейното ратифициране. Причината за това е думата "пол" в българския превод или думата "gender" в официалната версия на конвенцията. В своя чл. 3 конвенцията дефинира думата "пол" като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете". Според опонентите на конвенцията въвеждането на това определение размива традиционната позиция на мъжете и жените и по този начин уврежда понятието за традиционното българско семейство.
Но всъщност проблемът с думата "gender" е езиков. В английския език думата "sex" отразява биологичната същност на пола, докато "gender" е по-нюансирано и по-широко определение, което се отнася към социалните роли и характеристики на двата биологични пола. За да разберете по-добре този нюанс, представете си герой от книга. Произведението не ни предоставя акта за раждане на героя и обикновено не назовава изрично неговия биологичен пол. Но на база името, описанието, ролята, която играе в обществото и цялостния контекст, можете да разберете дали е мъж или жена. В българския език имаме само думата "пол", която обединява двете понятия. Но според много от опонентите на Истанбулската конвенция това отваря "кутията на Пандора" - води до размиване на традиционните роли, развращаване на обществото и вероятно второто причастие. С други думи, думата "джендър" стана маската на неприемането на LGBTQ+ общността в България.
Проблемът стига до Конституционния съд (КС), който през 2018 г. се произнесе в своето Решение №13 по конституционно дело №3/2018 г. Същите противници на конвенцията гледат на това решение като победа срещу "джендър идеологията". Но без значение дали сте съгласни с това решение или не, в неговите мотиви става ясно, че Конституционният съд открива, че думата чисто лексикално създава объркване и нейното приемане би създало различни тълкувания за други конституционни разпоредби по отношение на брака и половото равенство.
Въпреки всичко, важното заключение е, че думата "джендър", станала така актуална в България през последните години, е нищо повече от криворазбрана чуждица. Тя е, преди всичко, символ на хомофобията.
"Джендър идеологията" и "Човекът и природата"
На 13 март 2023 г. Корнелия Нинова сподели видеоклип на своята страница, с който критикува учебник по "Човекът и природата" за шести клас, в който пише, че хората могат да имат нестандартна сексуална ориентация:
"Половото влечение обикновено е насочено към представители на противоположния пол. Някои обаче откриват, че имат предпочитания към хора от собствения си пол или пък към индивиди от двата пола. Понякога са необходими повече време и опит извън рамките на пубертета, за да може младият човек да определи сексуалната си ориентация".
Урокът е последван от задача "Дискутирайте различните видове сексуална ориентация". Г-жа Нинова признава, че лицата над 18 години могат свободно да избират начина, по който живеят, но приканва да не "закачаме децата".
Няма съмнение, че учебниците по "Човекът и природата" трябва да отразяват реалността и научните факти. Нестандартната сексуална ориентация е естествен биологичен и психологичен феномен, който не подлежи на социален контрол. Т.е. без значение какво е отношението към хората с нестандартна сексуална ориентация, те нито ще станат повече, нито ще станат по-малко. Но за сметка на това те са част от обективната реалност и от обществото ни - LGBTQ+ хората са пълноправни граждани.
В нашата образователна система би следвало да се залагат фактите такива, каквито са. Някои биха казали, че училището трябва да предава и морал, но това да си с нестандартна сексуална ориентация не е по никакъв начин срамно или неморално в 21-ви век. Дори напротив, трайната практика на Европейския съд за правата на човека многократно потвърждава, че ограничаване на правата на граждани на база тяхната сексуална ориентация е несъвместимо с Европейската конвенция за правата на човека.
Според г-жа Нинова децата на крехката възраст от 12 години не би следвало да научават за този естествен феномен и не би следвало да са подготвени за това, което ще видят в и извън училище така или иначе. В ерата на интернет те ще научат за това от други места и не е сигурно доколко тези места няма да внесат негативна конотация. Училището е една контролирана среда, в която крайните мнения могат да бъдат филтрирани, а негативното отношение към LGBTQ+ общността може да бъде превъзпитано. По този начин бихме намалили насилието и дискриминацията срещу хората с нестандартна сексуална ориентация.
Но най-важното е, че по-голямата част от младежите развиват и осъзнават сексуалната си ориентация около тази възраст. Те би следвало да разбират нестандартна сексуална ориентация, защото, от една страна, трябва да се научат да бъдат толерантни към LGBTQ+ хора. От друга страна, е възможно те самите да са такива и да се чувстват объркани или засрамени от своите чувства, което вреди на тяхното психично здраве и на индивидуалното им развитие.
Тук идва въпросът за "джендър идеологията" и дали подобни уроци "проповядват" и разпространяват различната сексуална ориентация. Краткия отговор е: Не. Няма научни доказателства за това, че информацията за LGBTQ+ хората създава нестандартна сексуална ориентация. Всъщност подобно твърдение е неоснователно и стигматизиращо общността. Ако то беше основателно, трябва да забраним новините, за да не чуваме за престъпления!
Свят, в който тази хипотеза е вярна, не би трябвало да се появяват хора с нестандартна ориентация там, където има цензура - нещо, което не се случва. Днес стигмата около LGBTQ+ обществото вече се руши и това позволява на повече хора да признават за своите предпочитания, но със сигурност информираността не генерира повече такива хора.
Но от тази дискусия най-големият проблем е опитът за представяне на тази общност като табу. Няма нищо лошо в това да си с нестандартна сексуална ориентация и децата ни би следвало да знаят това.
"Джендър идеологията" и политиката
Остава само един въпрос и той е: Защо това е политическа платформа на партия? Отговорите са два - липса на политическа идентичност и години дезинформация. В момента Българската социалистическа партия се среща с нов за нея феномен - че други политически сили взимат нейния електорат. Докато русофилията и носталгията по социализма са били винаги основни за тази партия, днес тези виждания се защитават и разпространяват по-ефикасно от други политически сили.
Това е ход, който пренасочва целите на партията в една нова идентичност в опит да намери нови избиратели. Темата за "джендърите" върлува в България от години и със сигурност има силни чувства към нея и от двете страни. Това я прави изключително атрактивна за предизборна кампания.
Но проблемът е, че подобно движение легитимизира настроенията срещу LGBTQ+ обществото. Не се причислявам към тази общност, но правата на всички хора трябва да са равни, а децата ни трябва да се учат на толерантност, разбиране и приемане на различните.
Странно е във времена на война, политическа, икономическа и социална криза платформата на една от най-големите партии в съвременната българска история да е разделяне, цензуриране и изолиране на граждани на Република България.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
