© Лили Тоушек
Това е, драги читатели, Русия днес, която у нас толкова хора "сърдечно обичат" - месомелачка, унищожителка на жизнени съдби.
Анализът е препубликуван от "Портал Култура".
Наскоро прочетох "житейска" история, а след това видях и кадри, заснети с телефон от днешната - съвсем днешната Русия, които в умален мащаб ни я представят буквално цялата, във всичките ѝ обществени "сегменти".
Ето накратко каква е тя. През април миналата година, два месеца след нахлуването на Путин в Украйна, 13-годишно момиченце от гр. Ефремов на име Маша в час по рисуване прави рисунка, изобразяваща две знамена - руското и украинското; на първото написва "Нет войне", на второто - "Слава Украине". По средата между двете знамена - жена с дете на ръце, към която (откъм руското знаме) летят ракети. Какво следва?
Учителката тутакси предава детската рисунка на директорката на училището, тя пък, също веднага, не другаде, а в полицията и когато още на следващия ден бащата води Маша на училище, двамата са задържани и отведени в участъка.
Междувременно "органите" скорострелно са проучили "продукцията" на бащата в социална мрежа и ето, заради коментар, гласящ "Руската армия: Насилниците са между нас", той е глобен по закона за "дискредитация на армията". Разбира се, на бащата става ясно какво очаква него и детето му оттук нататък и скоро след това се преселва с Маша в съседен град. "Органите" обаче нито го забравят, нито го извеждат от полезрението си.
Осем месеца по-късно в новия дом (на тези толкова "опасни хора") нахлуват полицаи и ФСБ-шници, правят обиск, арестуват бащата, а момиченцето изпращат в "Рехабилитационен приют". На този първи етап разделянето на бащата и детето е само временно. В началото на март тази година обаче следва нов арест на мъжа и ново - вече трайно изпращане на детето в "рехабилитационен център". Започва - по инициатива на "Комисията за непълнолетните" в града - и процедура за отнемане на родителските права на бащата, а "органите" издирват дори майката (с която мъжът от години е разделен), за да отнемат превантивно и нейните родителски права.
В центъра, където е затворено - видях го на кадър, ограден с около 3-4-метрова плътна ограда, глухо заключена, тъй че какво представлява вътрешността не можем да видим - на детето е отнет телефонът и е отказан всякакъв контакт с родителя му. Последният пък е поставен под домашен арест при специални условия - не само не може да излиза навън, но и продуктите от най-първа необходимост могат да му се носят само със специално разрешение от следователя (който сиреч, ако реши, би могъл да го умори от глад). Съвсем наскоро на бащата - в негово отсъствие (съобщава се, че е избягал от дома си) е прочетена присъда в местния съд (от "процеса" има кадри, но за това, след малко): две години в колония - т.е. в лагер. Вчера научих, че беглецът май бил заловен някъде в Беларус и какво ще последва за него и детето му засега не ни е известно.
Това е.
Дайте си сметка, драги читатели, кой е стартовият пункт на тази, без съмнение, произведена от държавата семейна трагедия. От какво "престъпление" започва да се разгръща тя. От една детска рисунка - рисунка на дете, което не е навлязло дори в пубертета. Дайте си сметка обаче и какво представляват днес повечето от "гражданите" на тази страна, която, видите ли, "граничела с Бога" и в която "са живели Достоевски, Пушкин и т.н.". Учителката, която тутакси изтърчава с картината при директорката, тя пък, която тутакси изтърчава в полицията, полицията - която стресирана от ужасното "престъпление" още на следващия ден в самото училище арестува и бащата, и детето пред очите на всички; налага глоба на родителя, рови се из постовете му в социалната мрежа.
Дайте си сметка обаче и за катастрофата на това семейство, помислете си какво очаква момичето оттук нататък в "рехабилитационните центрове" с четириметрови железни огради, където душата му, позволила си да напише "Нет войне", ще трябва да бъде обърната с хастара навън. Поставете се после на мястото на бащата, който, отивайки в "колонията" за години наред, вероятно вече никога няма да разбере какво се е случило с Маша, няма да я види и чуе повече никога Повтарям: заради детската рисунка и поради чудовищно безсърдечния слугинаж на "сънародниците" на двамата, поради ужасяващата злост на държавните "органи", ясно показали през изминалата година на бащата и детето - "няма да ви оставим на мира, ще ви съсипем живота, ще ви унищожим!"
Това е, драги читатели, Русия днес, която у нас толкова хора "сърдечно обичат" - месомелачка, унищожителка на жизнени съдби - за най-малкото, за детинското движение встрани от "разпореденото". Разбирате ли го? Усещате ли го?
На въпрос на адвоката, познава ли някой от тях въобще "подсъдимия" - следва плътно мълчание.Две от корпулентните членки на "миманса" дъвчат нещо, докато слушат историята, за която очевидно чуват за първи път, но която ни най-малко не ги трогва. В някакъв момент една от тях все пак отваря уста, за да "обърне внимание" на адвоката, че "този човек (чието дете в момента се отнема, а той бива запратен в колония) все пак "е обидил нашия президент", а на бележката, че в Русия "има конституция", презрително махва с ръка. Другите продължават да гледат безучастно и да дъвчат. Това че в момента, вероятно завинаги биват разделени баща и дете, че това става след година тормоз и в последна сметка заради (ще го повторя и ще го потретя) една детска рисунка, въобще не ги докосва. Те са лоялни към "великата Русия", те са ревниви към "наш президент Владимир Владимирович".
Казах, че тази история е репрезентативна за ситуацията в днешна Русия. Тя ясно ни показва обществените "сегменти", от които тя се състои и относителната им тежест в тази страна. Най-нищожният е именно този, представляван от горкия баща и детето му, позволили си престъплението да виждат (и - по детски - да нарисуват) истината. Към него се числят и безпомощно опитващите се да им помогнат в трагедията неколцина "либерали" (местната депутатка от "Яблоко", с която "надзирателите" от "Рехабилитационния център", в който е затворено детето, разговарят - чуваме го - зад желязната ограда и направо ѝ заявяват, че няма да я допуснат вътре; адвокатът на подсъдимия).
Следва най-големият "сегмент", чиято представително-физиогномична извадка виждаме в лицето на фалшивите "свидетели", докарани на процеса: мъртви души, зомбирани машинки за лоялност, лишени от елементарна човешка емпатия - стадо, стадо от доброволно съучастващи на престъпление, извършващо се пред собствените им очи. Зад тях е "сегментът" на доносниците - абсолютно дресирани да "сигнализират" за всичко уязвяващо "репутацията на нашата армия", представляван тук от учителката, директорката, местната полиция Зомбирани, прекършени под най-горния сегмент - на репресорите, тъмничарите, бандитите, овладели тази страна и без жал разбиващи семейства, осакатяващи деца.
Не, тази страна - виждаме го ясно в тази история - е дълбоко болна и трябва буквално да бъде преорана, за да бъде спасена от нея цивилизацията на света като цяло.
А знаете ли и кое особено ме възмути във връзка с нея? В дните, в които се разиграва описаната трагедия, "православнейши" русофили (у нас) и митроносни архиереи в Русия надават горки писъци за това, че "украинската държава разпоредила" руските монаси, населяващи Киево-Печорската лавра, да я напуснат, защото в момента е трудно поносимо духовници, намиращи се и оставащи в юрисдикцията на патриарха, благославящ агресорите, обещаващ им "царството небесно" за убийствата, които извършват - да остават на територията на нападната страна. Това "прогонване на руските монаси" от Украйна, заяви ни дори един наш митроносен русофил, било "посегателство към самия Бог".
Отнемането на 13-годишната Маша от татко ѝ, неговото много възможно скорошно унищожаване обаче не е "посегателство към Бога", то е най-много нещо "жалко", но "нали е война, няма как, трябва да разбираме, да не се поддаваме на страсти".
Аз пък си спомням, че сам Христос някога пет пари не е давал за проблемите между Рим и Израил в Своето време на земята, а доколкото мога да се сетя единственият случай, в който в думите му прозвучава страховита заплаха, е онзи, в който казва: "Който съблазни едного от тия малките за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето" (срв. Марк 9:42).
Тъй че не мога, уважаеми, да се потреса от заминаването на руските монаси от Украйна. Мисля си (и с потресение си мисля) за затворената в "рехабилитационния център" 13-десетгодишна Маша и за вероятно завинаги отнетия ѝ баща, за тази трагедия, наченала от една детска рисунка. И да, в съгласие с християнската си съвест открито заявявам: проклети да са всички, абсолютно всички, които съучастват в трагедията! Когато утре възмездието ги сполети, когато усетят воденичния камък на шията си, нека знаят, че са го заслужили дори само заради ето тази история, която прочетох в последните дни.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
