Когато имате да качвате стълба, не е нужно да я виждате цялата

© Георги Кожухаров

Тази година писателят и преподавател Георги Бърдаров бе поканен да произнесе празнично си слово пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" по повод 24 май. "Дневник" публикува пълния му текст с негово съгласие.

Уважаеми българи, честит празник на всички, може би най-светлия български празник и със сигурност най-безспорния!

Бях подготвил словото си от няколко дни, но днес не мога да не го променя, след това което се случи снощи, един български писател, Георги Господинов, стана носител на една от най-големите световни литературни награди "Букър". Това освен огромно признание за българската култура и за самия Георги разбира се е доказателство, че ако човек наистина е талантлив и се труди много няма невъзможни неща. Мисля, че това е и най-важното послание за младите хора на този светъл празник - гледайте Георги и знайте, че ако вярвате в себе си и се трудите денонощно можете да постигнете всичко!

Въпреки това в тази толкова трудна за България, Европа и света ситуация днес е също толкова трудно да се говори празнично. Днес, когато в България сме крайно разделени, фокуса ни е в злобата, завистта и всички погледи са приковани в политическия дневен ред да се говори приповдигнато и празнично изглежда преекспонирано и дори лицемерно. Но аз се чувствам празнично и ще се опитам да дам друг, различен поглед върху днешния ден. Ще споделя един мой повод за гордост и една голяма моя надежда, защото трудните времена идват и си отиват, но надеждата винаги остава.

Като демограф и писател силно вярвам, че първата и най-важна стъпка за справяне с демографската криза, а оттам и с другите кризи е да спрем с това крайно негативно говорене за България, защото така отблъскваме младите, така им даваме послание, че няма какво да правят тук, където всичко е толкова мрачно и безнадеждно.

Точно днес мисля, че е най-добре да си припомним онези неща, които ни дават най-голям повод да сме горди, че сме родени точно тук и те са свързани със знанието и силата на духа. Първото от тях са книжовните школи през златния век от развитието на България, защото ние сме един от много малкото народи в света, които в мрачните времена на Средновековието залагат на знанието и духовността. На второ място факта, че в пламъците на най-ужасната война в историята - Втората световна война нашия народ има смелостта и силата на духа да се изправи срещу злото и обединени да отстояват с риск за живота си морала и достойнството си, спасявайки 50 000 човешки живота, а добре знаем, че който спаси един живот е спасил цялото човечество. Но днес затънали в дребнотемието на политическото ежедневие дори не се сещаме за това.

Преди години бях на посещение в Аушвиц, където има голяма карта на Европа, на която със стрелки от всички столици е отбелязано колко души са изпратени към концлагера и газовите камери. От София разбира се, няма такава стрелка, но когато попитахме нашият гид, младо момиче дали знае защо, тя, която от години работи там само вдигна рамене и отвърна: "Ами сигурно сте нямали евреи". Това, което е сигурно за съжаление е, че сме забравили истински стойностните и достойни неща, с които можем да се гордеем. И разбира се славянската писменост, ще си позволя тук да цитирам един мой много любим писател Стефан Цвайг: "Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята: движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение - благодарение на откриването на писмеността". Това означава, че днешния празник със сигурност ни отрежда мястото сред малкото народи в света, които задвижват колелото на прогреса и духовността на цялото човечество.

Голямата ми надежда и притеснение, обаче са свързани с младите хора на България. Не приемам по някакъв начин и негативното говорене спрямо тях. Вярвам, че в лицето на младите хора, с които всеки ден имам удоволствието да работя в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ние притежаваме огромен потенциал! Те са едновременно глобално настроени, космополити, които нямат комплексите на предходните поколения и в същото време си обичат България по един много чист и красив начин, далеч от ксенофобията, етническите и религиозни предразсъдъци на националната епоха. Обичат и почитат изконно българското, свързано с духа, традициите и културата.

Огромното ми притеснение е да не ги повредим и тях, и да ги превърнем в това, в което се превърнахме ние разделени, озлобени, дребни в омразата си, но дребни и в мечтите си. А голямата ми надежда е, че тези млади хора ще успеят да ни надскочат и да живеят утре в България, такава каквато я виждат днес в мечтите си.

А както е казал Мартин Лутър Кинг: "С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камъка на надеждата" и "Когато имате да изкачвате една стълба не е нужно да виждате върха на стълбата, не е нужно да виждате цялата стълба просто трябва да вземете първото стъпало без страх". Ключовата дума е страх, а страх няма там, където водещи са знанието и силата на духа. Честит празник на всички българи!